№ 351
гр. Враца, 31.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20241400200495 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода И. Г. И., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения И..
Лишеният от свобода И., по негово желание, се явява лично в съдебното
заседание, поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Заявява, че по време на
краткия си престой в затвора не е взел участие в корекционни програми, тъй като
такива не са провеждани в този период; не е подал молба за включване и в трудовия
процес, тъй като след като е придобил право на това (с изтичане на едномесечен
престой в затвора), не е имало обявени вакантни работни места.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване от
свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
И. Г. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца,
наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 129/2024 г. по описа на РС-Козлодуй,
за деяние по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2 НК – придобиване и държане на високорискови
наркотични вещества, при първоначален строг режим.
1
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 4 месеца
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 16.05.2024 г. Към датата на постановяване
на настоящото определение - 31.07.2024 г., от това наказание е изтърпял фактически 2
месеца и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 15 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието и
съгласно чл.122а, ал.2 от ППЗИНЗС не е изготвяна оценка на риска от рецидив за
осъдения. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от
характера на настоящото престъпление и криминалното минало на лишения от
свобода-осъждан за престъпления по чл.195 НК и по чл.143, ал.1, вр.чл.18, ал.1 НК.
Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно
съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални
действия. Отчетено е, че предишните осъждания не са изиграли необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план на присъдата са
заложени като цели формиране на критичност; превенция на бъдещи престъпления;
смислено оползотворяване на престоя в затвора; анализиране на последиците от
деянието; спазване на реда и дисциплината; повишаване на уменията за мислене и
осъзнаване на вредните последици от престъпните действия.
Проблемни зони при осъдения, повишаващи вероятността от извършване на
нови престъпления, са уменията за мислене, ниският самоконтрол и употребата на
наркотици. Отчетено е, че лишеният от свобода не осъзнава тяхното негативно
влияние върху поведението му и вредите, които могат да настъпят от тях.
В доклада е посочено, че по време на престоя в затвора осъденият не показва
враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при попадане в
конфликтни ситуации, има добро поведение и не е наказван, поради което оценката на
риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности.
Въпреки тези положителни тенденции, сериозни проблемни зони при осъдения
остават отношението към правонарушението и уменията за мислене-налице е
ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от употребата на
наркотични вещества. В доклада е посочено, че осъденият е със слаба критичност към
криминалното си поведение, не разпознава вредите, които има вероятност да причини
и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в
нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че
употребата на наркотици е отключващ фактор за извършване на нови правонарушения,
като рискът от вреди е насочен към самия него и широк кръг от обществото.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем (налице е нежелание от страна
на осъдения за участие в организираните културно-масови и спортни мероприятия), с
оглед на което е предложено корекционната работа с него да продължи до края на
присъдата с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение
след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият И. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
2
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока
формиране на гъвкав модел за мислене, намаляващ вероятността от извършване на
повторно престъпление.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. И. не е дал
убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента
рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъжданията му в миналото сочи на реалистична прогноза за вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива
нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Примерното поведение, което
демонстрира при престоя в затвора не е достатъчно за извод за настъпил необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за това. След като не е критичен към престъпното си поведение, не
осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно
усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно
променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят,
че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко
това съдът намира, че по отношение на осъдения И. следва да продължи процесът на
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на
наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне
социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
Във връзка с доводите на осъдения, че по обективни причини не е участвал в
корекционни програми и в трудовия процес, следва да се посочи, че съдът не отчита в
негативен аспект липсата на подобна активност, тъй като поради краткия престой на
И. в затвора участието в такива дейности действително са били недостъпни. В такъв
случай разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК изисква цялостно, комплексно изследване
на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затвора, чиято преценка
по изложените дотук съображения показва, че към настоящия момент не е завършено
в пълнота поправянето му към спазването на закона и нормите в обществото.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият И. И. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
3
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. Г. И., роден на
*** в гр.Козлодуй, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора
гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка - в размер на 1 месец и 15 дни, от наказанието в размер на 4 месеца лишаване
от свобода, определено му по н.о.х.д. № 129/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4