Мотиви към присъда по НОХД № 1875 /2020 г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.Н.С. за две престъпления от общ характер, както следва:
1. За това, че на 30.01.2020 г. в местността „Зовийска курия“, землището на
село Искра, общ. Първомай, намираща се западно от язовир „Брягово“, е направил
опит да придобие, с цел разпространение, чрез закупуване за сумата от 1500 лв.
от Г.Й.И., ЕГН ********** и П.Й.И., ЕГН **********, високорискови наркотични
вещества – марихуана/канабис/, с общо нето тегло 502 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ - 8,4
тегловни % на обща стойност 3012.00 лева /съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г., изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
/пласирани на улицата/, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини – престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
2.
За това, че на 30.01.2020г. на път PDV 1217 на разклон към земен път в местността „Зовийска
курия“ е управлявал на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “БМВ”, модел „118 Д”, с per. № X 5547 КР, след употреба на наркотични
вещества, а именно канабис (тетрахидроканабинол) и
кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство (тест за установяване
на наркотични вещества) „Дрегер Дръг
Чек 3000“ - престъпление по чл.343б, ал.
3 от НК.
Окръжна прокуратура –
гр. Пловдив с обвинителния акт по делото е
повдигнала обвинения за извършени престъпления от общ характер и срещу
подсъдимите Г.Й.И. и П.Й.И., както следва:
Срещу Г.Й. ***, за извършени престъпления по чл.354а, ал.2,
изр.2, във вр. с ал.1, изр.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 и с
чл.18, ал.1 от НК.
Срещу
П.Й. ***, за извършени престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, във вр. с ал.1, изр.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, по чл.354а, ал.1, изр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 и с
чл.18, ал.1 отНК и по
чл. 339, ал. 1 от НК.
Спрямо
Г.Й.И. и П.Й.И. наказателното производство бе прекратено поради одобрено от
друг състав на съда по реда на
чл.384а ал.1 от НПК сключено
споразумение между тях, защитниците им и Окръжна прокуратура – гр.Пловдив /л.48-52 съд.пр./.
Наказателното
производство спрямо подс.К.Н.С. протече по общия ред.
В съдебното заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията със същите правни
квалификации на деянията. Счита, че престъпленията са извършени от подсъдимия
виновно при пряк умисъл. Предлага за престъплението по чл.354а ал.1 т.1 вр.чл.18 от НК да му се наложи наказание в размер на три
години лишаване от свобода, което по чл.66 от НК да се отложи за изпълнение с
изпитателен срок от пет години. За престъплението по чл.343б ал.3 от НК
предлага също условно изтърпяване с петгодишен изпитателен срок и наказание от
две години лишаване от свобода и определяне на едно общо най-тежко наказание по
правилата на чл.23 от НК, към които да се присъедини по-високото наказание
глоба. Предлага разрешение на въпросите по разпореждане с приобщените по делото веществени доказателства.
ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимия не
оспорват приетата от обвинението
фактическата обстановка, но намират, че фактите не релевират
наличието на опит в извършване на престъплението по придобиване на процесните наркотични вещества, тъй като подс.С. не е пристъпил към осъществяване на изпълнителното
деяние, а ако такова е започнало, е налице доброволен отказ от довършване на
престъплението. Относно деянието по
управление на МПС след употребата на наркотични вещества, пледират за
оправдаване на подсъдимия поради неспазване на надлежния ред за установяване на
въпросната употреба забранени вещества. В тази връзка се възразява и, че не
може да се установи връзка на техническото средство дрегер,
приобщено по делото с такова, с което е
бил тестван подсъдимия, поради нарушаване изискванията за приобщаване на
веществени доказателства в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С. не се признава
за виновен и желае да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият К.Н.С. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан –
реабилитиран към момента на инкриминираните деяния, с ЕГН **********.
В края на месец януари, 2020 г. братята Г.Й.И. и П.Й.И. /подсъдимите, спрямо които
производството приключи по реда на Гл.29 от НПК/ имали марихуана - листа и
съцветия, готови за употреба, която искали да продадат. Те били разпределили
сухата тревиста маса марихуана/канабис, поставили я в найлонови пликове и
чували, които подготвили за продажба и съхранявали на различни места в с.
Искра, някои от които все още се намирали на простори за сушене в момента в
който били открити при извършеното претърсване
в обитавания от тях имот в с.Искра.
През месец януари
2020 г. в РУ-Първомай постъпила оперативна информация, за замислената от
горните лица инкриминирана дейност. Реализирани са били специални
разузнавателни средства по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС, с peг. № RB202303-001- 05/СРС-14ПД-39 от
17.01.2020 г. на РУ-Първомай и Разпореждане с peг. № 19- 22 от 17.01.2020 г. на ОС - Пловдив, ВДС от
които били приобщени в хода на разследването по настоящото досъдебно
производство, съобразно чл. 177, ал. 3 във вр. с чл. 172,
ал. 2 от НПК, вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗСРС.
В началото на
2020 г. Г. и П. И. започнали активно да търсят реализация на готовата
марихуаната/канабис. В тази връзка П.И., който се познавал с подс. К.С., го запознал със своя брат и била постигната
договорка между тримата - И. да му
продадат марихуана, а К.С. да закупи от нея 500 грама, с цел последващата й продажба на дребно, за което се бил снабдил
с множество малки найлонови пликове, в които щял да разпределя канабисът на
малки дози за продажба. Съгласно уговорката, Г.И. трябвало да подготви
„стоката”, която да сложи в найлонова торба и да я остави на 30.01.2020 г.,
сутринта около 10:00 ч. на предварително определено място в района на язовир
„Брягово“. Подс.С. щял да вземе марихуаната от там и
на нейно място да остави сумата от 1500 лв.
На 29.01.2020 г.,
около 18:20 ч. П.И. се обадил от своя мобилен телефон с номер *** на брат си –
Г.И. с тел. номер *** (т.2, л. 133 - Справка от мобилен оператор „А1”). Дал
телефона на подс. К.С., за да проведе разговор с Г.И.
(л.2-ВДС). Двамата потвърдили, че доставката на наркотика ще стане на другата
сутрин - 30.01.2020 г., като предварително трябвало да се чуят по телефона
половин час преди това.
В изпълнение на
постигната предварителната уговорка Г.И. от държаното общо количество
марихуана/ канабис в къщата в с. Искра, отделил марихуана с общо нето тегло 502 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ - 8,4 тегловни %, на обща стойност 3 012,00 лева / съгласно Постановление
№23 на Министерски съвет от 29.01.1998г., изм.ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
/пласирани на улицата/, която сложил в един вакумиран
найлонов плик, който поставил в найлонова торбичка и подготвил за продажба на
подсъдимия К.С..
На 30.01.2020 г.,
сутринта подс. К.С. потеглил към мястото на срещата с
Г.И. в района на язовир Брягово, с лек автомобил марка и модел „БМВ 118“ с
хасковска регистрация - peг.№ ***, като носел в себе си 2 бр. банкноти от по 50 евро, 14 бр. банкноти от
по 50 лв., 25 бр. банкноти от по 20 лв., с които щял да заплати марихуаната. С.
бил употребил по-рано наркотични вещества - кокаин и марихуана/канабис, но
въпреки това управлявал автомобила си.
На 30.01.2020 г.,
около 09:50 ч. подс. К.С. се обадил от своя мобилен
телефон с номер *** на Г.И. с тел. номер *** (л. 133 и 135-справки „А1” и „Виваком”). Двамата се разбрали доставката на наркотика да
стане около 10:20 ч., като С. се опитал да прикрие истинската цел на
посещението си, казвайки по телефона че ще ядат рибка (л.4 - том ВДС).
Подсъдимият С. почти бил стигнал до уреченото място и в 10,26ч. по телефона
казал на Г.И., че ще е на мястото след 10 минути максимум, тъй като
забелязал нещо необичайно в района и заявил че „ги бил
заобиколил, тъй като там горе имало нещо”.
Г.И. след като
поставил торбата с наркотика в автомобила си - марка и модел „Пежо 307SW”, с peг. номер ***, потеглил в посока с. Брягово. След като
пристигнал в района, завил с автомобила си в пресечка, Г.И. спрял в местността
„Зовийска курия“, в
землището на между селата Искра и Брягово в близост до язовира. Слязъл от
автомобила и поставил найлоновата торба с марихуаната от страни на пътя, като я
покрил със сноп от листа и клони, за да не се вижда. След това потеглил с автомобила си, обърнал на
ресторанта на язовира, след което бил спрян и задържан от свид.
Е.М. и А.К.. Преди това действията на И. били наблюдавани и от свид.Г.Г. и Д.В.. След
задържането на Г.И., свид. А.К. се върнал веднага при
своя колега свид.И.Б., който бил останал да наблюдава
мястото, където е била оставена марихуаната. Двамата останали там.
След около 5
минути на мястото, където била оставена чантата с наркотичното вещество
пристигнал подс. К.С., който управлявал лек автомобил
марка и модел „БМВ 118“ с регистрационен номер ***. Той се движел по път PDV 1217 на разклон към земен път в местността „Зовийска курия“. С. установил
автомобила си до мястото, където преди това Г.И. бил оставил марихуаната и
останал там за кратко, за да се огледа дали няма някой и да вземе плика. В това
време полицаите свидетели К. и Б. се намирали в дъното на пътя, в служебния им
автомобил, който бил със специална сигнализация на предното централно огледало.
Намирали се на около 100-200 м от автомобила на подсъдимия, като пътят правел лек
завой и те имали добра видимост към последния. С. се притеснил и не слязъл от
автомобила си, за да вземе наркотика, а потеглил. Тогава свидетелите А.К. и И.Б. се насочили срещу него с техния
автомобил и го спрели, като му
разпоредили да слезе от автомобила. Те установили самоличността на подсъдимия,
който слизайки от автомобила, видимо се притеснил и бил превъзбуден.
При проведения на място разговор С. заявил, че е дошъл да закупи марихуана от
лицето Г.И. ***, като уговорката им била да получи 500 грама марихуана за
сумата от 1500 лева. На въпрос дали е употребявал някакви забранени вещества,
К.С. отговорил, че по принцип употребявал, но в момента не бил взел такива.
Предвид на
възникналото съмнение, че подсъдимият С. е употребил наркотици на място бил извикан
свид. Г.Г. - младши автоконтрольор при РУ - Първомай, който тествал подс.К.С. с „Дръг Чек 3000“ със
сериен №***, като пробата отчела положителен резултат на употреба
на тетрахидроканабинол /канабис, марихуана/ и кокаин.
Свид. Г. показал резултата на подсъдимия и на своите
колеги, сред които К. и Б., съставил му акт за установяване на административно
нарушение Серия „АА“, номер ***, като издал и талон за медицинско изследване №
***С. бил отведен във Филиал на Спешна медицинска помощ - гр. Първомай, но там
той отказал даване на кръв и/или урина за медицинско изследване. Бил задържан в
РУ Първомай за 24 часа.
Същият ден –
30.01.2020г., за времето от 14:00 ч. до 14:20 ч. бил извършен оглед на мястото,
където Г.И. оставил найлоновата торба с наркотика /том 2, л.63-67 ДП/. Там била
открита и иззета бяла на цвят наелонова торба с
надпис “GET NIKE АРР“ и съдържаща найлонов плик с зелена растителна
маса с нето тегло - 502 гр. и съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол) - 8,4 тегловни % ТХК.
Г.И. и П.И.
нямали надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, за държане и разпространение на
марихуана, а подсъдимия К.С. нямал надлежно разрешение за придобиване на
високорискови наркотични вещества - марихуана/канабис.
С Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството един грам „марихуана”, независимо от процентното
съдържание на активния компонент, е на стойност 6 лв.
На 30.01.2020 г.,
за времето от 15:00 до 15:15 ч. по реда на чл.164
ал.1 т.2 от НПК бил извършен обиск на подс. К.С., при
което в него били намерени и иззети 2 бр. банкноти от по 50 евро, 14 бр.
банкноти от по 50 лв., 25 бр. банкноти от по 20 лв. и 1 бр. мобилен апарат „Samsung“.
На 30.01.2020 г.
от 12:20 до 14:40 ч., в условията на неотложност било извършено претърсване и
изземване в къщата, находяща се в ***, обитавана от братята И., в хода на което са били намерени и иззети следните
вещи:
В помещение
намиращо се в североизточната част на къщата, представляващо склад, върху
картонен кашон се намерил един брой черен полиетиленов
плик съдържащ суха зелено-кафява листна маса под формата на топчета - обект №1.
Върху дървена маса в същото помещение, разположена северно от обект №1, се
намерил вакумиран прозрачен полиетиленов
плик, съдържащ зелено кафява листна масата под формата на топчета - Обект №2. В
центъра на същото помещение, непосредствено до там разположената дървена маса,
се намерили 4 броя картонени кашони, съдържащи зелено-кафява суха маса под
формата на глави и стръкове - Обект №3. Върху дървена маса в същото помещение
се намерила пластмасова кръгла кутия, съдържаща множество зелено-кафяви семена
- обект №4. Върху дървен стол, разположен в северната част на същото помещение,
се намерила жълта полиетиленова чанта, съдържаща 7
броя опаковки с торби за вакумиране, както и 1 брой
картонена кутия от електронна везна, с надпис на същата „ Elite“ - обект №5.
В съседна стая на
първата, разположена западно от нея, в центъра на помещението, се намерила синя
на цвят пластмасова касетка, съдържаща зелено-кафява суха листна маса, под
формата на топчета, поставена в два полиетиленови
плика и поставени заедно в черен плик - обект №6. Източно от обект №6 в същото
помещение се намерила синя на цвят касетка, съдържаща зелено-кафява маса под
формата на стръкове - обект №7. На легло разположено в западната част на същото
помещение се намерила огнестрелно оръжие, с надпис на приклада „ТIККА“, черно на цвят, както и 3 броя картонени кутии, съдържащи 09 броя
гилзи и 46 броя боеприпаси, както и 1 брой метален цилиндричен предмет с надпис
„А-Тес 150 Hertz” и №SN11397 - обект №8. На дървена
маса в същото помещение се намерихали поставени 23 броя
различни по вид боеприпаси - обект № 9. На дървена маса, разположена в
източната част на същото помещение се намерил 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI” с имей
:*** и имей2: *** /обект № 10/. Намерили се и простори, като на същите били
закачени множество сухи зелено-кафяви на цвят стръкове, ведно с листната маса -
обекти №11 и №12.
Бил намерен 1 брой калъф, зелен на цвят, съдържащ 1 брой
огнестрелно оръжие с щампи „ТОЗ - 34ЕР 8733316 12x70“, както и 17 броя сини на
цвят боеприпаси - обект №13. На циментов перваз, разположен в предверието
на къщата, в черна кожена мъжка чанта се намерил поставен мобилен телефон,
марка „Alcatel” с имей *** – обект №14.
При извършеното
на 30.01.2020 г. от 13:10 до 13:30 ч. претърсване и изземване в лек автомобил марка
и модел „Пежо 307SW” с регистрационен номер ***, намиращ се паркиран до комплекс „Бряговски язовир“, общ. Първомай, обл.
Пловдив - ползван и управляван от Г.Й.И. от джоб в кората на предна лява
шофьорска врата била намерена и иззета 1 бр. електронна везна с дисплей и капак
в предната й част. От джоб на средната конзола на таблото на автомобила били
намерени и иззети 1 бр. мобилен телефон златист на цвят с надпис в задната му
част Samsung и 5 бр. бели на цвят листчета с надпис Notes.
На 30.01.2020 г.
от 18:40 до 19:50 ч. било извършено претърсване и изземване в двуетажна къща, находяща се на адрес: гр. Хасково, местност „Туристическа хижа“ парцел 35,
обитавана от К.Н.С., при което били открити и иззети: от шкаф под мивката в
кухнята на първия етаж били намерени и иззети общо 16 бр. полиетиленови
пликове с цип в горната им част, в които се съдържали различни по цвят и размер
полиетиленови пликове с ципове. В отделение на
кухненската печка в кухнята е намерена и иззета 1 бр. тетрадка от 60 листа с
надпис „GALAXY“.
На 30.01.2020 г.
от 20:20 до 21:05 ч. било извършено претърсване и
изземване в двуетажна къща, находяща се на адрес: гр.
Х., ул. ***, обитавана от П.Й.И. и А.К.И., при което били открити и иззети от
метална каса монтирана под легло в спалня в южната част на втория етаж: 1 бр.
пистолет с надпис от лявата част на затвора „Glock 23 - Austria-40“ и надписи „номера“ в
дясната част на затвора и цевта **** - обект № 1, 1 бр. пълнител „магазин“ за
пистолет с надпис в долната му част „Glock 3206“ - обект № 2 и 13 бр. боеприпаси с надписи „G.F.L 40S.W“ - обект № 3 и 4 бр.
свити на пачки банкноти както следва: пачка 1- 41
банкноти с номинал по 50 евро, 4 бр. банкноти с номинал от по 100 евро и 1 бр.
банкнота с номинал 200 евро - общо 2650 евро - обект № 1; пачка 2-70 банкноти с номинал по 50 лв. - общо 3500 лв.; пачка 3-12 броя банкноти с номинал от 50 лв. и 20 бр. банкноти
с номинал от 20 лв. - общо 1000 лева и пачка 4-50
бр. банкноти с номинал от по 20 лева, 26 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 12
броя банкноти с номинал от по 100 лева - общо 3500 лева.
На 30.01.2020 г.
от 15:00 до 15:30 ч. било извършено претърсване и изземване в едноетажна
масивна жилищна сграда на адрес с. И., ул. ***, собственост на Й.Г.И. (баща на
братята И.) и обитавана от същия, при което са били намерени и иззети вещи,
които след изрична покана П.Й.И. доброволно предал 1 брой огнестрелно оръжие,
състоящо се от две части и щампи „Я 0947 16“; 50 броя боеприпаси с надпис „40 S.W.G.F.L.”; 1 брой пълнител, черен на цвят; 124 броя боеприпаси 16 калибър; 05 броя
боеприпаси 12 калибър.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа
обстановка се формира от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
Гласни доказателствени
средства:
От показанията на свидетелите,
дадени пред съда при условията на устност и
непосредственост - А.К., Г.Г., И.Б., К.К. изцяло; частично на Д.В., Г.Г.
и на бившите подсъдими Г.И. и П.И., спрямо които производството бе прекратено
чрез одобряване на споразумение от друг състав на съда в кредитираните им части
/следва анализ по-долу/; от показанията на
свидетеля Е.М., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – л.96-97 том
1.
От обясненията на подс.С., прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК, поради отказ да дава такива пред съда,
дадени на досъдебното производство в присъствие на защитника му адв.Р., л. 52
том 1.
Писмени доказателствени
средства:
От протоколите за оглед на
местопроизшествие, обиск на подсъдимия,
претърсване в посочените по-горе автомобили и помещения, при което са
били иззети веществените доказателства по делото. Действията по разследване, обективирани в посочените протоколи са одобрени от съдия от
първостепенния съд, тъй като са били извършени при условията
на чл. 161, ал. 2 от НПК, в неотложни случаи при единствена възможност за
събиране и запазване на доказателствата, без предварително разрешение от съдия
при ОС-гр.Пловдив, поради това, че предходно искане на разрешение за същите
действия би забавило реализирането им и би позволило на извършителите да
заличат следите, да унищожат или укрият доказателствата, като попречат за
събирането им и разкриване на обективната истина.
От веществените доказателства:
Иззетите наркотични вещества –
марихуана от дома на свидетелите П. и Г. И. и тези, при извършения оглед на
местопроизшествие – процесният наелонов
плик, пълен с марихуана с тегло 502 гр.; от иззетите мобилни телефонни апарати
– конкретно - 1 /един/ брой мобилен телефон
марка „Самсунг“,
отнет от подс.
К.Н.С. при извършения му обиск /л.111 том 2 дос.пр./.;
1 /един/ брой мобилен телефон марка „Самсунг“, златист на цвят, отнет от Г.Й.И. ЕГН:**********
при извършено претъсване и изземване от лек автомобил
Пежо 307 SW с рег.№ ***/л.10 том 2 дос.пр./;
както и от приложената по досъдебното производство на л.73 том 1 проба от Дрегер Дръг Чек 3000, лот. № ***.
От веществените доказателствени
средства съгласно чл. 177, ал. 3 във вр.
с чл. 172, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗСРС, приобщени по делото вследствие
експлоатирани специални разузнавателни средства, реализирани по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС, с peг. № RB202303-001- 05/СРС-14ПД-39 от
17.01.2020 г. на РУ-Първомай и Разпореждане с peг. № 19- 22 от 17.01.2020 г. на ОС – Пловдив.
От останалите документи по
делото:
от досъдебното производство -
заповеди за задържане, справки БДС, справки за регистрация на МПС,
характеристични справки, справки съдимост, справки за
водач на МПС и за нарушения по ЗДвП, справки за абонати на мобилни
телекомуникационни услуги;
от съдебното производство - Протокол № 260031/09.11.20г. по НОХД № 2227/20г. на ПдОС
от съдебно заседание в производство по Глава 29 от НПК заверено копие
/л.48-52/, в оригинал – л.89-92 отговор на запитване от Началника на РУ
Първомай рег. № 325000 571/03.02.21г., Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози рег.№***., АУАН № ***. и
талон за медицинско изследване № ***., л.106-112– писмо-отговор от ЦСМП Пловдив
- филиал Първомай, в копие фиш за преглед № ***., разпечатка от информационната
система на ЦСМП Пловдив - филиал Първомай,
извадка от Журнал от ЦСМП Пловдив – филиал гр.Първомай по Наредба № 1
/19.07.17г. за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози 4 бр. страници.
От проведените експертни
изследвания на иззетите зелени лестни маси по
назначените химически експертизи, съгласно които
предоставените за изследване обекти – разстения,
съцветия и суха листна маса, иззети от свидетелите И. и тази при огледа след
спирането на подс.С., представляват високорискови наркотични вещества - марихуана/канабис - конкретно ХЕ № 236/03.02.20г. л.79 т.2, ХЕ №
444/27.02.20г. л.80-81 том 2 от дос.пр, двете изготвени от вещото лице М.С..
В хода на съдебното дирене със съгласието на страните е прието и
заключението на в.л. С. по изготвената на досъдебното производство Балистическа експертиза, която касае свид.П.И.,
за което бе одобрено споразумение и не подлежи на обсъждане. Това деяние не е
предмет на разглеждане от настоящия състав на съда и не е относимо
към обвиненията на подс.С..
Източник на първични
доказателства са показанията на свидетелите А.К. и И.Б., които са се намирали
на мястото на произшествието и са възприели лично и непосредствено действията
на свид.Г.И. и на подс.К.С..
Съдът напълно кредитира изводимото от тях, разказано при устност
и непосредственост в хода на съдебното дирене. Показанията на А.К. и И.Б. са
последователни, непротиворечиви. Те са напълно съответни едни на други, като свид.Б. за първи път бе допуснат и разпитан като свидетел
на съдебното произодство. Показанията им са
обективни, тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателства, вкл. и от
обясненията на подсъдимия, в унисон са и с писмените и веществени доказателства. Те са видели, че
продавачът И. е бил на мястото, управлявайки МПС марка Пежо, където е оставил полиетиленовия плик с наркотичното вещество, прикрил го с
шума /листа и клони/, след което го е напуснал. Малко след това там е дошъл с
автомобила си БМВ подсъдимият С., който
спрял точно на мястото на оставения наркотик, въпреки че бил скрит,
постоял там съвсем за кратко, след което тръгнал, без да слиза от автомобила
си. Тъй като се е движел в посоката, където се намирали полицаите К. и Б.,
последните тръгнали с техния служебен автомобил срещу него и го спрели за
проверка. Подсъдимият бил притеснен и им казал за причината, за която бил там –
да закупи марихуана около 500 гр.срещу сумата от 1500 лв. Поради поведението му, извикали екип на
сектор ПП за тестване с дрегер за употребата на
наркотични вещества. На место се отзовал свид.Г.Г.. Тествал подсъдимия с дрегер `Дръг Чек 3000 и
апаратът отчел положителна проба за марихуана и кокаин, възприето и от свид.К., освен от Г., като подсъдимият им казал, че
принципно употребява точно от този вид вещества, но тогава не бил приемал
такива. В този смисъл съдът кредитира изложеното от подсъдимия в обясненията му
на досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, като съответни
на изложеното от свид.Г. и К., както и на съставените
за това документи – АУАН, Талон за медицинско изследване, Протокол за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, приложени в
оригинал на съдебното производство. Последният документ свид.Г.
съставил в един екземпляр, който забравил да подпише. Това се установява след
предявяване на документа при разпита му в съдебното заседание, като свидетелят
потвърди, че е негов почерка и той го е съставил, но констатира, че не го е
подписал. Показанията на свид.Г.Г.
съдът прие за обективни и достоверни, съответни на писмените доказателства,
посочени по-горе, на заявеното от подсъдимия и останалите свидетели и разкриват
фактите по извършената проба с дрегер, отчетения от
нея резултат, свеждането му до знанието на подсъдимия и останалите присъстващи
лица на место, съставените документи в тази връзка, вкл. и за даване на проби
за медицинско изследване. Подсъдимият първоначално решил да бъде тестван в
болничното заведение и затова бил отведен в ЦСМП – филиал гр.Първомай, но там
той отказал да даде кръв и урина за извършване на медицинско изследване, за
което съдът прие като писмени доказателства, приложените такива към постъпилия
отговор от ЦСМП Първомай.
Съдът при постановяване на присъдата ползва показанията
на свидетелите бивши подсъдими Г. и П. И., за фактите, за които те разказват в показанията си, че се
познавали с подсъдимия С. и решили да му продадат марихуана половин кило за
1500 лв., като П. се познавал от по-рано с него и го запознал с брат си Г.,
като последният с подсъдимият имал среща за продажбата на наркотика на
30.01.20г. С това показанията на свид.П.И. се
изчерпват и те се кредитират от съда с изключение на твърдението му, че
марихуаната била за лична употреба, тъй като това е съждение на свидетеля, т.е.негов извод, защото
знае, че С. употребявал наркотици. Това именно свид.П.И.
заяви в разпита си пред съдийският състав.
Съдът не приема изложеното в тази
насока и от свид.Г.И., който също твърди, че
марихуаната подсъдимият С. искал да ползва за себе си, а не за разпространение.
