Решение по дело №48/2016 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 143
Дата: 25 април 2016 г. (в сила от 25 април 2016 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20161700500048
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№143/25.04.2016 год./гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 23.03.2016год. / двадесет и шести март през две хиляди и шестнадесета  година /в състав:

 

Председател: Милена Даскалова    

       Членове: Нели Тошева

                        Рени Ковачка   

 

Секретар Росица Игнатова     

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело  № 48 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1173/24.11.2015год., постановено по гр.дело № 04854/ 20.03.2015год., П.  районен съд е осъдил Т.К.К. *** да заплати на Н.Р.Д. *** сумата от 4 682.16 лева, представляваща обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди в качеството му на ликвидатор на „ М.-т. л.П. Д.“ ЕООД и изразяващи се в препятстване на възможността му да предяви в производството по ликвидация на вземанията си към „ М.-т. л.П. Д.“ ЕООД за трудово възнаграждение, лихви и разноски като е отхвърли иска до пълния му предявен размер от 5001 лева.

Със същото решение съдът е осъдил Н.Д. да заплати на Т.К. разноски по делото в размер на 38.25лева,както и е осъдил Т.К. да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 187.29лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата К., която го обжалва в частта, с която предявения против нея иск е уважен, както и в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 187.29лева. По изложените в жалбата съобръжения за необоснованост и неправилност на първоинстанционния акт, жалбоподателката моли същия да бъде отменен в обжалваната му част и постановен нов за отхвърляне на исковата претенция в пълния й  предявен размер, ведно с последиците от това. При уважаване на жалбата , жалбоподателката претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски. 

Въззиваемият Д. е подал писмен отговор, в който е изложил доводи за неоснователност на въззивна жалба. Същите се поддържат и в съдебно заседание, където е направено и искане за присъждане на разноски при отхвърляне на жалбата.

При извършената служебна проверка  по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради което следва да се обезсили като такова. Съображенията на съда за това са следните:

Н.Д. е предявил пред районния съд иск по чл.45 от ЗЗД, като по изложени в исковата молба съображения е поискал да бъде осъдена ответницата Т.К. да му заплати сумата от 5 001 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. От конкретизацията на иска, направена с  молба от ****год. и в изпълнение разпореждане на съда от ****год. е видно , че имуществената вреда за която ищеца претендира обезщетение се изразява в не получаването в резултат на неправомерни и недобросъвестни действия от страна на ответницата, като ликвидатор на „М.-т. л.П. Д.“ ЕООД  на  присъдено в негова полза с влязло в сила решение по иск по чл.128 от КТ, предявен от него против горецитираното ЕООД трудово възнаграждение и лихви върху него.

С обжалваното съдебно решение районният съд се е произнесъл по предявения от Н.Д. против Т.К. иск като е присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в препятстване на възможността на ищеца да предяви в производството по ликвидация на вземанията си към „ М.-т. л.П. Д.“ ЕООД за трудово възнаграждение, лихви и разноски. 

Безспорно е, че в резултат на деликт могат да се търпят различни по естеството си вреди, които да подлежат на обезщетяване.  Пострадалият от делкта би могъл да претендира обезщетение за всяка една от тези вреди, като чрез изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и  формулирания петитум, очертава обема и естеството на накърнените права  и в защита на които сезирания съд дължи произнасяне. В случая, ищецът изрично  и ясно е посочил  в молбата си от ****год. претърпяната от него имуществена вреда, обезщетение за която претендира чрез предявяване  на иска по чл.45 от ЗЗД. Присъждайки обезщетение за друга, различна от твърдяната от ищеца вреда, без да е бил сезиран с такова искане, първоинстанционният съд  се е произнесъл по непредявен иск, решението по който подлежи на обезсилване.

Водим от горното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се обезсили като делото се върне на друг състав на Пернишкия районен съд за произнасяне по действително предявения иск . В този смисъл, Пернишкият Окръжен съд

 

Р             Е               Ш               И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1173/24.11.2015год., постановено по гр.дело № 04854 / 2015год. по описа на П. районен съд като

ВРЪЩА делото , на друг състав на П.районен съд , за произнасяне по предявения иск.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                               Членове: