РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330117091 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Ж. Г. М., ЕГН **********, гр. П. с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 896,05 лв.- главница,
представляваща дължима сума за услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 18.11.2015 г. -24.07.2020 г. за обект на потребление, находящ се в
гр. П., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 155,67 лв.- обезщетение за забава за периода от
31.01.2016 г. -30.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9589/2020 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че за периода от 18.11.2015 г. -24.07.2020 г. ответникът имала
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в размер на 896,05 лв. и 155,67 лв.- обезщетение за забава за периода от
31.01.2016 г. -30.06.2020 г., като за потребените количества вода били издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата,
дължима сума и период, за който се дължи сумата.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 198 ЗВ предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане по реда на ЗРВКУ.
1
Ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията
между експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, като
собственик на водоснабдения имот, придобит на *** г. В имота се сочи, че през процесния
период функционират два броя измервателни устройства в банята и в кухнята, като за
водомерът в банята отчетът е извършван по показанията на измервателното устройство през
целия исков период. Едва след него на 16.10.2020 г. е връчено известие за нередовен
водомер. Посочва се, че са полагани подписи в карнетите лично от ответника и от членове
на семейството. За водомера в кухнята се сочи, че за периода от 18.11.2015 г. до 15.05.2018
г. отчетът е извършван по показания на измервателното устройство, като е връчено известие
за нередовен водомер и от 13.06.2018 г. до октомври 2018 г. са начислявани съразмерни
количества, като ответникът е сменил водомера октомври месец 2018 г. Посочва се, че
лично на ответника и на *** й са връчвани покани за доброволно плащане.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая
частно гр. дело по описа на ПРС, длъжникът не бил открит и било залепено уведомление по
чл. 47 ГПК и дадени указания за предявяване на иск, поради което в едномесечния срок по
чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
до окончателното плащане и разноските в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито лично, нито
негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства и от приетите в първото по делото съдебно заседание може да
се направи извод, че ответникът има качеството потребител на имота през процесния период
и съответно може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените
искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
2
делото разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна такса и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и в заповедното производство в размер от 325
лв., от които 25 лв.- държавната такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Г. М., ЕГН **********, гр. П. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 896,05 лв.-
главница, представляваща дължима сума за услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 18.11.2015 г. -24.07.2020 г. за обект на потребление, находящ
се в гр. П., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 155,67 лв.- обезщетение за забава за периода от
31.01.2016 г. -30.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9589/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Ж. Г. М., ЕГН **********, гр. П. да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от 175 лв.- разноски по
гр.д. № 17091/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 325 лв.- разноски по ч.гр.д№79589/2020
г. по описа на ПРС, от които сумата от 25 лв.- държавна такса и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК
пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3