РЕШЕНИЕ
№ 4495
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110162927 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Н. Г. Д., В. В. Д. и Г. В. Д. /конституирани на
мястото на починалия В.К.Д./ установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите
дължат на ищеца в условията на разделност при квоти Н. Г. Д. 4/6, В. В. Д. 1/6
и Г. В. Д. 1/6 от следните суми: следните суми: сумата от 2562.68 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес*************, аб. № *********** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 348.73 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от 36.42 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.07 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2896/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна
енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
1
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
наследодателя на ответниците изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Оспорват реалното доставянето на топлинна енергия в
твърдяното количество и стойност. Посочва, че представените фактури били
частни свидетелстващи документи и не се ползвали с доказателствена сила.
Посочва, че през процесния периода топлоснабден имот, находящ се на
адрес************* бил семейна имуществена общност и било собственост
на Н. Г. Д. и В.К.Д., като от 2003 г. Н. Г. Д. не живеела в това жилище, като
другите двама ответници също не живеели в това жилище. Излагат се
твърдения, че топлоподаването в имота било изключено през 2003 г.
Ответниците и техния наследодател не били сключвали договор с ФДР.
Ответниците били направили на ДиректИ. 2011/83/ЕС на ЕП и на съвета били
направили отказ от правоотношението. Оспорва се дължимостта на
моратирните лихви, доколкото ответниците не били уведомявани за
задължението. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред
съда ответниците процесуалният представител на ответниците поддържат
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че недвижим имот, находящ се на адрес*************, по
време на исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е бил собственост на
Н. Г. Д. и В.К.в Д. в режим на СИО.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 28.03.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес ************, Б и В, съгласно който е
2
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че недвижим имот, находящ се на адрес*************, по
време на исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г. е бил собственост на
Н. Г. Д. и В.К.в Д. в режим на СИО. Горното се установява и от представения
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177 от 23.04.1993 г.,
том IV. Съгласно изготвената справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г.
се установява, че В.К.в Д. е починал на 06.04.2023 г., като е оставил за
наследници по закон: Н. Г. Д. – съпруга, В. В. Д. – син, и Г. В. Д. – син. С оглед
на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
По делото е отделено за безспорно, че Н. Г. Д. и В.К.в Д. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот в режим на семейна
имуществена общност. Съгласно представената справка по реда на Наредба №
14 от 18.11.2009 г. Емил Г.ев Тодоров е починал на 06.04.2023 г., като е
оставил за наследници тримата ответници Н. Г. Д., В. В. Д., и Г. В. Д., то
именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно
притежаваните от техния наследодател идеални части от собствеността, а
именно ½ ид. ч., тъй като в наследството се включват и задълженията на
наследодателя, поради което ответникът Г. В. Д. следва да отговаря за 1/6 част,
ответникът В. В. Д. за 1/6 част, а ответникът Н. Г. Д. за 4/6 част, тъй като
същата на самостоятелно основание вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния
имот.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно В.
В. Д. - 1/6 ид. ч. и Г. В. Д. - 1/6 ид. ч., а Н. Г. Д. – 4/6 ид. ч. По силата на закона
/чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в
сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява
възражението на ответниците за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота през
процесния период радиаторите били демонтирани, като в банята имало щранг-
лира без техническа възможност за монтаж на уред, като за трите отчетни
периода имало начислена служебно ТЕ за щанг-лирата. Вещото лице посочва,
че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по
формулата приложена Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна
отопляема кубатура 122 куб. м. Съгласно заключението за процесния период
нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот нямало узаконен
водомер за топла вода, като бил представен формуляр с подпис на потребител
от 19.05.2022 г., в който било посочено, 1 бр. потребител, но за процесния
3
период имало служебно начислена БГВ на база два броя потребители. Вещото
лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като при изравнителната
сметка за 19/20 г. било отразено промяната на цената за ТЕ. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза
на 2574.49 лв., от която следвало да се приспадне сумата от 970.40 лв., за един
брой потребител на ТЕ за БГВ, поради което действително дължима била
сумата от 1604.13 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през
метрологична проверка и при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период няма постъпили плащания
и размерът на претенция за дялово разпределение за процесния период
възлиза на 36.42 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците до процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя
е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия
процесен имот възлиза на сумата от 1604.13 лв. след направеното
преизчисление от страна на вещото лице, доколкото неправилно била
начислена служебно ТЕ за БГВ на база двама потребители вместо на един
брой. В случая ответникът Г. В. Д. следва да отговора за 1/6 част от общия
размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 267.35 лв.,
ответникът В. В. Д. за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 267.35 лв., и ответникът Н. Г. Д. за 4/6 част
от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от
1069.42 лв., в които размери така предявените искове следва да бъдат уважени.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за нарушение на
европейското законодателство - ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския
парламент, респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП,
забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е
приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите
4
на ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на ДиректИ.
93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка вече е постановено ТР №
2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между
двата закона не съществува противоречие. Следва да се има предвид и че по
делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от
ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на
вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие,
което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши
исканото прекратяване.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 316.69 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК. Ответникът В. В. Д. следва да отговора за сумата от 52.78
лв., ответникът Г. В. Д. следва да отговора за сумата от 52.78 лв., а ответникът
Н. Г. Д. –за сумата от 211.12 лв., поради което предявените искове следва да
бъдат уважени в така посочените размери.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
5
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение за процесния
период възлиза на 36.42 лв., то претенцията се явява основателна. Ответникът
В. В. Д. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за
дялово разпределение или за сумата от 6.07 лв., ответникът Г. В. Д. за 1/6 част
от общия размер на дължимите суми за дялово разпределение или за сумата от
6.07 лв., а ответникът Н. Г. Д. следва да отговора за 4/6 част от общия размер
на дължимите суми за дялово разпределение за периода или за сумата от 24.28
лв. Действително след като ответниците не са изпълнили точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация биха изпаднали в забава и ще
се дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 6.07 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 59.08 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити
за вещо лице, 59.08 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
6
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 575.23 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК с оглед на частичната неоснователност на исковата претенция
ответниците имат право на разноски. В случая такИ. се претендират от
ответника В. В. Д. в размер на 400 лв. заплатено в брой заплатено адвокатско
възнаграждение, от Г. В. Д. в размер на 400 лв. заплатено в брой заплатено
адвокатско възнаграждение, както и от ответника Н. Г. Д. в размер на 700 лв.
заплатено в брой заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на
спора на ответниците В. В. Д. и Г. В. Д. следва да се присъди сумата от по
134.94 лв., а на ответника Н. Г. Д. сумата от 236.17 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *************** срещу В. В.
Д., ЕГН **********, със съдебен адрес **********, чрез адв. В. П., по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че В. В. Д. дължи на „ЮЛ сумата от 267.35 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес*************, аб. № *********** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 52.78 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от 6.07 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 2896/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 267.35 лв., до
пълния претендиран размер от 427.11 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.01.2023 г., до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 52.78 лв.,
до пълния претендиран размер от 58.12 лв., както и иска за сумата от 1.01 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление *************** срещу Г.
В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***************, чрез адв. В. П.,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. В. Д. дължи на „ЮЛ сумата от 267.35 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес*************, аб. № *********** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 52.78 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от 6.07 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2896/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 267.35 лв., до пълния претендиран размер от 427.11 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.01.2023
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
7
уважения размер от 52.78 лв., до пълния претендиран размер от 58.12 лв.,
както и иска за сумата от 1.01 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление *************** срещу
Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. В. П.,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Г. Д. дължи на „ЮЛ сумата от 1069.42 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес*************, аб. № *********** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 211.12 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от 24.28 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2896/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 1069.42 лв., до пълния претендиран размер от 1708.44 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.01.2023
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 211.12 лв., до пълния претендиран размер от 232.48 лв.,
както и иска за сумата от 4.04 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. В. П., Г. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. В. П., В. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. В. П., да заплатят на „ЮЛ, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление ***************, на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 575.23 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на Г. В. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес***********, чрез адв. В. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 134.94 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
**************** да заплати на В. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********, чрез адв. В. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 134.94
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление:*************** да заплати на Н. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес *************, чрез адв. В. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 236.17 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8