Решение по дело №6102/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260249                                               10.02.2021 г.                                            гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на втори февруари                                                        две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 6102 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Кредиленд” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. П.Х№ 14, представлявано от Т.Т.М.. Иска се от съда да прогласи нищожността на клаузите на чл. 2. 11 и чл. 2.12 от договор за потребителски кредит № А-00001731/07.04.2016 г., сключен между страните.

Посочено е, че тези клаузи са нищожни по смисъла на чл. 146 ЗЗП и на редица разпоредби от ЗПК, като в исковата молба са наведени подробни съображения за сочената нищожност.

Моли съда да уважи иска и й присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

 Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че не оспорва иска. Сочи, че дружеството няма парични претенции към ищцата по сключения договор за кредит, а задължението в кредитния регистър е заличено.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за основателен.

Между страните по делото не се спори, че страните по делото са в облигационно отношение по повод сключен на 07.04.2016 г. договор за кредит за сумата 600 лева, като била уговорена неустойка в размер на 678 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от сключване на договора, на обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени изисквания. Неустойката е уговорена в чл. 2.11 и чл. 2.12 от договора, като се иска от съда да прогласи тези клаузи за нищожни поради противоречие със закона.

Съдът намира доводите, изложени в исковата молба, за основателни. Действително клаузата, уговаряща плащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Основателно е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани множество доказателства, проведено е само едно съдебно заседание. Ето защо на ищеца се дължат разноски в размер на общо 350 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона и добрите нрави клаузите на чл. 2.11 и чл. 2.12 от договор за потребителски кредит № А-00001731/07.04.2016 г., сключен между П.Н.Н. и „Кредиленд” ЕООД.

ОСЪЖДА „Кредиленд” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. П.Х№ 14, представлявано от Т.Т.М., да заплати на П.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                  

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева