№ 1988
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Х. В. Т.а Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Х. В. Т.а Колева Гражданско дело №
20243110112349 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: с.А., ********* съдебен адрес: *************, чрез адв. Й. А. от ВАК срещу ЗК
„Л.и." АД, ЕИК ******** със седалище ************** осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално задължението
си за плащане на парична сума – 465.76 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 08.08.2022г. - датата на уведомяването до
05.03.2024г. върху сумата от 2 452.30 лева, която главница представлява застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
06.08.2022г. в с.А., причинено по вина на водача на л. а. марка С.Т. с рег. № ********* с
валидна застраховка „Г.О." в ЗК „Л.и." АД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: собственик е на лек автомобил БМВ
***, с peг. № *********. На 06.08.2022г. в с.А. е причинено ПТП по вина на водач на л. а.
С.Т. с peг. № ********* с валидна застраховка „Г.О." в ЗК „Л.и." АД. Заведена е щета в
ответното дружество. От страна на застрахователя е отказано изплащане на обезщетение.
Поведението на ответника принудило ищеца да потърси правата си по съдебен ред. По
искова молба от ищеца било образувано гр.д. № ************* по описа на ВРС, по което
било постановено положително решение, с което ответникът бил осъден да му заплати
сумата от 2 552.30 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
лек автомобил „БМВ ***", с peг. № *********, настъпили в резултат на реализирано на
06.08.2022г. ПТП в с. А., ******" до № 84, причинено по вина на водача на лек автомобил
„С.Т., с peг. № ********* застрахован по договор за Г.О. при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата 100.00 лв. /първоначално предявения размер на частичния
иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.05.2023г. до окончателното
й изплащане и ведно със законната лихва върху сумата 2 452.30 лв. /увеличения размер на
претенцията/, считано от датата на изменение на иска - 06.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Освен присъдената главница, застрахователят
дължи и обезщетение за забава, за периода от 08.08.2022г. - датата на уведомяването до
05.03.2024г. - (ден преди изменение на иска по чл.214, ал. 1 ГПК), което възлиза на 465.76
1
лева. Моли за уважаване на иска.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага
съображения за неоснователност на иска. Твърди, че претенцията на ищеца в размер на
465.76 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената сума по гр.д. № 6644/2023г.,
по описа на PC-Варна, 46 с-в, за периода от 08.08.2022г. до 05.03.2024г., е погасена чрез
плащане в срока за отговор на исковата молба. Сочи, че дружеството не е надлежно
поканено и с поведението не е станало причина за завеждане на делото. Отправя искане за
присъждане на разноски при прилагане на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
е прието, че към 06.08.2022г. по отношение на лек автомобил марка С.Т. с peг. № ******** е
бил налице валидно сключен договор за застраховка „Г.О.", със срок на действие 15/02/2022г.
- 14/02/2023г.; че при ответника е ответника е заведена щета № ********** във връзка с
настъпило на 06.08.2022г. застрахователно събитие, по която е постановен отказ от
изплащане на обезщетение, че между страните е проведено производство по гр.д. №
************* по описа на ВРС, че с влязло в сила Решение №***********, постановено по
************* по описа на ВРС, ответникът е осъден да му заплати сумата от 2 552.30 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ
***", с peг. № *********, настъпили в резултат на реализирано на 06.08.2022г. ПТП в с. А.,
******" до № 84, причинено по вина на водача на лек автомобил „С.Т., с peг. № *********
застрахован по договор за Г.О. при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата 100.00 лв. /първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 25.05.2023г. до окончателното й изплащане и ведно със
законната лихва върху сумата 2 452.30 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от
датата на изменение на иска - 06.03.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание, на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
претенцията в размер на 465.76 лв.(четиристотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки), предмет на настоящото производство, е платена от ответника „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК
********* в полза на ищеца Т. Т. Т., ЕГН ********** в хода на производството – на
20.11.2024г..
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Приложимият материален закон към процесния договор за застраховка „Г.О.“ е
действащият Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г.) на основание пар.22 от ПЗР на КЗ. В разпоредбата на чл.429 КЗ е проведено
разграничение между гаранционната и пряката отговорност на застрахователя за забава.
Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт
застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на
чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в
чл.429, ал.2, т. 2 КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ
същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до
изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се
заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.
2
Пряката отговорност на застрахователя за забава възниква от допълнителен
фактически състав, свързан с предприетите от него действия и бездействия в
производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича от
неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от отговорността на
прекия причинител на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя за
собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Именно по тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от
застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с отговорността
към третото лице, на което са причинени вредите.
Налага се изводът, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от
увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без
съобразяване на лимита на отговорността.
В случая застрахователната претенция е предявена от ищеца на 08.08.2022г., видно от
представения препис от уведомление за претенция. Следователно от този момент до
окончателното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят дължи на
увредения лихва за забава.
Главното вземане в размер на 2 452.30 лева е установено по основание и размер с
влязлото в сила решение по гр.д. № ************* по описа на ВРС. Безспорно е между
страните, че липсва плащане на главницата в периода от уведомяването на застрахователя до
деня, предхождащ предявяването на иска за главното вземане /чл.214 ГПК/ - 05.03.2024г.,
поради което искът с правно основание чл.86 ЗЗД е доказан по основание. Изчислено със
софтуерен продукт „А.ф.“, за претендирания период, обезщетението за забава формира
лихва в размер на 465.76 лева върху сумата от 2 452.30 лева.
Установи се, че след завеждане на исковата молба /30.09.2024г./, на 20.11.2024г.
ответникът е погасил претендираната от ищеца сума. Ето защо, следва да се приеме, че
задължението за плащане на обезщетението за забава, е надлежно погасено с изпълнението
му. Искът следва да се отхвърли като неоснователен, но поради плащане извършено в хода
на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
Относно разноските:
В случая плащането е настъпило след подаване на исковата молба, т.е. ответникът е
станал причина за образуване на исковото производство и сега не може да черпи права от
собствената си забава, поради което дължи претендираните от ищеца разноски в цялост. Ето
защо на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер 530 лв. /заплатена държавна
такса 50 лева и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат 480 лева с ДДС/.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.
3
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с.А., *********
съдебен адрес: *************, чрез адв. Й. А. от ВАК срещу ЗК „Л.и." АД, ЕИК ********
със седалище ************** осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429,
ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане на
парична сума – 465.76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 08.08.2022г. - датата на уведомяването до 05.03.2024г. върху сумата от 2
452.30 лева, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2022г. в с.А., причинено по вина
на водача на л. а. марка С.Т. с рег. № ********* с валидна застраховка „Г.О." в ЗК „Л.и." АД,
като погасен, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЗК Л.и. АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
************ ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с.А., ********** сумата
от 530 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при
настоящото разглеждане на делото под формата на заплатени държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4