№ 785
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110101065 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание
чл.422 от ГПК, подадена от ТБ „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, район „****”, ул. „****“ № 260, представлявано от
**** – изпълнителен директор и **** - прокурист, чрез пълномощник против
Р. В. Р., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.Варна, бул. „****“ № 137, вх.В,
ет.7, ап.81, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено че Р. В. Р., ЕГН:**********
дължи на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. **** № 260 следните суми: сумата от 3037,63 лв. (три хиляди
тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки.), представляваща дължима
главница по Договор за издаване на кредитна карта „****“ от 17.01.2005 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
в Съда - 27.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата
от 25,20 лв. (двадесет и пет лева и двадесет стотинки) — обезщетение за
забава за периода 12.042021 г. - 14.09.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №5334 от 28.09.2021г. по ч.гр.д. №13916 по описа на
ВРС за 2021г.
Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключен
1
Договор за издаване на кредитна карта „****" от 17.01.2005 г., между
праводателят на заявителя - "****" АД и ответника Р. В. Р.. На 24.03.2005г. с
договор, предприятието на „****” АД е било прехвърлено на приобритателя
Българска пощенска банка, с което и вземането по сключения с ответника
договор, за което последният е бил уведомен от кредитора си. Твърди се, че
на 22.01.2005 г. процесната карта е използвана за покупка на 1 бр. вноски от
търговски обект на „****” ООД, ЕИК ****, находящ се в гр. Варна, бул.
„****” 227, като извършеното плащане към търговеца се явява точно
изпълнение от кредитора на заявеното в договора /графа „първа транзакция"/
от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и преведена
упоменатата сума, представляваща покупка на вноски.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за
погасяване на дължимите суми в съответствие с чл. 10, 11 и 12 от Общите
условия за издаване и използване на кредитната карта, а именно: Не е
заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения,
за които е в забава и всяка сума, с която е превишил лимита. Не е заплатил
дължимите на Банката възнаграждения, включително дължимите такси,
посочени в Приложение № 1 към Общите условия.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, Банката-ищец (като правоприемник на „****" АД) е
упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на
кредитна карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане съответно
08.02.2016 г. и 03.08.2016 г.и е обявила цялото задължение на длъжника-
картодържател за незабавно изискуемо и дължимо. Твърди се, че
волеизявлението на Банката за това е материализирано в покана чрез ЧСИ
Петя И. с per. №883 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Варна,
счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 19 ГПК на 15.03.2021 г., която
дата счита за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.
Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е
депозирал възражение. Настоява се с исковата молба и присъждане на
направените по делото разноски.
2
В срока за отговор е постъпил такъв, с който се изразява становище
за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните и реалното предоставяне
на ответника на процесната кредитна карта. Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост и надлежното й обявяване. Релевират се доводи за
погасяване на вземането, поради настъпване на погасителна давност.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна не се
представляват, а изпраща писмено становище.
Особоният представител на ответника моли исковете да бъдат
отхвърлени.(
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В хода на съдебното производство баха представени и приети следните
писмени доказателства: Договор за издаване на кредитна карта „ЕшгоБпе" от
17.01.2005 г.; Общи условия за издаване и използване на кредитни карти;
Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. между „****" АД и
„****" АД; Решение № 6/03.06.2005 г. на Фирмено отделение на
СГС;Детайлно извлечение за извършени плащания към търговец / Авизо/;
Параметрична справка за движението по картовата сметка; Покана чрез ЧСИ
**** в ргистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Варна; Нотариално
заверено пълномощно per. № 402 и per. № 403, том 1, акт 49 от 24.01.2019 г.
на нотариус ****, № 303 в регистъра на НК; Нотариално заверено
пълномощно per. №3206 и рег.№3207, том 2, №107 от 18.05.2017 г. на
нотариус ****, № 533 в регистъра на НК; Нотариално заверено пълномощно
per. № 790 и per. №791 от 12.02.2020 г., на нотариус ****, нотариус № 271 в
регистъра на НК.
От представено по делото с исковата молба решение № 47 от
07.06.2005г. на СГС, е видно че със същото е вписано в Регистъра за
дружествените фирми с ограничена отговорност, том 4, стр.91, парт.№414 на
Акционерно дружество с фирма „****”/с настоящо наименование „****"АД/
придобиването от нея на картовото търговско предприятие на "****"АД, рег.
по ф.д.№5992/2002г. по описа на СГС, като съвкупност от права и задължения
3
по Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г.
По подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр. дело
№13916/2021г. по описа на ВРС и е издадена в полза на ищеца срещу
ответника заповед за изпълнение за сумите: сумата от 3037.63 лева /три
хиляди тридесет и седем лева и шестдесет и три ст./, представляваща
дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта „****“ от
17.01.2005 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
25.20 лева /двадесет и пет лева и двадесет ст./, представляваща обезщетение
за уведомяване за периода 12.04.2021г.-14.09.2021г.; както и сумата от 61.26
лева /шестдесет и един лева и двадесет и шест ст./, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от
404.64 лева/четиристотин и четири лева и шестдесет и четири ст./
представляваща адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на
претендираното облигационно правоотношение с Р. В. Р., размера на
вземането си по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да
установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както
и датата и начина на обявяването й на длъжника; да установи наличието на
индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните
споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към
същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Видно както от заглавната част, така и от съдържанието на позования
документ – заявление за издаване на кредитна карта „****” от 17.01.2005г.,
по съществото си същият представлява предложение/ искане на ответника Р.
В. Р. да бъде сключен договор за издаване на кредитна карта. Адресатът на
това искане не е ясно обозначен в бланката. Същият може да се презумира
единствено въз основа на логото в горната част на бланката и използваното
абревиатурно буквено означение „BRS“ в декларативното изявление на
кандидата, че разбира, „че BRS има право да отхвърли настоящото
заявление без да посочи причини за това“.
Искането е „в случай, че това заявление бъде прието“ „да бъде
обработена следната транзакция“ – да бъде заверена сметката на **** със
4
сумата 625,05 лева.
Въпреки оспорването от страна на ответника на предявените искове и
указаната с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не е посочил и
представил доказателства нито за одобряването на това искане от страна на
соченото от него лице - „****” АД, нито за издаването на самата кредитна
карта, за която е кандидатствал ответника Р., и нейното предаване на
държателя, съответно за преиздаването й за последващи периоди.
В заявлението липсва уточнение какъв вид кредитна карта се иска да
бъде издадена. Изрично кредитоискателя е дакларирала, че е запозната с
Общите условия, съгласно които BRS има право да отхвърли заявлението му,
без да посочи причини за това. Липсват доказателства кредитоискателя да е
бил уведомен, че Заявлението му е прието/отхвърлено. Липсват
доказателства, че изобщо е издадена кредитна карта, както и че такава е била
издадена и предоставена именно на кредитоискателя. Липсват доказателства
коя е банковата сметка, по която са извършвани евентуални разплащания във
връзка с кредитната карта, както и че титуляр на тази сметка е
кредитоискателя и в коя банка е открита. В това заявление липсва и
посочване общия размер на предоставения кредитен лимит в полза на
ответника. В случай, че исканата кредитна карта действително е била
издадена, то от ищеца по делото, чиято е доказателствената тежест в процеса,
не са посочени и представени и доказателства както за съществените условия
на договора (кредитен лимит, срок на действие, дължими такси и
възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за извършените операции с
картата (с оглед и посочените в чл.4-6 от ОУ условия), в т.ч. и за първата
заявена при одобряване на заявлението транзакция – заверка на сметката на
**** със сумата 625,05 лева, за издаваните месечни извлечения, дължими за
връчване на картодържателя (чл.9 от ОУ), извършени погашения от страна на
ответника до твърдяната дата на спиране на плащанията 03.08.2016г.
По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на
кредитна карта "EUROLINE" от 17.01.2005г. с картовото предприятие „****"
АД и ответника. Съгласно нормите на чл. 4 от Закона за потребителския
кредит /от 2006г., отм./, които са приложими и към договорите за кредитни
карти, което е вид заем под формата на предоставен лимит, договорът за
потребителски кредит по дефиниция е договор, въз основа на който
5
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Нормата на чл.6
предписва, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора. По делото няма
годни доказателства за съдържанието на сключен договор за кредитна карта
от този вид между настоящите страни. Няма и доказателства за сключен
договор между страните, в който да е уговорен конкретен размер на
предоставен на ответника кредитен лимит.
По делото са приложени на общите условия за издаване и използване на
кредитни карти "EUROLINE", същите обаче не са подписани от ответника и
не е ясно към коя дата са били валидни тези общи условия, и дали са
действащи към датата на подписване на заявлението.
След като не е удостоверено така приложените ОУ да са тези, с което по
заявлението от 17.01.2005г. ответникът е декларирал че е запознат, както и
след като не е удостоверено те да са приети от ответника, то същият не може
да бъде обвързан с посочените в тях като вид и размер такси за одобряване, за
ползване и обслужване на кредит, такси за просрочено плащане, лихви и пр.
При така установените фактически положения съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за валидно учредено и съществуващо към
датата на договора за прехвърляне на предприятие (24.03.2015г.)
облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта
„****” от 17.01.2005г., сключен между кредитор „****” АД, ЕИК *********,
и длъжник – ответника Р. В. Р., ЕГН:**********.
Не може да се има предвид и заключението на изслушаната и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
От едно страна, експертизата е способ за проверка на доказателства и
формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото
доказателства, но не може да бъде както средство за формиране на твърдения
на страните, така и доказателство за тяхното установяване.
От друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че не е
установен договор за кредитна карта с конкретно посочен лимит, за който е
кандидатствала ответницата. От приложената справка за движение по
разплащателна сметка не е установено разнасяне на сума в размер на 625,05
6
лева като „първа транзакция“, която следва да бъде извършена към търговеца
****, при условие, че заявлението е прието.
При липсата на посочени и представени от ищеца „****” АД
доказателства за валидно учредена облигационна връзка между предходния
кредитор „****” АД – негов праводател по сключения договор от 24.03.2005г.
за продажба на предприятие, и ответника Р. Р. по твърдения договор за
издаване на кредитна карта „****” от 17.01.2005г., съдът цени предявения
иск за установяване съществуването на вземания на ищеца по този договор за
недоказан. Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.
В заключение, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора, ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Ответната страна не е отправила
искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ТБ „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, район „****”, ул. „****“ № 260, представлявано от
**** – изпълнителен директор и **** – прокурист против Р. В. Р.,
ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.Варна, бул. „****“ № 137, вх.В, ет.7,
ап.81, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал. 1 ГПК, да
бъде признато за установено че Р. В. Р., ЕГН:********** дължи на „****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. **** № 260
следните суми: сумата от 3037,63 лв. (три хиляди тридесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки.), представляваща дължима главница по Договор за
издаване на кредитна карта „****“ от 17.01.2005 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в Съда - 27.09.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,20 лв.
(двадесет и пет лева и двадесет стотинки) — обезщетение за забава за
периода 12.042021 г. - 14.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №5334 от 28.09.2021г. по ч.гр.д. №13916 по описа на ВРС за
7
2021г., като неоснователен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8