Прочее това също е извод на свидетеля, непочиващ на обективни доказателства по
делото и така заявеното от И. остава изолирано. Съдът приема, че е налице
изискуемата за престъплението разпространителска цел,
която се извежда не от пряк и първичен конкретен доказателствен
източник, а вследствие на комплекс от доказателствени
данни, обективно налични по делото, водещи несъмнено на този извод, изводими от
значителното количество дрога, което е направен опит да се придобие,
предварителното снабдяване с множество малки наелончета
с картинки на растение канабис, открити и заснети в дома на подсъдимия, фактът,
че същият е работоспособен мъж в добро здравословно състояние, а не работи,
като същевременно следва да осигурява прехраната си.
Съдът не приема за достоверно и заявеното от свид.Г.И., че контрахентът му подс.К.С. не е знаел къде е оставил пакетът с марихуана и
че имали уговорка да се видят на ресторанта на язовира и там да се разбират
допълнително. Този свидетел в разпита си пресъздаде всички подробности на
сделката и нейните постигнати параметри, предварително съгласувани с подсъдимия
– вид на веществото, количество и цена, мястото на срещата. Прочее нищо не е
налагало уточняване на някакви други и неясно какви подробности при
непосредствена среща, при все, че същите са имали достатъчно конспиративно и предпазливо поведение при
извършване на деянието по реализиране на сделката, изводими и от приложените
СРС. Недостоверно е изразеното от свид.Г.И., който в показанията си казва, че торбата с
наркотик оставил на около километър разстояние по-далече от мястото, където бил
задържан – на 100 м от ресторанта, който не работел и където имали среща, при
положение че е логично да не работи в сутрешните часове на деня, за да се
срещат там и да се уговарят допълнително. Няма как на това разстояние при скрит
наркотик и постигнати всички параметри на сделката, при предприети предпазни
мерки да избягват физически контакт по лично предаване на забранени от закона
вещества, подсъдимият С. да не знае, къде е оставена марихуаната. Следва да се
посочи, че именно на уреченото място, отдалечено от ресторанта, той е спрял с
автомобила точно до торбата с канабис, за да я вземе, но не е посмял, поради
възникналото у него съмнение за полицейското присъствие в района, което се
оказало и основателно, тъй като малко след това бил задържан от свидетелите К.
и Б.. Твърдението на защитата, че подс.С. интуитивно
е спрял на мястото, където се е намирала скритата преди това от Г.И. торба не
може да бъде споделено.
На съдебното производство свид. М. си спомняше в показанията си само бегли фрагменти
от процесната акция по установяването и задържането
на подсъдимите, поради което му бяха прочетени показанията от досъдебното
производство, като въпреки това същият не си спомни детайли относно действията
на подс.С. в района на местопроизшествието. Явно
липсата на спомен е провокира у този свидетел несигурнастта
му в казаното пред съда, а и недостоверният отговор на въпрос на защитата, твърдейки че подс.С. слезнал от автомобила на
мястото, където била оставена торбата с наркотика от свид.Г.И..
Тези му показания, дадени пред съда, не се ползват. Установи се непротиворечиво
от показанията на свидетелите Б. и К., дадени пред съда, че подсъдимият не е
излизал от автомобила си при спирането му до скрития инкриминиран предмет.
Съдът кредитира единствено показанията на свид. М.,
дадени на досъдебното производство, където не твърди такива обстоятелства и в
които разказва и за действията на свид.Г.И. и
откритите вещи на место и при извършените претърсвания, които лично е възприел,
поради липсата на спомен в разказа му в съдебното заседание. В тези части се
ползват показанията му, защото са съответни на заявеното от свидетелите К. и Б.
и на останалите писмени и веществени доказателства.
Що се касае до показанията на
свидетелите В. и Г., съдебният състав, постановил присъдата, ги ползва
единствено в частта им, в която те заявяват, че са знаели за провежданата акция
и възприетото от тях на место досежно това, че свид.Г.И. се е намирал в района на Бряговския
язовир, където бил и задържан и те са видели действията му. Не се ползват
данните, които тези свидетели полицаи, макар и неучастващи в производството в
друго процесуално качество и за които е допустимо да бъдат разпитани като
свидетели в наказателния процес, са получили от проведените полицейски беседи
със свидетелите И.. Това е било в момент, в който те са били задържани при
стартирало наказателно производство, след което са придобили качеството на
обвиняеми. Българската съдебна практика от последните години следва неизменно заключението, че информацията,
предоставена от задържан в рамките на „оперативна беседа”, не е годна да бъде
основа на осъдителни изводи – решения на ВКС №№ 247-2016-ІІ, 87-2016-ІІ,
273-2012-ІІІ, 599-2014-ІІ, 626-2011-ІІІ. В същия
смисъл е и едно от последните решения на ЕСПЧ от 2018г. с български
жалбоподател по делото Д. М. срещу България /жалба № 34779/2009г./.
Показанията на свид.К. относно фактите, които лично е възприел, се ползват
доколкото са в унисон с приложените протоколи за претъсване
и изземване и не им противоречат. Същият е присъствал на това
процесуално-следствено действие в с.Искра, но той не дава конкретни сведения
относно инкриминираната деятелност на подс.С..
Приложените
в настоящото производство специални разузнавателни средства са отразени в
изготвените за целта ВДС, протоколите от които бяха прочетени и приобщени в
хода на съдебното дирене, като страните не пожелаха да се предявят чрез
възпроизвеждането им. Изводимото от ВДС се явява първичен източник на факти,
релевантни за изхода на делото досежно проведената
комуникация на И. и подсъдимия, а не производните показания в тази част на
свидетелите Г. и В., узнали за намеренията им от СРС.
ВДС са обособени в класифициран
том с гриф „Поверително“ и касаят отразяване на резултатите от разрешеното по
съответния ред действие по ЗСРС
„подслушване”, включващо телефонните комуникации на лицето Г.Й.И. с
номер *** за срок от 60 дни, считано от 17.01.2020г. 11,20ч. Приложеният в
обособения том протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“, изготвен на
30.03.2020г., пресъздава проведената мобилна комуникация на свид.Г.И.
/преди подсъдим/ за времето 29-30.01.2020г. вследствие прилагано СРС
„подслушване“. В разговори отразени под точки 1 и 2 от 29.01.2020г. са
проведени комуникации между братята Г. и П.И., като между подслушвания телефон
на Г. е проведена телефонна комуникация в два разговора с П.И., посочен като
„Мъж“, ползващ номер ***, посочен от него в протоколът му за разпит на
досъдебното производство, както и в справките от мобилните оператори, от дос.пр-во. Проведените разговори
в 18,20ч. и 18,23ч. са с насоченост за осъществяване на среща на следващия ден,
като в първия разговор в уговорката се намесва и трето лице при свид.П.И., отразен като „Мъж-1“. Този мъж първоначално има
колебания за срещата дали ще е на следващия ден, но във втория разговор в
18,23ч. П. уговаря с Г. срещата за утре, на 30.01.2020г. сутринта, като на 100% ще се чуят половин час по рано. В
разговор, отразен под № 3 подс.К.С. от номер *** се
обажда на свид.Г.И. на 29.01.2020г. в 20ч. като се
уговарят да се видят на следващия ден, т.е. на 30.01.2020г. Подс.С.
ползва телефон с номер ***, отразен и посочен от него в хода на досъдебното
производство при снемането на самоличността му, както и в справките от
мобилните оператори. На 30.01.2020г. от своя номер подсъдимият С. звъннал на свид.Г.И. в 9,48ч.,
като му обявил кодово, че „ще хапват рибка“, което е и в унисон с факта, че
малко по-късно - на инкриминираното място и време са се намирали и двамата в
района на язовира Брягово, където били задържани. Уговорката им била за 10ч.,
но я коригирали за 10,20ч., тъй като времето било напреднало. След около 30мин свид.Г.И. се обадил от своя номер *** на подс.С. на ползвания от него телефонен номер *** в 10,26ч.,
като последният го уверил, че приближава, и ще е там до 10 минути максимум, бил
със своето БМВ, тъкмо слизал от отбивката, и казал
„току що слизам, че ги заобиколих, ей там горе имаше
нещо“. С този разговор отразената по ВДС при приложеното СРС данни от
„подслушването“ приключва.
В
случая придобитите данни от СРС чрез „подслушване”, отнесени към личните
възприятия на свидетелите за действията на подсъдимия и свид.Г.И.
в района на местопрестъплението, наред с останалата ценена от съда доказателствена маса, формират доказателствена
достатъчност по делото.
Конкретно - изводимото от
описаните веществени доказателствени средства
потвърждава приетото от прокурора в обвинителния акт, че подсъдимият и неговите
контрахенти в лицето на братята И. са имали уговорка
за продажбата на марихуана, която сделка е била насрочена за осъществяване на
следващия ден – 30.01.20г., за което Г. и К. са контактували половин час преди
това, съгласно уговореното предходния ден. Били са на местопроизшествието,
първият е оставил пакета с наркотика и се е отдалечил, след което е бил
задържан, а вторият е отишъл до него, но не го е взел, защото още преди това е
казал на Г., че е видял нещо съмнително. Довършеността
на сделката е била прекъсната от обстановката, възприета от подсъдимия и
породилото се у него още в предходния момент притеснение. В обясненията на С.,
приобщени чрез прочитането им, дадени на 31.01.2020г. /л.52 гръб дос.пр./ същият в присъствието на защитника си е признал,
че предходния ден щял да купува марихуана 500 гр.за 1500 лева от Г. ***, но не
я получил, тъй като го задържали полицаите. Дадените от него обяснения в тази
смисъл са съответни на всички останали обсъдени по-горе доказателствени
източници и се кредитират напълно. По същия начин се ползват при постановянане на присъдата и дадените от него обяснения,
относно употребата на марихуана преди деянието и кокаин около Нова година,
които именно са били отчетени при проверката с техническото средство дрегер. Това се потвърждава и от полицаите – свидетелите Г.
и К., на които след теста С. заявил, че в момента не бил употребил, но преди –
да.
Съдът не приема за доказано
обстоятелството, твърдяно от подсъдимия, че е желаел да закупи марихуаната за
лична употреба. Приетото в противната насока в постановената присъда се
основава на следните доказателствени факти:
Свидетелите И. са притежавали
значително количество от това вещество, видно от извършените претърсвания,
изземвания, фотозаснемането и приложените албуми към
тях и експертните заключения. Те са
влезнали в контакт с подсъдимия за продажбата им. Същевременно свид.Г.И. се бил снабдил и с везна в автомобила си, открита
също при извършеното претърсване там. На следващо място подс.С.
решил да закупи от тях също голямо количество – половин килограм от наркотика.
Видно и от изложеното от свид.В. /л.81 гръб горе
съд.пр./ обичайната доза, установена в практиката им при залавяне на
извършители с еднократна доза марихуана е такава в количество от 1 грам. т.е. обощено казано, излиза, че подсъдимият е искал да се запаси
с близо 500 дози само за себе си и дори ако приема по една доза всеки ден, ще
използва това количество за около една година и половина. Трудно е това
запасяване и то със забранено вещество да се приеме за достоверно, то е
житейски алогично и неприемливо. Същевременно той е безработен и без каквито и
да е легитимни доходи. Неговата теза и на защитата му за лична употреба се
опровергава и от откритите в дома на С. множество малки наелонови
пликчета с цип, служещи за разпределяне на малки дози, видно и от фотоалбума
към протокола за изземването им /л.50-51 том 2 дос.пр./,
на които има нарисувани зелени листа от растения, приличащи на иззетите и
инкриминирани такива, т.е. на марихуана.
При
така установените доказателствени факти в настоящото производство
и техния анализ, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият К.Н.С. е извършил двете престъпления, за които е предаден на съд.
Относно престъплението по чл.354а ал.1 пр.1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК:
От обективна страна, подс. С. на
30.01.2020 г. в местността „Зовийска курия“, землището на село Искра, общ. Първомай, намираща се
западно от язовир „Брягово“, направил опит да придобие, с цел разпространение,
чрез закупуване за сумата от 1500 лв. от Г.Й.И., ЕГН ********** и П.Й.И., ЕГН
**********, високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение –
марихуана/канабис/, с общо нето тегло 502 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ - 8,4 тегловни % на обща стойност
3012.00 лева /съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998
г., изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството/пласирани на улицата/, като деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Изпълнени са всички елементи на това престъпление от обективна и субективна
страна. Същото по време и място на извършването му е безспорно установено,
както и досежно предмета на престъплението по вид,
количество и процентно съдържание на активното вещество. На горепосоеното
време и място подсъдимият е направил опит да придобие 502 гр. марихуана.
Съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г., изм. ДВ бр.
14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството – относно тези, пласирани на улицата цената възлиза общо
на 3012 лв., при цена от 6 лв на грам, независимо от процентното съдържание на активния компонент.
Иначе договорената продажна цена за този наркотик е била 1500 лв.,
установено от всички гласни доказателствени средства
и в почти същата стойност са откритите и иззети от подсъдимия пари при
задържането му. Посочи се, че целта на процесният
наркотик след придобиването му, е била да се разпространи, а не да се ползва за
лична употреба.
Марихуаната (коноп, канабис) е
включена в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като с висока степен
на риск за общественото здраве. С чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се забранява
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от приложение № 1. Установи се и, че подсъдимият не е разполагал с надлежно разрешение по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
относно дейностите с наркотични вещества, вкл.
за растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена
за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на
тетрахидроканабинол /чл.28-29/.
Налице е пряк умисъл за
извършване на деянието и изискуемата за посочената по-горе правна квалификация
цел. Подсъдимият е съзнавал противоправността на
стореното и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици, с които е бил напълно съгласен.
Изпълнителното деяние на
престъплението е придобиване, останало на фазата на опита, конкретно -
недовършен опит. Започнало е изпълнението на намисленото умишлено престъпление,
но поради независещи от дееца причини е останало недовършено. Правната доктрина
и съдебна практика са диференцирали стадиите на престъпната дейност, която
преминава през няколко етапа при умишлените престъпления, каквото е настоящото.
Представите в съзнанието на даден индивид и намерението му да извърши запретено от закона действие/бездействие са ненаказуеми,
защото остават само в мисловната сфера на човека. Когато това намерение започне
да се обективира в действителността и деецът започне
предприемане на дейности по реализацията му може да се говори за приготовление
към извършване на престъпление, което е наказуемо само в предвидените от закона
случаи /чл.17 от НК/. При него е характерно, че то касае една предварителна
дейност, стояща извън самото изпълнително деяние на престъплението, т.е. преди
то да е започнало. Подготвителната дейност следва да е приключила, т.е. да е
довършена, тъй като тя е отделно престъпление, след което лицето пристъпва към
извършване на престъплението. С оглед
това дали последното е започнало, се навлиза в следващия етап на престъпната
деятелност и започналото същинско престъпление поглъща приготовлението /
Решение № 29/09.05.2014г. ВКС ІІІ НО по н.д. № 2078/2013г., Р 414-2008 ІІІ НО
ВКС/.
Предявеното на подсъдимия
обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 вр. чл.18
ал.1 от НК, налага съпоставянето му с престъплението по чл.356а от НК –
приготовление към престъпление по чл.354а ал.1 от НК, предвид направените
възражения на първо място от защитата, че изпълнителното деяние не е започнало
изобщо и деянието не е навлезнало в стадия на опита.
Тези възражения съдът намира за неоснователни.
Налице са всички елементи по
постигната договореност между свидетелите И. и подсъдимия С. касателно предмета на престъплението. Те са установени по
несъмнен и категоричен начин. Уговорен е видът на наркотика, неговото
количество и цена, както и датата, мястото и обстоятелствата по предаването му.
В тази връзка Г.И. подготвил продаваната
стока според уговореното, а подсъдимият взел носената в него договорена сума,
като всеки от тях е поел своята роля и на уречения ден и час се отправил към
мястото на предаване – приемане на инкриминираното вещество. С тези им действия
подготвителната дейност по реализация на престъплението е приключила - намиране на съконтрахенти,
подготвяне на средства и създаването на условия за извършване на намисленото
престъпление.
Довършен опит към изпълнителното
деяние „придобие” по чл.354а ал.1 от НК е невъзможен, доколкото с придобиването на наркотика настъпват и общественоопасните последици и в състава на това
престъпление няма друг изискуем за настъпване
общественоопасен резултат, който да се
осъществи, за да се приеме, че опитът е
довършен. Това е важимо при престъпленията на просто
извършване, каквото е настоящото, и
опитът при него е само недовършен. С придобиването на наркотика престъплението е довършено. Казано
по друг начин, в унисон с доводите на защитата, ако подсъдимият беше слезнал от автомобила и беше взел в себе си инкриминираната
торба с наркотичното вещество, беше я поставил в автомобила си и потеглил, щеше
да е налице довършено престъпление по
чл.354а ал.1 от НК по „придобиване”, вкл. щеше да е налице и „държане” на
предмета на престъплението. При това положение обаче щеше да липсва етапът от
умишленото престъпление опит, което е немислимо – т.е. от приготовление би се
„прескочила” фазата на опита и да се премине директно към довършения престъпен
състав, без да може да се отграничи в кой етап
всъщност ще е налице опитът. Визираното е обсъждано в практиката на ВКС.
Например в Решение № 141 /04.11.2008г. на ВКС ІІІ НО по н.д.№ 254/2008г., както и в Решение № 73/ 24.04.1998г. на ВКС
5-членен състав, по н.д. № 37/98г., където е прието, че предприемането на конкретни действия по осъществяване на
престъплението сочи на започнало изпълнително деяние, като подготвителните
действия преди това са приключили. В противен случай би липсала
фазата на опита.
Осъществяването на настоящата
сделка е изисквало две насрещни прояви – съответно разпространяване и придобиване. Субект на
втората е настоящият подсъдим /за първата свидетелите И. са били признати за
виновни в отделно съдебно производство/. Малко преди появата му на
инкриминираното място, свид.Г.И. като продавач е предприел конкретни фактически
действия, насочени към прекъсване на собствената му фактическа власт върху
предмета на престъплението и предоставянето му на подсъдимия по начин, че
последният да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него, при
предварително синхронизиране на волята и
действията им. И. е оставил пакета на уговореното място и се е отдалечил, за да
бъде взет от купувача С.. Така е посигната обективна
и фактическа промяна в първоначалното положение на наркотика, готов да бъде
придобит от насрещната страна. В настоящата инкриминирана ситуация подсъдимият
К.С. безспорно е предприел всички действия, зависещи от него по осъществяване на
въпросната фактическа транслация на
притежанието на наркотичното вещество от стария към новия притежател. Същият
недвусмислено е предприел действия по придобиване на инкриминираните наркотични
вещества. Това е направил с обективни действия – спирайки на мястото, точно
където се намира пакетът и краткото изчакване на това място. Съдебната практика
е последователна, че за да е налице държане не е необходимо фактически и реално
веществата да се намират в непосредствено владение на задържаното лице или постоянно
в него. Те може да се държат и на друго място, образно казано дистанционно /Р
128-2016-ІІІ, Р 110-2012-ІІІ НО ВКС/, но е достатъчно деецът да има такова
фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол
и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са под неговата
власт, каквото отношение е манифестирал подс.С.,
който е започнал с действията си да свои инкриминираната марихуана на мястото,
на което се е намирала, като е установена фактическа и юридическа връзка между
предмета на престъплението и действията му, с което е започнал самото
изпълнително деяние на престъплението. Т.е. налице е опит, а не приготовление.
Действията му не могат да се субсумират под състава
на приготовлението по чл.356а от НК, тъй като сочат на действия вече по
придобиване на листната маса канабис /в същия смисъл Р 29-2014-III/. Не е нужно
за стартиране изпълнението на намисленото престъпление предметът на същото да
се докосва, разглежда, приема в МПС и пр. както пледира защитата.
На следващо подс.К.С.
е спрял до пакета със забраненото вещество, като малко е изчакал, но не го е
взел поради породеното у него съмнение в сигурността на сделката, за което е
имал опасения още същия ден малко по-рано, което е споделил в разговора по
телефона /обективиран във ВДС по СРС, обсъдени
по-горе/ на свид.И.,
както и при наличието на установеното полицейско присъствие в района. Касае се
за външни фактори, породили прекъсване на започналото изпълнително деяние, като
в случая е немислим институтът на доброволния отказ от довършване на
престъплението, както пледира алтернативно защитата. Съдебната практика е
неотклонна, а и законът недвусмислено е посочил, че привилегията по чл.18 ал.3
б.А от НК е приложима единствено при доброволност на отказа, без наличието на
каквито и да е външни принуждаващи обратното /правосъобразно/
поведение фактори, като единствено по собствена подбуда деецът следва да се е
отказал от довършване на престъплението, обсъдено и в горепосоченото Р №
73-1998-ВКС 5-чл.с-в. В изложения смисъл съставът на съда прие за несъстоятелна
тезата на защитата за приложение на тази норма от закона.
Следва да се посочи, че в редица
казуси е била приета тезата за осъществено приготовление, а не опит, в които фактологията се е свеждала до избързала намеса на
полицейските органи при полицейски акции по предотвратяване разпространението
на наркотични вещества, които отчуждителни сделки с
наркотици са били все още с неуговорени конкретни параметри количество и цена и
преди да са били предприети действия от дейците по самото предаване на
забранената стока. В тези случаи
деятелността им е била пресечена още на фазата, когато са били в
преговори без постигната конкретика по сделката и без
предприемане на действия по реализирането й, в каквато хипотеза настоящият
казус не се субсумира.
На последно място за пълнота и в
допълнение към изложеното, настоящият съд намира за нужно да посочи и решени по
идентичен начин правни казуси. Например в Р 29-2014-ІІІ НО, Върховният
касационен съд приема, че правилната квалификация е по чл.354а от НК, а не тази
по чл.365а от НК и е налице опит към
придобиване на наркотичното вещество, а не приготовление, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на дейците обстоятелства. Така
е прието и в Р 244-2017 ІІ НО на ВКС, с което е оставено в сила въззивно решение № 184/2.08.2017г. на Пловдивски апелативен
съд по ВНОХД № 242/2016г., с което е
изменена присъда № 10/19.02.2016г. на Пазарджишки ОС по НОХД № 413/15г., в
което е приета за установена фактология по чл.354а от НК, аналогична на настоящата, с предварилно детайлно
уговаряне на начин, време и място на предаване на наркотичното вещество /чрез
скриването му в портокали и внасянето му в Затвора/, но деянието е било
пресечено от намесата на съответните органи в момент, преди да бъде придобито
от подсъдимия и е останало на фазата на опита. Така е и в присъда №
4/23.01.2014г. постановена по НОХД № 373/2012г. на ХОС, потвърдена от АС
Пловдив, чието решение е оставено в сила с Решение № 380/12.01.15г. на ВКС по к.д. № 1327/2014г. В
този касзус по идентичен начин е била прекъсната
престъпната дейност на подсъдимите при направен опит да придобият наркотични
вещества, след пренасянето им през границата, при уточнени параметри на
сделката – количество, цена и място на предаването й в България, като в момента
на насочване на купувача към инкриминираното вещество, той е бил установен и
задържан преди да го придобие, т.е. отново без фактически да се е докоснал до
предмета на престъплението по чл.354а ал.1 от НК. В подобен смисъл е прието, че
се касае „за опит в момента на насочване на дейците към овчарника, за да крадат
животни, както било решено от тях по-рано съгласно изготвения от тях план и
поведението им сочи на започнало изпълнение на престъплението” /Р
73-1998-5-чл.с-в ВКС/.
Съставът на настоящия съд призна
подсъдимия К.Н.С. за виновен и в престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна на 30.01.2020
г. на път PDV 1217, на разклон към земен път в
местността „Зовийска курия“,
общ.Първомай, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
БМВ, модел 118Д, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества, а именно
канабис (тетрахидроканабинол) и кокаин.
Съставът на това престъпление
относно неговите обективни и субективни елементи е установено в настоящия
наказателен процес с допустимите способи за доказване по НПК.
Същото е формално, на просто
извършване. Законодателят е запретил поведение на
водач на МПС, управляващ такова след употреба на наркотични вещества.
Доказването се извършва със всички предвидени в закона доказателствени
средства / Р 27-2020-III, Р 81-2018- III , Р 116-2016- III, Р 126-2019-II, Р
25-2020-II НО ВКС/. В случая е налице проведено тестване на водача С. при
спирането му, като е проявил притеснение и възбудено поведение, нервно,
усъмнило свидетелите Б. и К. относно употребата на забранени субстанции, проворкирало и извършването на проверката с техническото
средство от свид.Г.. Последният подробно в разпита си
пресъздаде процедурата по работа с уреда, с който тествал подсъдимия и
отчетения несъмнен резултат, възприет от присъстващите и от тестваното лице,
именно за вещества, които последният принципно употребявал – канабис и кокаин.
Гласните доказателствени средства в тази насока са
придобити с непосредствен разпит пред съда, без да бъдат приобщавани от
досъдебното производство, при ясен и непротиворечив спомен на свидетелите досежно това обвинение, съответни на писмените /съставения
протокол за употребата на наркотични вещества или техни аналози, АУАН и талонът
за медицинско изследване/ и на заявеното от подсъдимия в прочетените му
обяснения.
Сочи се неспазване на
регламентът, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Вярно е, че е налице отклонение от този ред при съставянето на
протокола за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Но същият
отразява времето и мястото, на което е бил съставен и отчетеният резултат и
вида на техническото средство, както и личността и състоянието на тестваното
лице – поведение, говор, зеници размер и т.н., вкл. и лицето, извършило
пробата, макар че не го е подписал, които обстоятелства са съответни на горевизираните гласни и писмени доказателства и не се
оспорва авторството на издателя на този документ. Въпросният протокол обаче
най-вероятно е съставен в един екземпляр, вместо в три съгласно чл.5 от наредба
1/17г, доколкото и от РУ Първомай и от ЦСПМ Първомай не постъпиха по делото
изисканите други екземпляри, а и спомените на неговия съставител свид.Г.Г. са за един екзепляр, който не е подписан от него, а само от
изследваното лице. Подсъдимият не оспорва подписването на същия протокол.
Отчетеният с дрегера резултат го е проворикал да се възползва от кръвното изследване, именно
защото е разбрал за отчетения резултат. Бил му е връчен талон с № *** касаещ
лабораторното изследване, който съгласно изискванията на наредбата е вписан в
коментирания протокол. Вследствие отказът да извърши медицинско изследване във
филиала на ЦСМП, подсъдимият сам се е отказал от бъдещият лабораторен резултат,
който в този случай би се ползвал вместо техническия доказателствен
анализатор /чл.6 ал.4 и ал.9 от наредбата/.
Що се касае до предявеното на
страните в последното съдебно заседание веществено доказателство Дръг Чек 3000 със сериен № *** и направените в тази връзка
възражения по същество, съдът намира, че е не е допуснато процесуално нарушение
от категорията на съществените. Действително липсата на съставен нарочен акт за
предаване на ВД дрегер, което фактически се намира по
делото на л.73 от том 1 ДП, е пропуск, който не може да бъде отстранен
впоследствие чрез създаване на нов документ. Това е важимо
и при опорочаване на всеки протокол от дадено процесуално-следствено действие,
което подлежи на остраняване чрез други допустими доказателствени способи, например разпит на поемните лица. Изискването на защитата за съставяне на
конкретен протокол между свид.Г., извършил пробата, и
разследващия полицай, би могло да се осъществи единствено под формата на
протокол за доброволно предаване. Независимо от разнопосочната практика на
съдилищата дали по своята природа този документ е писмено доказателство или
писмено доказателствено средство, то изрично не е
уредено в НПК и респективно доколкото е доброволен акт, не се съставя в
присъствието на поемни лица, които да свидетелсват за тези обстоятелства. Поради забраната на
чл.118 от НПК разследващият орган също не може да бъде питан за това. В случая обаче свидетелят Г. неколкократно на въпросите на защитата отговори, че
фактически на ръка е предал дрегера на разследващия
полицай по делото. Изразеното от него е годно гласно доказателствено
средство с оглед наличен по делото предмет, прикрепен в неговите корици. С извършеното тестване то е приложено към материалите по
делото и става част от тях по аргумент на чл.110 ал.2 и ал.1 от НПК. В случая
това, че не е бил съставян протокол за доброволно предаване между отделните
полицейски служители, които са боравели с въпросния апарат не може да промени
характера му на веществено доказателство, а последното следва делото и при
движението му между отделните органи /чл.110 ал.3 от НПК/. Нещо повече,
веществените доказателства не стават негодни и запазват характера си на такива,
дори и когато съответният протокол за изземването им се окаже невалиден /Р
983-2005-ІІІ; М.Чинова „Досъдебното производство по
НПК. Теория и практика“/. В допълнение към изложеното, не са налице съмнения за
негова подмяна или манипулация. Прочее и без наличие на тестовата касета
свидетелите Г., К. и Б. са категорични, че дрегерът
е отчел положителен резултат, като първите двама си спомнят и конкретните два
вида наркотик. Несъстоятелно е възражението на подсъдимия чрез защитниците му
по същество, че не е разбрал за отчетения положителен резултат, защото самият
той първоначално е решил да извърши лабораторно изследване и едва в центъра за
медицинска помощ се е отказал, като това при отрицателен резултат би било
абсолютно безпредметно.
Пропуските в съдържанието на
протокола по чл.5 от наредбата, вкл. и досежно номера
на пробата на дрегера, посочен е само номерът на
модела /3000/, не променят изводите на
съда относно това, че престъпното деяние
по второто обвинение на подсъдимия е доказано по правилата на НПК. Прочее
самият подсъдим не оспорва този резултат и начинът на извършеното тестване,
като е изразил учудване, че дрегерът е отчел
приеманите от него такива вещества по-рано, като се е отказал впоследствие от
лабораторното изследване. Същевременно манифестира зависимост и употреба на
марихуана, искайки да закупи по същото време
и място значително количество от тези вид наркотик за собствена
употреба. Формалното позоваване на нарушение на реда за отчитане на наличието
на забранени вещества от водачите на МПС не може да опровергае горния извод и
съдът прие възраженията в тази насока на защитата за неоснователни като
основава изводите си на правилата за събиране на доказателствата по НПК.
Наредба № 1/17г. е създадена, за
да регламентира начина, по който контролните, медицински и експертни органи
следва да процедират при вземането на проби, тяхното отчитане и анализ на
резултата, както и документите които следва да съставят, тяхната форма и
реквизити. Този подзаконов нормативен акт е с далеч по-нисък ранг от този на наказателнопроцесуалния ни кодекс, още по-малко съдържа
правила за събиране и проверка на доказателства
в наказателно производство. Недопустимо е с административни разпоредби
да се ограничава процесът на установяване на обективната истина и по този начин
да се въвеждат извънпроцесуални критерии за селекция
на доказателствените източници в разрез с правилата
на чл.102, 104, 106 и 107 от НПК /Р 126-2019-II НО ВКС/. Същевременно самият
състав на престъплението по чл.343б ал.3 от НК не предвижда изискване
употребата на наркотични вещества преди деянието да е установено по надлежния
ред, за разлика от състава на деянието по чл.343б ал.1 от НК /Р 25-2020-II/,
като е достатъчно установяването на такава употреба и то като вид на
наркотичните вещества, вкл.няма изискване и на някаква концентрация /Р 116-2016-III/,
нито пък употребата им да е повлияла на действията на водача. Надлежният ред не
е елемент от обективната страна на престъпния състав, вменен на подс.С.. Само формалното неспазване на административнияте
правила, при налични годни доказателствени източници
относно елементите от състава на деянието, не може да игнорира последните и да
се изведе несъставомерност на деянието. Според съда в
настоящия казус липсва каквото и да е съмнение относно времето, мястото и
начина на употреба на техническото средство, лицето спрямо което е приложено и
отразения резултат. Престъплението е осъществено и от субективна страна с пряк
умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици.
********
Съобразно правната квалификация на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а ал.1 вр.чл.18
ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е от две до осем години лишаване от
свобода и глоба от 5000 до 20000 лева. Съгласно чл.18 ал.2 от НК при опит деецът се
наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода и на глобата, съдът при постановяване на присъдата, прие, че са
налице основанията на чл.58 б.А от НК, тъй като деянието е останало на фазата
на опита, като съгласно чл.55 от НК съдът определи двете наказания под
предвидените минимални размери. Този подход за отмерване на наказателната отговорност
на С. е съответна на осъществената степен на намерението за довършване на
престъплението досежно етапът, на който то е останало
недовършено, а за конкретния им размер, съдът взе предвид и данните за
личността на дееца. Деянието е останало недовършено в съвсем началния етап на
осъществяването му и предвиденият минимум на наказанието от 2 години лишаване
от свобода и глоба от 5000 лева са несъответни на така установеното. Комплексът
от двете наказания /чл.57 ал.2 от НК/ се явява справедлив в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, определени по чл.58 буква А вр. чл.55
ал.1 т.1 и ал.2 вр.чл.18 ал.2 от НК. Глобата е почти
равна на нормативноопределената оценка на
количеството и вида на веществото канабис, които е искал да придобие
подсъдимият С., същата не е във висок размер, позволяваща и възможност да бъде
заплатена от подсъдимия като млад и работоспособен индивид, като същият въпреки
своята безработност е разполагал със сумата от 1300
лева и 100 евро в себе си в момента на задържането му , с която е искал да
закупи същото по вид и количество вещество. От друга страна подсъдимият е с
чисто съдебно минало – реабилитиран, отчете се и първоначалното му съдействие
при стартиране на наказателното производство, като е дал обяснения, включително
уличаващи го такива. Двете наказания като параметри и съчетание са в състояние
да реализират адекватно целите по чл.36 от НК.
Тук следва да се посочи и че
приложението на чл.58 б.А от НК е в полза на подсъдимия като по-благоприятна
разпоредба, ангажираща наказателната му отговорност. Това е така, доколкото
подобно намаляване при довършеното престъпление приготовление по чл.356а от НК
не би била приложима. Наред с това не са налице самостоятелно предпоставките на
чл.55 от НК, касателно деянието и личността на дееца,
защото смекчаващите отговорността обстоятелства
не са нито многобройни, нито изключителни.
При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода и глоба на подсъдимия К.С. за извършеното от него
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, съдът намира, че те следва да бъдат
определени съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Законовите параметри на наказателната отговорност
за това престъпление са от една до три години лишаване от свобода и кумулативно
глоба от 500 до 1500 лева. За подсъдимия се посочи, че е лице с чисто съдебно
минало, вледствие настъпилата реабилитация по
предходните му осъждания, и тук съдът
отчете допринасянето за разкриване на
обективната истина от негова страна при стартиране на производството. За осъщестяване на индивидуалната, а и на генералната
превенция на наказателните санкции и тяхната справедливост, съдът намери, че на
подсъдимия за второто престъпление, което е извършил, следва да се му се наложи
наказание от една година и три месеца лишаване от свобода в близък да
минималния размер, и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, в средния такъв на
предвидената санкция, като взе предвид и факта, че в случая подсъдимият е управлявал
МПС след употреба на две различни по вид наркотични вещества.
Разпоредбата на чл.343г от НК
предвижда задължително налагане на наказание в случая по чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Съдът с присъдата лиши подс. К.С. от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като за това свое решение,
освен горните обстоятелства взе предвид и справката за нарушения на водач на
МПС касателно подсъдимия, от която е видно, че същият
изобщо не се очертава като примерен водач на МПС /л.74-80 том 1 дос.пр./с многобройни констатирани нарушения по Закона за
движение по пътищата, за които е наказван по административен ред. По този начин
ще се постигне превантивно-превъзпиталната цел и на
това наказание.
Налице са основанията по чл. 23,
ал. 1 от НК, поради което настоящият
съд определи за изтърпяване
най-тежкото наказание /в комплекс/ от гореналожените
за двете престъпления, за които бе признат за виновен, а именно това от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода
и ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/
лева. Съгласно ал.2 на чл.23 от НК решаващият състав присъедини
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА към най-тежкото наказание.
Налице
са основанията по чл.59 ал.4 от НК и от
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС съдът с присъдата
приспада времето, през което подс. К.С. е бил лишен
от това право по административен ред. Наказанието ще започне да се търпи от
влизане на присъдата в сила /чл.49 ал.3 от НК/, като на 30.01.2020г. е било временно иззето по администратиен
ред свидетелството за управление на дееца, със състяването
на АУАН. С оглед обстоятелството за колко време тази мярка е била приложена,
този срок ще се приспадне от срока на наказанието лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност по чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Въпреки
формалното наличие на една от предпоставките на чл.66 от НК, извършителят да не
е осъждан на наказание лишаване от свобода, настоящият първоинстанционен състав не намери основание да отложи
изпълнението на наказанието на подсъдимия К.С. с подходящ изпитателен срок.
Съдът прие, че за осъществяване на целите по чл.36 от НК следва наказанието
лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи ефективно. Касае се за човек, който е имал срещи с
правосъдието за престъпни прояви в миналото и то не инцидентно - два пъти за
престъпления по транспорта и два пъти против собствеността /л.65-66 том 1 дос.пр./. Установи
се че подсъдимият приема наркотични вещества, след което управлява автомобил,
същевременно в това състояние се е оправил към осъществяване на другото
намислено общоопасно престъпление и е направил опит
да придобие марихуана в не малко количество, която е възнамерявал да
разпространява. Явно е, че подсъдимият се очертава като личност склонна да
нарушава закона. По тези съображения съдът прие, че се налага за поправяне и
превъзпитание деецът да бъде изолиран от обществото за гореопределения
срок на най-тежкото наказание лишаване от свобода, като не е нужно увеличаване
на общото наказание по реда на чл.24 от НК. Ефективното изтърпяване на
наказанието ще постигне целите на индивидуалната превенция и ще попречи на
подсъдимия да извършва други престъпления и да се въздържа от противоправно поведение. С това реално наказание ще се
постигне и генералната превенция, като ще бъдат предупредени и останалите
членове на обществото.
Поради тези съображения съдът
прие, че следва подс.С. да изтърпи общото и най-тежко
наказание лишаване от свобода от една година и четири месеца на основание чл.
57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим,
тъй като то не надвишава пет години.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК
от наложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода на К.С., съдът с
присъдата приспадна времето, през което той е бил задържан в периода 30.01.2020г.
- 03.02.2020г.по ЗМВР за 24 часа и за 72 часа по НПК.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на
присъдата намира, че след влизането й в сила следва на основание чл. 354а ал. 6
от НК да се отнеме в полза на Държавата остатъкът от наркотичното
вещество-марихуана, предадено в ЦМУ гр.София / л.108 том ІІ дос.пр./,
което след това да се унищожи по съответния ред.
Следва веществените доказателства Дрегер Дръг
Чек 3000“, приложено по делото /л.73 том І дос.пр/ и намиращите се
на съхранение в РУ – Първомай - 4
/четири/ броя черни на цвят полиетиленови плика с
надписи „Обект№1,2,6,7“ - опаковки от наркотични вещества, 1 /един/ брой черен
на цвят полиетиленов плик с надпис „Обект №5“,
съдържащ 7 броя опаковки с торби за вакумиране и 1
брой картонена кутия, 1 /един/ брой пластмасова кутия с надпис „Обект№4“,
съдържаща множество зелено - кафяви семена, 1 /един/ брой електронна везна с
дисплей и капак в предната и част, 1 /един/ брой стъклено шише с вместимост от
12 мл. с надпис „TESTOSTERON, 16 /шестнадесет/ броя полиетиленови
пликове с цип в горната им част, които се съдържат различни по цвят и размер полиетиленови пликове и ципове, 1 /един/ брой тетрадка от
60 листа с надпис „GALAXY“, 2 /два/ броя кашона с надпис Обект 11, съдържащи клони от растения, 1/един/
брой кашон с надпис Обект №12, сухи клони от растения, 1 /един/ брой сив полиетиленов чувал с надпис Обект №3, съдържащ сухи клони
от растения и 1/един/ брой прозрачен полиетилен плик
с надпис ВД №1, съдържащ бял найлонов плик с надпис „GET THE NIKE АРР“ да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“
от НК следва да се отнемат в полза на Държавата веществените доказателства 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Самсунг“, отнет от
подс. К.Н.С.
при извършения му обиск и оставен на съхранение в РУ Първомай, както и пари -
1200 лева и 100 евро, собственост на подс. К.Н.С., намиращи се на съхранение при
домакина на ОД МВР Пловдив /л.111 том ІІ дос.пр./,
като вещи принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на умишленото
престъпление по чл.354а ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК.
Поради същата причина подлежи на
отнемане в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1
буква А от НК вещественото доказателство 1 /един/ брой мобилен телефон
марка „Самсунг“,
златист на цвят, отнет от Г.Й.И. ЕГН:********** при извършено претъсване и изземване от лек автомобил Пежо 307 SW с рег.№ ***/л.10 том ІІ дос.пр./.
Установи се, че именно последством този телефонен апарат
е била осъществена комуникацията между Г.И. и неговият контрахент
подс.С. в инкриминирания момент по предаване на
наркотичното вещество.
Следва изготвените ВДС по
приложените СРС, отделени в
самостоятелен том да останат на съхранение в Регистратурата за
класифицирана информация при Окръжен съд – Пловдив до изтичане на предвидения в ЗЗКИ
срок, след което да бъдат унищожени по съответния ред.
Подлежат на връщане на П.Й.И. следните веществените доказателства - 41
/четиридесет и един/ броя банкноти с номинал от по 50 евро., 4 /четири/ броя
банкноти с номинал от по 100 евро.,1 /един/ брой банкнота с номинал от 200
евро, - общо 2650 евро., 70 /седемдесет/ броя банкноти с номинал от по 50
лева.,- общо 3500 лева., 12 /дванадесет/ броя банкноти с номинал от по 50
лева., 20 /двадесет/ броя банкноти с номинал от по 20 лева., - общо 1000 лева.,
50 /петдесет/ броя банкноти с номинал от по 20 лева., 26 /двадесет и шест/ броя
банкноти с номинал от по 50 лева, 12 /дванадесет/ броя банкноти с номинал от по
100 лева. - общо 3500 лева, оставени на съхранение при домакина на ОДМВР
гр.Пловдив, както и оставените на съхранение в РУ гр.Първомай 1 /един/ брой мобилен телефон с надпис „Huawei“ с имей
номера - *** и ***, 1 /един/ брой мобилен телефон с надпис „Alcatel“ с Имей
номер – ***.
За тези вещи не е налице нито едно от основанията по чл.53 от НК за
отнемането им. Паричните знаци, открити в семейното жилище на П.И. са семейна
собственост без данни за свързаност с престъпна дейност. Липсват доказателства
по делото горните телефонни апарати да са послужили за извършване на
престъплението.
От владението на П.Й.И. са отнети и
следните вещи, подлежащи на специален режим за притежание и държане:
1 /един/ брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев - пушка 16 кал. с № ****, 1 /един/ брой дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев - пушка „Т03“-34ЕР, кал. 12x76 със сер.№
*** - цев и Е33316 - глава, 1 /един/ брой дългоцевно
огнестрелно оръжие с нарезна цев - карабина „ТIККА“ ТЗ , кал.7х64 мм. със сер.№***, 1 /един/
брой късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Glock“ 23, кал.40, с №***, 2/два/ броя пълнители за
пистолет с надпис „Glock“, боеприпаси кал.7х64 - 51 /петдесет и един/ броя, гилзи кал.7х64 - 9 /девет/
броя, един брой метален цилиндричен предмет с надпис „А-ТЕС 150 HERTZ“ и №***, 48 /четиридесет и осем/ броя боеприпаси кал.40 S.W., 15 /петнадасет/ броя гилзи и куршуми, части от
бойни патрони кал.40 S.W., боеприпаси 12 кал. - 40
/четиридесет/ броя и боеприпаси 16 кал. - 124 /сто двадесет и четири/ броя.
Тези вещи са предадени за съхранение в Служба КОС при РУ - Първомай. Тъй
като за тях не е ясно към момента на връщането им дали П.Й.И. ще разполага с
валидно разрешително, респективно дали същото ще е актуално /подновено/ и дали
ще са налице основанията на специалния закон за законно осъществяване на
дейностите с тях, съдът постанови те да му се върнат по реда на ЗОБВВПИ.
С оглед изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът при постановяване на
присъдата осъди подсъдимия К.Н.С. да заплати направените по делото разноски в
хода на досъдебното производство в размер на
147,14 лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив,
съразмерно на бившите му съпроцесници. Останалите
разноски в същия размер са били възложени на Г.И. и П.И. при одобреното от друг
състав на съда споразумение.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: