Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание
на 19.03.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4913 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв. Д.Ц.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „***”, със съдебен
адрес:***, ***, против Т.С.П.-Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която е
предявен иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1, т. 1 и чл.410
ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ. Твърди се
следното: на 16.04.2018 г. ищецът депозирал заявление на основание чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. 2535/2018 г. по описа на Районен съд- Плевен е издадена заповед за
изпълнение №1601 от 17.04.2018 г. срещу ответницата Т.С.П.-Е., за сумите, както
следва : 1139,35лева - главница; 272,99 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху размера на главницата за периода от 01.12.2013 г. до 13.03.2018
г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 388,25 лева - съдебни разноски, от които 28,25 лева -
държавна такса и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение.
В рамките на преклузивния срок по чл. 414
от ГПК, от страна на длъжника Т.С.П.-Е., с ЕГН **********, е подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
инициирало настоящото исково производство.
Вземането си ищецът обосновава със
следното: ищецът е предоставял на ответницата, в качеството й на потребител по
смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с
адрес: ***, за които са издавани фактури като към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно
16.04.2018 г., непогасени по давност са фактурите, издадени в периода от
31.03.2015 г. до 28.02.2018 г. За горепосочения адрес, ответникът по делото има
открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН номер **********.
Между ВиК оператора, от една страна, и
потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от
Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от
Общите условия на ВиК Плевен.
Съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 и 3
от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
Съгласно Общите условия, задължение на
ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на
ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят
(абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между
страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при
спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В настоящия случай, ищецътми е изпълнил
задължението си за предоставяне на ВиК услуги. От своя страна абонатът не е
изпълнил задължението си да заплати ползваните ВиК услуги по издадените от
ищеца ми фактури, описани в настоящата искова молба.
От
страна на ВиК оператора са предприети редица действия по доброволно уреждане на
отношенията с абоната, в хода на които е установено, че потребителят е починал.
Съгласно справка в НБД „Население“ В.Т.Н., с ЕГН **********, е починала и е
оставила като законен наследник дъщеря си Т.С.П.-Е., с ЕГН **********.
Съгласно Закона за наследството,
имуществото на наследодателя, в това число правата и задълженията, чиито
носител е починалото лице, преминават към неговите наследници. По силата на
чл.60 вр. чл.29 ал.1 от ЗН, наследникът отговаря за изпълнението на поетите от
починалия задължения, поради което следва да заплати произтичащите от договора
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги парични задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г., ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията на ВиК Плевен по
Общите условия, Абонатът не е изпълнявал задължението си да заплаща
използваните ВиК услуги. Предвид горното, към датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК- 16.04.2018 г., ищецът има изискуемо и непогасено
вземане към Абоната Т.С.П.-Е., с ЕГН **********, по посочени подробно фактури, като за задълженията по същите се твърди, че са станали изискуеми,
тъй като съгласно чл.33 ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от
30.09.2014г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране
за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Заявява се, че с исковата молба в
настоящото производство се претендира размерът на непогасените по давност
фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от
30.09.2014г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на ВиК оператора. Това дава право на ищеца да иска обезщетение
за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следваща
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период е изчислена само за
непогасените по давност задължения и възлиза на сума в общ размер от 110,26
лева.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът Т.С.П.-Е., с ЕГН **********,
дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, с ЕИК ********* /ВиК –
Плевен/, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва:
1. Сумата от 673,39 лева - главница;
2. Сумата от 110,26 лева - законна лихва за
забава за периода от 01.05.2015 г. до 13.03.2018 г.;
3. Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение -16.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от адв.Р.М., назначен за особен представител на ответната страна. Заявява, че искът е
недопустим, но не навежда доводи в тази връзка. По същество го оспорва,
като излага следното: видно от представените
по делото карнети за отчитане консумацията на вода и канализация на обект- ***,
с водомер №*********, абонат на услугата е лицето Т.В.Н.. По делото няма
представени доказателства, че Т.С.П.-Е. е страна по договора за доставка и
съответно, че е задължено лице по същия. Оспорва се като неоснователна
претенцията за цена на доставени вода и канализационни услуги, както и
издадените фактури за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2015г., февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2016г., януари, февруари, март, април, май, юли, август,
септември, ноември и декември 2017г., януари, февруари и март 2018г., тъй като
от представените по делото карнети е видно, че през тези месеци няма отчетена
консумация на вода, съответно на канализационни услуги, а се претендира цена на
такива без да са отчетени.
Оспорва се и претенцията за начислена
мораторна лихва върху задължението за доставени вода и канализационни услуги за
месеците, описани по-горе, тъй като услугата не е отчитана и задължението не е
изискуемо.
Оспорва се като прекомерно високо
адвокатското възнаграждение по представената фактура №7815/11.06.2018г., в
размер на 752,48 лв. с ДДС, с оглед сложността на спора и материалния интерес.
В о.с.з.
ищцовото дружество не се представлява, но е депозирано писмено становище от
пълномощника.
В о.с.з. ответницата се
представлява от адв.М., който заявява
,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество –
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. №2535/2018год. по
описа на ПлРС се установява, че на 16.04.2018год. ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата, като наследник на
В.Т.Н., ЕГН **********. Съдът е издал заповед за сумите, както следва : 1139.35лв. – главница, 272.99лв.
– законна лихва за забава за периода от 01.12.2013 г. до 13.03.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.04.2018 г. до
изплащане на вземането, както и 388.25лв. разноски в настоящото производство,
включващи: 28.25лв. - внесена ДТ и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от
следните обстоятелства: неплатена сума за предоставени ВиК услуги, за които са
издадени фактури в периода от 31.10.2013 г. до 28.02.2018 г. за предоставени
ВиК услуги на адрес: ***, ИТН ********** на лицето -титуляр на партидата на
водоснабдения имот.
С оглед
оспорванията на адв.М. съдът приема, че ответницата се явява надлежна пасивно
легитивмирана страна по спора, поради следното: действително и видно от
представените от ищеца писмени доказателства е, а това се установява и от заключението на ВЛ Т.И.,
че партидата при ищцовото дружество по
отношение на процесиня имот, находящ се на адрес ***, абонатен номер **********, е
открита на името на Т.В.Н.. От представените в тази връзка от ищеца
доказателства /електронна справка от ИКАР, актуална към 07.02.2019год. -л.106,
сл. от делото/ се установява, че наследодателката на ответницата - В.Т.Н. - е закупила този имот през 2004год.
от Т.В.Н. и В.З.Н.. В.Т.Н. е починала на 02.02.2012год., като същата е била
разведена и видно от приетото като доказателство по делото
удостоверение за наследници /л.136 от делото/ е, че именно ответницата е неин
единствен наследник. От приетото като доказателство по делото удостоверение,
издадено от съдия при ПлРС /л.137 от делото/ е, че за периода от 02.02.2012год.
до 15.03.2019год. не са налице данни за
направен отказ от наследството от наследника Т.П.-Е. от наследството на В.Т.Н.,
починала на 02.02.2012год. Като единствен наследник на починалата си майка
ответницата следва да отговаря по претенцията на ищеца, насочена срещу нея, без
за това да е необходимо преди това да е провеждана процедура по реда на чл.51
от ЗН. Видно е също така, че ищецът е
намалил размера на претенцията си с оглед направеното възражение за изтекла
давност на част от вземането /въпреки, че възражението, депозирано в
заповедното производство може да е бланкетно, то следва да се посочи, че
длъжникът/сега ответница в процеса/ е навела само такъв довод за недължимост -
за тази част от претендираното вземане, за което е изтекла погасителна
давност/. Ищецът е уточнил, че претендираната главница е за период 31.03.2015год.
/с падеж 30.04.2015год./ до 28.02.2018год. и възлиза на сумата 673,39лв.
Претендираната лихва за забава е в размер 110,26лв. за периода от 01.05.2015г.
до 13.03.2018г. От заключението на ВЛ се установява, че сумите не са изплатени.
Не са налице доказателства за това за сочените в отговора на адв.М. периоди да
не е налице задължение на ответницата за заплащане на ВиК услуги, поради което
искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в исковото производство разноски
изцяло, а именно в размер 871,75лв. - списък на разноски, приложен на л.135 от
делото. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника
на ищеца е неоснователно, т.к. видно се претендира такъв не в посочения размер
от адв.М. – 752,48лв., а в размер – 360лв. с ДДС. Този размер на уговорено и
изплатено възнаграждение съдът не приема за прекомерен предвид
продължителността на делото във времето, извършените процесуални действия от
пълномощника и конкретния спорен предмет.
С оглед намалената претенция на ищеца, то в негова полза
следва да се присъдят разноски за заповедното производство съразмерно
установеното в по-малък размер съществуващо вземане, а именно : 25лв. държавна
такса и разноски за един адвокат –
199,75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че Т.С.П.-Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на В.Т.Н., ЕГН **********,
представлявана по делото от особен представител – адв.Р.М. от ПлАК ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.Ц.Ц.,
преупълномощена от Адвокатско Дружество „***”, със съдебен адрес:***, ***,
сумите, както следва : 673,39лв. – главница за периода от 31.03.2015год./с падеж
30.04.2015год./ до 28.02.2018год. и
лихва за забава в размер 110,26лв. за периода от 01.05.2015 г. до 13.03.2018
г., законната лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение -16.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2535/2018год. по описа на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК Т.С.П.-Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, като
наследник на В.Т.Н., ЕГН **********,ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.Ц.Ц., преупълномощена от
Адвокатско Дружество „***”, със съдебен адрес:***, ***, направените по делото
разноски в исковото производство в общ размер 871,75лв., както и направените в заповедното производство по
ч.гр.д. №2535/2018год. по описа на ПлРС разноски - 25лв. държавна такса и разноски за един адвокат – 199,75лв.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: