Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 113
Ботевград, 18.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2480 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”П. К.
Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б.№**, бл.***, вх.*, с
ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника В.В.Д. ***, с ЕГН: **********, като
солидарен длъжник, на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед № 5800 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017г. по ч.гр.д.№ 2028/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата-главница от 5653.95 лева, представляваща парично вземане по Договор
за потребителски кредит № ********* от 25.05.2016г. и Анекс №1 от 17.10.2016г.,
както и да им се присъдят разноските в заповедното производство и по настоящето
дело.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по иска.
Ответникът- В.В.Д. *** направил възражение по иска и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В съдебно заседание ответникът В.Д.,
заявява че не желае той да заплаща процесната сума, тъй като другият длъжник,
който е получил сумата е заявил, че ще плаща по договора за кредит.
От събраните по делото доказателства, обсъдени
във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 2028/2017г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 18.09.2017г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 5800 от 18.09.2017г. по ч.гр.д.№2028/2017г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от
5653.95 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит
№ ********* от 25.05.2016г., както и за сумата от 24.52лв., представляваща лихва
за забава за периода от 27.12.2016г. до 07.03.2017г., както и за законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 15.09.2017г. до окончателното заплащане,
платими от ответника Д. и длъжника М. М. К. от гр.П. солидарно.
Само ответникът Д. е депозирал
възражение с вх.№6616 от
06.10.2017г. в предвидения в ГПК срок, в което е посочил, че оспорва вземането
и не дължи тази сума, след като е получил съобщение и препис от заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№2028/2017г. по описа на БРС на 02.10.2017г./л.65/.
Ищецът е бил уведомен на 23.10.2017г.
/л.70/ за възраженията на ответника Д. и възможността на предяви иск по чл.422,
ал.1 от ГПК с разпореждане №6540 от 17.10.2017г./л.67/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 2480/2017г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
постъпила на 23.11.2017г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 22.11.2017г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчване на горното
разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответникът и
длъжникът М. М. К. са сключили договор за потребителски кредит №********* от 25.05.2016г., по
който „П. К. Б.“ ЕООД е кредитор, от
една страна и М. М. К. и В.В.Д. са съдлъжници от друга страна. На основание чл.6.1
от ОУ на ДПК/договор за потребителски кредит/ във връзка с чл.121-чл.127 ЗЗД,
ответникът В.В.Д., в качеството му на съдлъжник по описания по-горе договор, се
е задължил да отговаря за задължението на М. М. К. при условията на сключения с
нея договор за кредит. Ответникът Д. не е поръчител, а е съдлъжник и отговаря
наравно с М. М. К. за поетото задължение.
Неразделна част от договора за потребителски
кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани още за краткост
„ОУ"), подписани от ответника Д.. Съгласно описания по-горе договор за кредит от
25.05.2016г. на ответника и М. М. К. е отпуснат кредит в размер на 3200лв.
Кредитът е усвоен от М. М. К., съгласно уговореното в договора и ОУ чрез
извършен паричен превод по банкова сметка, ***.
Горното не се оспорва от страните и се
установява и от приложените писмени доказателства- копия от искане за отпускане
на потребителски кредит- П. к. С. с №*********, от декларации, от стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение за
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, от договор за потребителски кредит- П. к. С. с № *********,
декларации, от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № *********, от Общи условия на „П. К. Б.“ ЕООД
към договор за потребителски кредит от 29.01.2016 година, от погасителен план
към договор за потребителски кредит № ********* от 25.05.2016г.
На 26.09.2016г. длъжникът М. М. К. е направила писмено искане за отлагане на
вноски по погасителния план, за което между страните, в това число и ответникът
Д. като солидарен длъжник е сключен Анекс № 1 от 17.10.2016г. с нов погасителен
план за заплащане на кредита на 25 вноски, всяко от по 297.83лв. до 26.06.2018г.
Горното се установява от приложените
писмени доказателства, неоспорени от ответника и подписани от него, а именно
копия от Анекс № 1 от 17.10.2016г. и нов погасителен план.
Ответникът
и длъжникът М. М. К. не погасяват вноските си от месец декември на 2016г. до
26.02.2017г., като последната погасена вноска е за месец ноември на 2016г., за
което ищецът прекратява едностранно горния договор и уведомява за това ответника
Д. и длъжника М. М. К., видно от приложените до всеки един от тях уведомителни
писма.
Горното се установява от приложените
писмени доказателства-копия от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ********* към дата 27.11.2017г. и от уведомителни писма от „П. К. Б.“ ЕООД до ответника
Д. и длъжника М. М. К..
От горното извлечението от сметка към договор за
потребителски кредит №*********, което извлечение е към дата 27.11.2017г.,
изготвено от ищеца и неоспорено от ответника, се установява, че общата сума на
плащания от длъжника М. М. К. е в размер на 1675лв. и остатъчното задължение
към 27.11.2017г. е в размер на 5653.95лв. или процесната сума-главница.
Няма данни и представени
писмени доказателства, че ответникът Д. или длъжникът М. М. К. са заплатили на ищеца процесната сума от 5653.95лв.
Ответникът Д. оспорва
вземането, доколкото той не иска да плаща процесната сума, а това да направи
другия длъжник М.
М. К., която заедно със съпруга й работят и имат възможност да платят
процесната сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме,
че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника Д.,
който е солидарен длъжник за сумата-главница от 5653.95 лева, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит № ********* от 25.05.2016г. и Анекс
№1 от 17.10.2016г., е основателен
и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на 25.05.2016г. договор за потребителски
кредит, твърдейки
неизпълнение на задълженията от длъжника М. М. К.,
която е кредитополучател или заемател по същия и ответника Д., който е
солидарен длъжник.
Към договора страните са сключили Анекс № 1 от 17.10.2016г., с който се
отлага плащането на вноски и кредитът се погасява по нов погасителен план с
краен срок на плащане 26.06.2018г.
Поради неплащане на вноски, ищецът е
прекратил едностранно горния договор на 07.03.2017г., за което е уведомил
длъжника М.К. и ответника, който е получил уведомлението и с приложенията към
исковата молба на 18.04.2018г.
От приложеното извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит №*********, се установява, че ищецът признава, че длъжникът
К. е заплатила към 27.11.2017г. общо
сумата от 1675лв. и остава да дължи процесната сума от 5653.95лв.
Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД това, което е
платено на кредитора трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници.
Разпоредбата на чл.127 от ЗЗД предвижда, че в отношенията помежду си,
солидарните съдлъжници са разделни длъжници и всеки понася част от общия дълг,
която по правило/чл.127, ал.1 от ЗЗД/ е еднаква по размер. Нормата установява
оборима презумция, тъй като във вътрешните отношения между солидарните длъжници
е възможно да е установено друго. В случая не се твърди и не се установява
друга уговорка между страните, свързана с разпределение на дълга, различна от
тази предвидена в закона, договора и Анекса. Следователно страните отговарят по
равно за изплащането на целия дълг, така както той е договорен. Всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници
за разликата/чл.127, ал.2 от ЗЗД/.
В случая солидарността е уговорена между
страните в сключените между тях договор за потребителски кредит и Анекс №1 към
него. Следователно и ответникът Д. и длъжникът М. М. К. отговарят за процесните
задължения.
Възражението на ответника Д., че
отговорността е за длъжника М. М. К.,
която има възможност да плаща процесната сума-главница, не означава, че
неговата отговорност на солидарен дължник е отпаднала.
С оглед на горното искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи изцяло като основателен
и доказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от 69.04лв. за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ 2028/2017г. по описа на БРС/, която само той дължи.
Разноските не се дължат солидарно, тъй като това не е рагламентирано нито по
закон, нито по договор. Останалата част от направените разноски в заповедното
поризводство следва да се поеме от длъжника М.К., която не е страна по
настоящето дело и не е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по горното частно гражданско дело.
Ответникът Д. ще следва да заплати на ищеца
и сумата от 212.59лв. за направени
разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /112.59лв./ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение ответника
В.В.Д. ***, с ЕГН: **********, който е
солидарен длъжник, на съществуването на вземането на „П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Б.№**, бл.***, вх.*, с ЕИК:*********, за което е издадена Заповед № 5800 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017г. по ч.гр.д.№ 2028/2017г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 5653.95 лева/пет хиляди шестстотин петдесет и три лева и 95
стотинки/, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № *********
от 25.05.2016г. и Анекс №1 от 17.10.2016г.
ОСЪЖДА В.В.Д. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б.№**,
бл.***, вх.*, с ЕИК:********* сумата от 69.04лв./шестдесет и девет лева и
четири стотинки/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 2028/2017г. по описа на
РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 212.59лв./двеста и дванадесет лева и 59 стотинки/ за направени
разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/