№ 754
гр. Пазарджик , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101341 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът АТ. Г. М. е предявил против ответницата ЕВ. ЦВ. М. иск за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне
по въпроса за вината. Прави искане да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище след прекратяване на брака. Не претендира издръжка.
Желае ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име. Като
причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сочи
съществуваща между страните фактическа раздяла. Не претендира
присъждане на разноски. Ангажира доказателства в подкрепа на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата ЕВ. ЦВ. М. е подала
отговор на исковата молба, с който не оспорва исковата молба. Признава, че с
ищеца се намират във фактическа раздяла и бракът между тях не може да
продължава. Заявява, че е съгласна бракът им да бъде прекратен с развод без
произнасяне по въпроса за вината и да й бъде възстановено предбрачното
фамилно име. Не претендира издръжка. Не възразява семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на ищеца.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронна поща без да е
подписан с електронен подпис. Тази нередовност не е отстранена от
ответницата въпреки дадените от съда указания, поради което на основание
чл. 101, ал. 3 от ГПК следва да се приема, че отговор на исковата молба не е
подаден.
1
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от ***
Преди брака съпругата е носила фамилното име Д***.
От брака на страните няма родени деца.
От показанията на разпитаните по делото свидетелки П*** Л*** Д*** –
майка на ответницата, и М*** П*** М. – майка на ищеца, се установява, че
понастоящем съпрузите живеят и работят в К***. От повече от година и
половина (според свидетелката М.) или от около две години (според
свидетелката Д***) двамата не живеят заедно. Работят в различни провинции
в К***. Опитите им да се съберат и да заживеят отново заедно са били
безуспешни. Двамата били категорични, че не желаят да са съпрузи и искат да
се разведат.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на
кумулативно съединяване с иск по 56, ал. 1 от СК за ползването на семейното
жилище след развода.
Основателността на иска за развод предполага дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Обстоятелствата, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, следва да бъдат установени от ищеца при условията на
пълно и главно доказване. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетели са сред най-близките хора на двамата съпрузи – техните майки, и
имат преки впечатления от съвместното им съжителство, поради което съдът
цени показанията им като непосредствени, логични, последователни и
кореспондиращи помежду си. Те установяват по убедителен начин, че
съпрузите се намират във фактическа раздяла, продължаваща вече повече от
година и половина. Въпреки опитите им да заживеят отново като съпрузи,
това не се случило и двамата са убедени, че не желаят брачната връзка
помежду им да продължава да съществува.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
2
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за
произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Искането на ищеца да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище е основателно, доколкото между страните не е спорно, че същото е
собственост на майката на съпруга и от брака няма ненавършили пълнолетие
деца, поради което не е налице хипотезата на чл. 56, ал. 3 от СК.
По отношение на фамилното име на съпругата след развода следва да се
има предвид, че новата уредба в чл. 53 от СК не поставя въпроса за
фамилното име в зависимост от волята (респ. разрешението) на съпруга,
чието фамилно име е прието при сключването на брака. Нормата на чл. 53 от
СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди
брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не
заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си
фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга – първоначален
титуляр на името, е ирелевантно за възможността след развода другият
съпруг да продължи да носи неговото име.
В случая искането на съпругата да възстанови предбрачното си
фамилно име е ненадлежно въведено в процеса, поради което не може да бъде
взето предвид от съда, а претенцията на съпруга в този смисъл е недопустима
и не подлежи на разглеждане. Ето защо следва да бъде постановено след
прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно
име М., при липса на надлежно искане от нейна страна в обратния смисъл.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили, тъй като нито
един от тях няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна
такса при допускане на развода по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между АТ. Г. М., ЕГН ********** и ЕВ. ЦВ. М., ЕГН
**********, сключен на *** г. гр. П***, за което е съставен акт за
граждански брак № *** от ***
3
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата ЕВ. ЦВ. М.,
ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
П***, ул. „Р*** Д***“ № ***, на съпруга АТ. Г. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА АТ. Г. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Р*** Д***“ №
*** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна
държавна такса по допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ЕВ. ЦВ. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Р***“ № ***,
ет. ***, ап. *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4