Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1020 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Автомобилна
администрация“ - Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез гл.
експерт И.Я.Г.срещу решение № 33 от 28.02.2020г. на ДРС, постановено по
НАХД № 421/2019г., по описа на ДРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 23-0000557 от 23.10.2019 г., издадено от Началника на ОО
“Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „ТРАНС ЛОГИСТИК 1” ЕООД, ЕИК
********* за нарушение по чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева и са присъдени разноски в полза на „Транс
Логистик
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което се
претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се потвърди процесното НП. В условията на евентуалност се претендира
спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по ТД
№1/2020г. на Върховен административен съд.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на
спора моли решението на ДРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в
сила с присъждане на направените разноски в настоящата инстанция, съобразно
представените за това доказателства.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „ТРАНС ЛОГИСТИК 1” ЕООД, ЕИК, против НП № 23-0000557 от
23.10.2019 г., издадено от Началника на ОО “Автомобилна администрация“ – Варна,
с което на дружеството, за нарушение на чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
200 лева.
За да
отмени наказателното постановление въззивния съд е приел в мотивите си,
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на обжалваното НП, обуславящи неговата незаконосъобразност.
Настоящия съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти, събраните доказателства са в съответствие с
разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи, както и аргументите, изложени в оспореното решение, досежно
установените основания за отмяна на наказателното постановление. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на административнонаказващия орган при съставянето на АУАН
и издаването на процесното НП. От събраните по делото доказателства се
установява, че е налице пълно несъотвествие между фактическото описание
нарушението и посочената в АУАН правна квалификация.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по
силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че
НП се издава и когато е допусната нередност в акта за установяване на
административно нарушение, в случаите когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. По реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, не е възможно да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма. Съгласно
чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. Осъществяването на обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България и международен
автомобилен превоз на пътници и товари са с различен режим и предмет на
регулация и установени правила за поведение на субектите и в случая се установява несъставомерност на
нарушението описано в НП, поради което и е неотносимо позоваването на
преюдициалност на спора с предмет на образуваното ТД №1/2020г. на Върховен
административен съд.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна,
както и крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
ДРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора на
ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
доказателствата за действително сторени такива и при липсата на възражение за
прекомерност в размер на 200/двеста/ лева съставляващи адвокатски хонорар.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 33 от 28.02.2020г. на ДРС, постановено по НАХД № 421 по описа на ДРС за
2019г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация да заплати на „Транс логистик 1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Д и адрес на управление бул.“С“ №107, представлявано от
управителя Н.И.К. сумата в размер на 200/двеста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: