Р Е Ш Е Н И Е
№260879
18.03.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII гр. състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 15958 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба „Есджи”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **, ж.к. „**“, бл.
*, вх. *, ет. *, представлявано от управителя С. А. Г. против „Вини ****” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **, район „**“, ул. „**“
№ *, представлявано от управителя П. Х. А., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
372 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен неформален договор с предмет „извършване на вътрешен
транспорт по релацията от град ** до град **“ на 23500 кг. етилов алкохол
денаториран, срещу договорено възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС. Сочи,
че възложител по договора било ответното дружество, а изпълнител – ищецът.
Твърди, че преводът бил извършен съгласно уговореното. Стоката била натоварена
от базата на дружеството – изпращач „***“ ЕАД, ЕИК ** в гр. **, ул. „**“ № **,
за което била издадена Кантарна бележка № ** от *** г. За извършването на
превоза дружеството – ищец съставило Товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната серия № ** от ** г. Стоката била превозена със собствено на
дружеството – ищец МПС, с рег. № ***, като била доставена на същия ден в
разтоварния пункт на дружеството – ответник в гр. **, бул. „****“ № **.
Товарителницата била подписана от представител на получателя и стоката била
приета без забележки и възражения. Твърди, че за извършения превоз била
издадена фактура № ** от **** г. на обща стойност 960 лева с ДДС, с падеж: ***
г. Фактурата била изпратена по електронната поща на ответника, както и на
адреса на ответника, което получило същата от куриер на „**“ на *** г. Заявява,
че до момента на завеждане на настоящите искове, ответното дружество не е
изпълнило задължението си за заплащане на сумата по издадената фактура, поради
което, претендира и заплащане на сумата от 60,53 лв. – обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 960 лева за периода
17.04.2020 г. – 29.11.2020 г.
С оглед изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 960
лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение, възникнало от неформален
договор, с предмет „извършване на вътрешен транспорт по релация от гр. *** до
гр. **“ на 23500 кг. етилов алкохол денаториран, за което била издадена фактура
№ *** от ** г. на обща стойност 960 лева с ДДС, с падеж: *** г., както и сумата
от 60,53 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 17.04.2020 г. –
29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер.
Оспорва твърдението между страните да е
сключен неформален договор с предмет „извършване на вътрешен транспорт по
релация от гр. ** до гр. ***“.
Излага, че фактът на предаване на
стоката от ищеца и получаването й от ответника не бил безспорен, в която връзка
оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Сочи, че в
представената товарителница, в поле „приел“ стоката има подпис /без име/ и
печат, като оставал неизяснен въпросът кое точно е лицето, което е приело
стоката. По отношение на приложената към исковата молба фактура, твърди, че
същата не е подписана от представляващия ответното дружество. Оспорва
истинността на същата, като счита, че фактурата може да е съставена за нуждите
на процеса. Оспорва приложените доказателства – разпечатки от имейл, които не
представляват писмено доказателство по реда на ГПК и следва да бъдат изключени
от доказателствата по делото. Оспорва приложената товарителница от **, като
твърди, че от нея не може да се направи извод каква именно е пратката, отбелязана
в полето на документа.
Моли за отхвърляне на предявените
искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена фактура № ***/***
г. /л.5/, издадена от „Ес Джи” ЕООД с получател „Вини ***” ООД, в която е
обективирана стойността на извършен вътрешен транспорт от гр. ** до гр. ***,
възлизаща на 960 лева с ДДС. Фактурата не е подписана от представител на дружеството
– получател.
От товарителнижа за обществен
автомобилен превоз в страната № ***/*** г. /л.6/ се установява, че извършен
превоз на етилов алкохол с превозвач „Есджи“ ЕООД и получател „Вини ***“ ООД.
Върху товарителницата е поставен печат на ответното дружество.
Видно от извлечение №*/*** г. от „*****“
ЕАД /л.28/, на **** г. ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 960
лева, с посочено основание: фактура ****-**** г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 372 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на
главния осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на
което да са задълженията на ищеца да извърши възложен му превоз на товар, срещу
насрещно задължение на ответника да заплати превозно възнаграждение; изпълнение
на задълженията на превозвача, настъпила изискуемост на задължението за
заплащане на възнаграждение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице – „Вини ****“ ООД. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално престиране на превозно възнаграждение.
По делото е представена
фактура № ***/*** г. /л.5/, от която се установява, че между страните е
възникнало правоотношение във връзка със сключен договор за транспорт от гр. **
до гр. ***, по силата на което ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата
в размер на 960,00 лева. Действително, посочената фактура не е подписана от
представител на ответника, но от приетото по делото извлечение от банкова
сметка ***, се установява, че посочената сума е била изплатена от ответника на
ищеца след датата на депозиране на исковата молба в съда. Извършеното плащане
по процесната фактура съставлява извънсъдебно признание на наличието на валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието, на което да
са задълженията на ищеца да извърши възложен му превоз на товар, срещу насрещно
задължение на ответника да заплати превозно възнаграждение в размер на 960,00
лева. Поради изложеното и направеното оспорване за липса на правоотношение
между страните, обективирано в отговора на исковата молба се явява
неоснователно.
Както бе посочено,
несъмнено по делото се установи наличие на валидно възникнало задължение на
ответника за заплащане на сумата в размер на 960,00 лева, представляваща
възнаграждение за извършен превоз. Същото е изпълнено от ответника в хода на
производство, поради което следва главният иск да бъде отхвърлен поради
изпълнение на задължението.
Доколкото ответникът не
е изпълнил своето задължение в темпорално отношение, то в полза на ищеца се дължи
обезщетение за забава на основание чл. 86, вр. 84, ал.1 ЗЗД. Същото е дължимо
от деня на сключване на договора, доколкото съобразно нормата на чл. 372 ТЗ, товародателят
плаща възнаграждение при сключването на договора, ако не е уговорено друго /така Решение № 60 от 07.05.2012 г.
по к. т. д. № 241/2011 г. на Върховен касационен съд/. Поради
изложеното съдът намира, че обезщетение за забава върху главницата се дължи от
датата, следващата датата на сключване на процесния договор, която съвпада с
датата на издаване на фактурата, в която е обективирано вземането – *** г., до
претендираната дата от ищеца – *** г. Доколкото претенцията на ищеца е
установена по основание, съобразно нормата на чл. 162 ГПК съдът намира, че
дължимото обезщетение за забава върху главницата възлиза на 60,53 лева.
Доколкото не са представени доказателства за изпълнение на посоченото
задължение за обезщетение за забава, следва предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Действително,
по делото се установи,че сумата в размер на 960,00 лева е заплатена от
ответника, но след датата на депозиране на исковата молба – *** г., поради
което настоящият съдебен състав приема, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото и следва да понесе разноските на ищеца в производството. От
представения списък на разноските, се установяват извършени разноски в размер
на 500 лева, от които 100 лева – държавна такса, и 400 лева – адвокатско
възнаграждение. Посочената сума следва да бъде присъдена на ищеца в пълен
размер.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Есджи” ЕООД, ЕИК *********, срещу „Вини ****” ООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 372 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 960,00 лева
/деветстотин и шестдесет лева/, представляваща дължимо от ответника
възнаграждение по сключен между страните договор за превоз, за което е издадена
фактура № ***/*** г., поради изпълнение в хода на производството.
ОСЪЖДА
„Вини ****” ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Есджи” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата в размер на 60,53 лева /шестдесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.04.2020 г.- 29.11.2020 г.
върху главницата от 960,00 лева, представляваща дължимо от ответника
възнаграждение по сключен между страните договор за превоз, за което е издадена
фактура № ***/*** г.
ОСЪЖДА
„Вини ****” ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Есджи” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно
с оригинала.
ЕН