Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 23.05. 2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на четиринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6577/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр. осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В Исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” ООД чрез юриск. Н.К. от АК - С. се
твърди, че в ищцовото дружество има открита партида с титуляр ответника А.Р.З., до която ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода.
Ответникът не заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведената такава за периода от 01.03.2012 до
31.03.
На основание чл. 4 от ОУ било предвидено, че при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е подало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и Е образувано ЧГД № 1026/2018 г. по описа на
РС – Нова Загора. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение против
длъжника и ответник в настоящото производство - А.Р.З. по настоящия иск за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода от
01.03.2012 до 31.03.2018 г., ведно с дължимата мораторна лихва.
За периода от 01.03.2012
до 31.03.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника чрез назначеният му особен представител адв. П. *** който счита иска за допустим, но
неоснователен.
Счита, че описаните в ИМ обстоятелства, на
които претенциите на ищеца се базират, не отговарят на действителното положение
между страните, а именно изтекла давност за всички задължения по
приложените фактури от ищеца. Към този
момент задълженията от 01.03.2012 г. до 31.12.2015 г. били с изтекла тригодишна
погасителна давност за периодични плащания. Моли съда да отхвърли иска като
недопустим и неоснователен.
В с.з. ищецът - „В и К - С.” ООД, редовно призован се представлява от адв. Н.К. от АК – С., който не оспорва възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на посочените вземания. В останалата част моли
съда исковете да бъдат уважени. Претендира направените в настоящото
производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не се представлява в с.з. Постъпило е становище
от адв. П.П. ***, назначена за особен представител на ответника, с което моли
да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Сочи, че описаните в исковата молба
обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не отговарят на
действителното положение между страните, а именно изтекла давност за всички
задължения по приложените фактури от ищеца. Към този момент за задълженията от
01.03.2012 г. до 31.12.2015 г. е изтекла тригодишната погасителна давност за
периодични плащания. Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За периода от 01.03.2012
г. до 31.03.2018 г. ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” С. е
начислило на ответника по делото А.Р.З. сума
аз изразходвана питейна за обект С.Л.М.ОБЩ.Н.З., обл. С., ул. „Христо
Смирненски” № 7 на обща стойност 316,60
лева, върху която сума към 04.06.2018 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 110,22
лв.
На 09.07.2018 г. „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД
е подало заявление до Районен съд – Нова Загора с искане за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за
посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 741 от 12.07.2018
г. постановено по ЧГД № 1026/2018 г., състав
на Районен съд – Нова Загора е осъдил ответника по настоящото гражданско дело
да заплати на ищеца по настоящото дело
сумата 316,60 лева главница, за доставена и консумирана питейна вода на
адрес: с. Л.М., общ. Н.З., обл. С., ул. „Христо Смирненски” № 7 за периода от 01.03.2012 г. до 31.03.2018 г., обезщетение
за забава върху главницата в размер на 110,22
лева, начислена към 04.06.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 09.07.2018 г. и разноски в общ размер на 26 лева.
За периода от 01.03.2012 г. до
31.03.2018 г., незаплатената питейна вода е в размер на 316,60 лева, върху която сума към 4.06.2018 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 110,22
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е частично основателен по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговият размер. В
негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Видно от приетите по делото писмени доказателства
ищцовото дружество за периода от 01.03.2012
г. до 31.03.2018 г. е начислило на
ответника по делото А.Р.З. сума за
изразходвана питейна за обект с. Л.М.,
общ. Н.З., обл. С., ул. „Христо Смирненски” № 7 на обща стойност 316,60 лева, върху която сума към 04.06.2018 г. е изтекла
мораторна лихва в размер на 110,22 лева, което се установява от извлечението за
дължими суми на абонат.
Ответникът е въвел като твърдение за не дължимост на част
от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на
субективното право, поради не осъществяването му в предвидения от закона срок
за периода от 01.03.2012 г. до 31.12.2015 г. Течението на погасителната давност
се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на
предвидения в закона срок се погасяват исканията за принудително осъществяване
на вземанията. Съдът стигна до извода, че искът следва да се отхвърли за посочения период.
Вземането на ищеца е станало изискуемо
през месеца, следващ месеца през който е извършена доставката и към момента на
предприемане на действие от негова страна за реализиране на субективното му право – 09.07.2018 г. са
били изтекли 3 години за посочения по-горе период, който срок е предвиден в чл.
111, буква В от ЗЗД, тъй като съгласно сочената разпоредба с изтичане на 3
годишна давност се погасяват вземанията на кредитори за наем, лихви и други
периодични плащания. Безспорно в случая се касае за периодично задължение, тъй
като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно
от 30 след края на месеца, след който е
извършено потреблението. Задълженията на
ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена
питейна вода са повтарящи се ежемесечни и еднородни. В подкрепа на периодичния
характер на вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена в
извлечението е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен
период за заплащане на съответното задължение. Възражение за следващ период за погасяване на
вземането по давност не е направено от ответника.
Размерът на начислената питейна вода за периода
от 01.03.2012 г. до 31.12.2015 г. е в размер на 186.30 лева главница. С погасяването по давност на вземането за
главница се погасяват и произтичащите от нея допълнителни вземания за лихви и
разноски съгл. чл. 119 от ЗЗД. Именно заради така признатата не дължимост на
главницата не се дължат и мораторните лихви в размер на 105.95 лева.
В останалата си част предявеният установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи суми за доставена
питейна вода за периода от 01.09.2017 г. до 31.03.2018 г. следва да се уважи
като основателен и доказан в размер на 130.30лв. главница и мораторна лихва в
размер на 4.27 лв.
Ответникът следва
да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 23.65 лв. в исковото и 8.20
лв. в заповедното производство заплатена д.т., 150 лева внесен депозит за особен представител
и 113.50 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.Р.З. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Шести септември” № 27, сумата 130.30
лева главница за консумирана и неплатена питейна вода за периода 01.09.2017
г. до 31.03.2018 г. за обект в с с. Л.м., общ. Н.З., обл. С., ул. „Христо
Смирненски” № 7, ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 4.27 лева изтекла
към 04.06.2018 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1026/2018 г. на РС – Нова Загора от 09.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове до пълните им размери като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА А.Р.З. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – С.”
ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Шести септември” № 27 направените по делото разноски съобразно с уважената
част от исковете в размер на 287.15 лева в исковото и 8.20 лева в заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: