О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125 03.05.2017г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На трети
май 2017г.
в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина
Драгнева
Като разгледа докладваното от
съдия Дарина Драгнева административно дело №99 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285
и сл. от ЗИНЗС във връзка с 203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на З.М.П.
с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, предявена против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” град София за осъждането й да заплати сумата от
10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
в периода от 27.07.2015г. до 15.10.2015г., през който е пребивавал в
следствения арест на град Хасково. През този период от време е бил подложен на
жестоко и нечовешко отношение, напълно несъответстващо на задържането, като не
са били осигурени условия, които са съвместими с уважението на човешкото му
достойнство. Начина и метода на изпълнение на мярката са го подлагали на стрес
и трудности интензивност, която
надминава неизбежно необходимото ниво на страданието, свързано със задържането.
По време на престоя си в ареста е бил лишен от правото на минимална жилищна площ, от постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, липсвали са минимални битови и хигиенни
условия, от право на престой на открито и от медицински грижи и обслужване, за
липсата на които условия иска определяне на отделен подневен
размер на обезщетението, който сумарно е равен на предявената искова претенция.
Твърди още, че условията в ареста, на които е подложен представляват нарушаване
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, чл.2 т.3 и чл.43 ал.3 от ЗИНЗС, чл. 20 от
ППЗИНЗС, чл.29 ал.1 от Конституцията на РБ, чл.10 т.1 от Международния пакт за
граждански и политически права, чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Представен е и отговор от
ответника, в който се прави възражение за изтекъл преклузивен
срок по §47 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС от 07.02.2017г. ДВ бр.13/2017г., за предявяване
на искова молба с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Настоящия състав на АС Стара
Загора счита исковата молба с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за
предявена извън преклузивния срок за упражняване
правото на иск, поради следното:
Съгласно §47 от ПЗР към ЗИДЗИНС в сила от
07.02.2017г., задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца
преди влизане в сила на този закон, може да предявят иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС т.е. предвидено е обратно действие на материално правната норма на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС към вече сбъднали се факти, но в ограничен период от време, а
именно нормата се прилага към правата на обезщетение, възникнали до шест месеца
преди влизането й в сила. По силата на §49 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС, обратно
действие на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е придадено и по отношение на вече упражненото
право на иск за вреди от лоши условия на задържане т.е. висящите производства,
образувани по искове с правно основание общата материална норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не следва да бъдат прекратявани поради принципното действие занапред на
материалните разпоредби. Това е смисъла на §49 от ПЗР на ЗИДЗИНС, а съвместния
му прочит с разпоредбата на §47 от същия закон води до заключение, че правото
на иск за вреди от лоши условия на задържане не съществува за онези лица, които
са освободени преди повече от шест месеца, считано от датата на влизане в сила
на закона, освен ако към тази дата са предявили иск за обезщетяването им.
Правния въпрос, който това законодателно разрешение
поставя, а именно имат ли право право на иск за
обезщетение на вреди от лоши условия на задържане, онези лица, които са
освободени преди повече от шест месеца преди влизане в сила на закона и които
не са предявили правото си на обезщетение пред съд към релевантната дата,
намира своя отговор в нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, която изключва приложението
на чл.1 ал.1 от същия закон, когато закон предвижда специален ред за
обезщетяване. Няма съмнение, че иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е специален спрямо
общата разпоредба на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и съответно изключва приложението й по
аргумент от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Същевременно обратното действие на материалното
правната разпоредба, въвеждаща специалния иск е ограничено във времето и спрямо
лицата от разпоредбите на §47 ЗИД ЗИНЗС/за освободените до шест месеца преди
влизане в сила на закона/ и §49 от ЗИД ЗИНЗС за вече предявилите иск за
обезщетение на вреди от лоши условия на задържане, който съответно ще се
преквалифицира от такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
В настоящия
случай, ищеца е освободен от ареста в град Хасково на 15.10.2015г. , а съгласно
§47 и §49 от ЗИДЗИНЗС правото на иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС има обратно
действие спрямо лицата, освободени до 07.08.2016г. и спрямо предявените към
07.02.2017г. искове за обезщетение на вреди от лоши условия, но не и спрямо
всички останали, които са освободени преди повече от шест месеца и не са
предявили иск за обезщетение. Същите лица, спрямо които обратното действие на
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС не намира приложение, не могат да предявят искове и по
реда на ЗОДОВ, тъй като нормата на чл.8 ал.3 от същия закон изключва
приложението на общия ред при съществуването на специален за обезщетение. С
оглед законодателното разрешение, предявената искова молба с правно основание
на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е недопустима и
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.130 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Старозагорски
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на З.М.П. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв. за
неимуществени вреди от лоши условия на задържане в следствения арест на град
Хасково за периода от 27.07.2015г. до 15.10.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.N99/2017 г.
по описа на Старозагорския административен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя пред ВАС на РБ.
Административен
съдия: