РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 554 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 26 ЗЗД
Предявени са от С.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „КРЕДИСИМО ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146 /сграда А/,
ет.2, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет.2, Бизнес
център „България“, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК и чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде прогласена нищожността
на договора за потребителски
кредит № 2161446, сключен с „Кредисимо” ЕАД от 07.01.2020 г. и да се признае за установено по отношение
на вторият ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че ищцата не му дължи възнаграждение в
размер на 686,21лв. за учреденото поръчителство, съединен при условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от
Договор за потребителски кредит № 2161446/07.01.2020г..
С исковата молба
се твърди, че на 07.01.2020г. ищцата е сключила по реда на ЗПФУР с първия
ответник „Кредисимо" ЕАД Договор за
потребителски кредит № 2161446/07.01.2020г.. Твърди обаче, че не е сключвала
договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Въпреки това на
електронната си поща получила обединен погасителен план по договора за потребителски
кредит, в който освен дължимата главница и лихва са разписани и падежни вноски
„Гаранция“ в размер на по 76.23лв. месечно или общо 686.07лв. за периода на
действие на договора за кредит. Кумулираните към месечните погасителни вноски
падежни вземания в размер на 76.23лв. се претендират на основание на чл. 4 от
договор за потребителски кредит № 2161446/07.01.2020г., като възнаграждение на
втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на дружество-поръчител. Излага,
че усвоила сумата по главницата от 1000 лв., като с нея било извършено
рефинансиране на предходно сключен с първия ответник договор за кредит №
2041950/10.06.2019г. Поддържа, че на основание чл. 23 от ЗПК не дължи
заплащането на лихви и на възнаграждение за дружество - гарант, тъй като
кредитната сделка и договора за поръчителство са изначално нищожни. Излага, че
в договора са вписани лихвен процент 20%, а ГПР 21, 93 %, които не са
действително прилаганите по сделката. Твърди, че кредиторът е създал
предпоставки кредитополучателят да престира възнаграждение за дружеството-
гарант, което е свързано лице, предвид уговорката на чл. 4 от договора. Поддържа, че уговореното възнаграждение за
фирмата поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при
изчисляването на ГПР, което не е сторено, поради което е налице заблуждаваща
търговска практика. Сочи, че в договора не е разписана методиката на
изчисляване на ГПР и кои компоненти се включват в него. Въз основа на това
счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание
чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Поради изложено моли съда да уважи
предявените искове. С допълнителна молба изразява становище по постъпилите
отговори и прави искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, депозира отговор, с
който оспорва изцяло претенциите на ищцата. Признава,
че е сключен процесния Договор за потребителски кредит № 2161446/07.01.2020 г.,
при посочените в исковата молба условия. Твърди се, че с него ищцата се е
задължила да извърши плащания на „Кредисимо" ЕАД в общ размер на 1085,13
лева за предоставен й за рефинансиране на предходен дълг кредит в размер на 1
000 лева. Оспорват се наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор №
2161446/07.01.2020 година поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от
Закона за потребителския кредит. Не споделят доводите й, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора
за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Твърди
се, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено
като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. Сочи се, че при
подаване на заявлението за кредит по електронен път ищцата е имала
възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова
гаранция или в) да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като
осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице, като този й избор е
отразен в заявлението за кредит. Твърди се, че Общите условия за предоставяне
на кредити на Кредисимо ЕАД (раздел III, т. 12) изрично отразяват, че клиентът
може (т.е. има избор дали да предостави или да не предостави обезпечение).
Поддържа се, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за
сключване на договор за кредит и за длъжника няма санкция (неустойка или
по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Излага, че
обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин, не са
два отделни кредитни продукта, а представляват индивидуално договорени клаузи,
които не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване. Предвид изложеното поддържат, че включването в ГПР на разходите по
договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е
било и обективно невъзможно към момента на сключването. Оспорва се ищцата да е
била въведена в Сочи се, че след получаване на преддоговорната информация и
запознаване с всички условия във връзка с кредита ищцата е въвела самостоятелно
на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора.", като с това й действие е заявила съгласието си да бъде
обвързана от процесния договор. Твърди се, че сключеният от ищцата договор за
предоставяне на поръчителство е отделен от договора за потребителски кредит и
при параметри, уговорени между нея и дружеството „Ай тръст" ЕООД. Оспорва
по основание и размер евнтуално предявения иск по подробно изложени
съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, депозира отговор, с
който оспорва изцяло претенциите на ищцата и моли
да бъдат отхвърли като неоснователни и недоказани. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е налице валидно облигационно отношение, соченото основание за
недействителност- неравноправност съгласно ЗЗП и ЗПК. В тежест на ответника е
да докаже индивидуално уговаряне на оспорената клауза.
С доклада по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелствата, включени във фактическия
състав на спорното право, като единственото спорно обстоятелство между страните
е налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор и водят ли те до
неговата нищожност.
Съобразно приетата по делото, без възражения от
страните, съдебно-икономическа експертиза - годишният лихвен процент по
договора е 21.93% и в него е включена
само договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението на гаранта е в размер
на 686.07 лева и ако бъде включен като
разход за кредита, размерът на ГПР би
бил равен на 90.54 %.
След анализ на съдържанието на договора, съдът
приема, че той е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на кредит, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира
следното:
Ищецът
е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2020г.
договор за потребителски кредит като
физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност. Клаузите в договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и
ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
По отношение твърденията, че сключените
договори са в противовес с нормата на чл.26 ЗЗД, както и на ЗЗП и ЗПК, поради което са нищожни, като
заобикалящи и противоречащи на закона, съдът го намира за основателно.
Действително чрез въвеждането на възнаграждение за поръчителя по Договор за
предоставяне на поръчителство от 07.01.2020г., в посочения в приложение
1 към него размер-общо 686.07 лева, кредиторът заобикаля закона, тъй
като с правомерни средства постига неправомерен резултат- да не надвишава
размера на ГРП, фиксиран в закона. При
включване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР
същият би надхвърлил законовото ограничение, съдържащо се в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като видно от
заключението на вещото лице ГПР ще е в размер на 90.54%. Посочването в договора на стойност на
ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са
по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. По този начин, както отразената обща стойност на плащанията, така и
годишния размер на разходите в договора за потребителски кредит се явяват
некоректни и реално изискванията на чл.11,т.10 от ЗПК не са спазени. По този начин макар
формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия
размер на кредита на получателя. Потребителката е била
лишена от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе
информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го
включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума
от 1000,00 лв. Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от
Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за
потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от
кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото
заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата
обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, то не може да се
приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Видно от приложените доказателства е, че и двата договора са
сключени с дата 07.01.2020г., на която и дата до потребителя е изпратено
съобщение за окрупняване на задълженията й по двата договора в един погасителен
план.
Видно е също така, от съдържанието
на потребителския договор за кредит, че потребителят, за да получи кредита, от
който има нужда в конкретния момент, е изправен
пред възможността да изчака 14
дневен срок, в случай, че е заявил кредит без обезпечение, след което може и
искането му да не бъде одобрено, или да предостави обезпечение на кредитора-банкова гаранция,
или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице, в който случай срокът за одобрение е 24 часа. Споделят се доводите
на ищеца, че алтернативата за предоставяне на банкова гаранция, като условие за
отпускането на кредита, се явява възможност, която е силно ограничена,
граничеща с невъзможна, поради многото утежнени условия, които предопределят
сключването на договора за банкова
гаранция, което някак естествено води до
единствената останала възможност за кредитодателят –ако иска да получи
необходимата сума във възможно най-кратък срок, да се съгласи да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобреното от дружеството кредитодател
юридическо лице- ответникът „Ай тръст“
ЕООД срещу „скромно“възнаграждение- 686.07 лева при отпуснат кредит от 1000 лева. Само при това
условие потребителят може да получи желаният кредит в кратък срок. Едностранно
от кредитора, като възможни поръчители, са елиминирани физическите лица, което
пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи
задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да
бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя С.Г., а само този на
кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма
свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител,
чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си
учреди с него безплатно поръчителство, а е принуден да се възползва от
платеното поръчителство и да се задължи да плати възнаграждение, което е в
размер на 2/3 от размера на отпускания
кредит. Това води до значително
неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването
за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за
индивидуално договаряне.
Следва да се отбележи, че посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител- „Ай
Тръст“ ЕООД, е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки,
като основна дейност, и свързано с
кредитора лице. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“
АД. В Общите условия за предоставяне на
кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване
на кредита“-чл. 6, и в раздел IV чл. 4.2 от сключения от Г. Договор за предоставяне на
поръчителство с ответника „Ай тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка ***
възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да получава плащане на възнаграждението
по него. Очевидно е формиран бизнес
модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит №
2161446 от 07.01.2020г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
Съдът намира също, че клаузата за размера на ГПР е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т.20 от ЗЗП. На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузата е
нищожна, тъй като по делото липсват данни да е индивидуално уговорена. Напротив
от начина, по който е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил
изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителите,
като следва да се отбележи, че от страна на ответника не се ангажираха
доказателства, които да формират друг извод. Поради това когато е сключвал
договора, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Непредоставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за кредитодателя.
Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя
за връщане на заемната сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото
им. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на
договора и да намери отражение при вземане на решение за отпускане на кредита и
параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорено
условие за предоставяне на обезпечение в Договора за кредит при условия, които са трудно изпълними –
банковата гаранция, и някак си удобно
преодолими чрез алтернативно предоставената възможност – сключване на договор
за поръчителство с дружество, посочено от кредитодателят, което да гарантира
сделката, за което на същото се дължи възнаграждение, което възнаграждение се
погасява приоритетно в случай, че
платената от кредитополучателя сума е недостатъчна за погасяване задълженията
по договора за кредит. Уговорката внася
значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде
реализирана, ако кредитополучателя изпълнява задълженията си по договора за кредит,
но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя и то
приоритетно, което прави клаузата неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП. Клаузата на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателят,
който е финансова институция, занимаваща се по занятие с дейност по
кредитиране, за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
По изложените съображения съдът намира, че
сключеният между страните договор
за потребителски кредит № 2161446 от 07.01.2020г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26,
ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Неговата
недействителност влече след себе си и недействителността на договора за
поръчителство. Той има акцесорен характер спрямо договора потребителски кредит
и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на
задълженията по договора за заем. Поради нищожността на договора за потребителски
кредит и договора за поръчителство, то не се дължи възнаграждение по последния.
При уважаване на този иск, съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединения с него, а именно с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата- т.4 от Договора за потребителски кредит -
№ 2161446 от 07.01.2020г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски. Ищецът е освободен на осн.чл.83, ал.2 от ГПК. На основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът трябва да се осъди да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 353.98 лева. Доколкото искът е уважен и на основание чл.78, ал. 6 ГПК
в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски по допусната
експертиза, които са платени от бюджета на съда, и за държавна такса, а именно
сумата от 587.00 лв..
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН като
противоречащ на закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК, сключения между С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и „КРЕДИСИМО ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146 /сграда А/,
ет.2, Бизнес център „България“, Договор за потребителски кредит №
2161446 от 07.01.2020г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.124 от ГПК, че С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център
„България“ сумата от 686.21 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 07.01.2020г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА КРЕДИСИМО ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 146 /сграда А/,
ет.2, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет.2, Бизнес
център „България“, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Д.Ф., САК, с адрес ***,
сумата 353.98 лв.представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146
/сграда А/, ет.2, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда А/,
ет.2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Велинград сумата от 587.00 лв., представляваща изплатен
депозит за възнаграждения за вещо лице от бюджета на съда и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА