№ 14089
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110127382 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД
срещу С. Т. Х. и И. Т. Христов, с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „К. С.“, бл. 191, вх. Б, ап. № 90, с аб. № 117***. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
всеки от двамата ответници да му заплатят следните суми: сумата от 186,53 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 39,01 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., сума в размер на 14,04 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 3,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.05.2019 г. до
27.04.2020 г.
1
Ответникът С. Т. Х. в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба,
в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение въз основа на
качеството собственик или ползвател на процесния имот, но навежда доводи за
извършено плащане на процесните суми след завеждане на исковата молба. С оглед
извършеното плащане поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът И. Т. Христов в срока по чл. 131 ГПК не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между в отношенията между ищеца и
ответницата С. Х. са отделени следните обстоятелства: притежаване на правото на
собственост на ответниците върху процесния имот при сочените квоти; процесният
имот е бил топлоснабден през релевирания период, както и размерът на начислените
задължения за доставена до имота топлинна енергия и мораторна лихва. Доколкото
сочените факти са общи спрямо другарите – ответници в процеса, и предвид липсата
на изрично оспорване от другия ответник, то на основание чл. 217 ГПК съдът приема
тези факти за установени еднакво спрямо всички другари.
С оглед наведените доводи от ответницата Х., която заявява, че не оспорва иска,
признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в хода
3
на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи
факти от описания фактически състав.
Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните
суми е подкрепено от представено по делото от ответниците писмено доказателство за
заплащане в полза на ищеца на 13.09.2022 г. на сума в общ размер от 553,40 лв., като
същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на
ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока
доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на
процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в
хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца. Същият е направил такива за държавна такса в размер на 50 лв. и за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв., като следва да му бъде признато
вземане и за дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, т.е. общо 155 лв. за разноски. Като взе предвид извършеното плащане
в размер на 553,40 лв. надхвърля общия размер на претенциите, възлизащ на сумата от
486,14 лв. със 67,26 лв., съдът намира, че непогасено е останало вземане за разноски в
размер на 87,74 лв., поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца тази сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу С. Т. Х., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 186,53 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 39,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., сума в размер
на 14,04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 04.2019
г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 3,49 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.05.2019 г. до 27.04.2020 г ., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес
гр. С., ж.к. „К. С.“, бл. 191, вх. Б, ап. № 90, с аб. № 117***, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу И. Т. К., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 186,53 лв., представляваща стойността на незаплатената
4
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 39,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., сума в размер
на 14,04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 04.2019
г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 3,49 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.05.2019 г. до 27.04.2020 г ., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес
гр. С., ж.к. „К. С.“, бл. 191, вх. Б, ап. № 90, с аб. № 117***, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС С. Т. Х., ЕГН ********** и И. Т. К.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 87,74 лв.,
представляваща непогасен остатък от разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5