Р Е Ш Е Н И Е№ 1
гр. Бургас, 03.01.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав,
в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията административ-но дело № 9 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М.К.Я. против решение № 3038/04.
03.1993г. на ПК/ОСЗ Созопол, постановено по преписката, образувана по заявление
вх. № 3038/26.05.1992г. на наследници на В. Д. Ц.. злагат се съображения за
нищожност на обжалвания административен акт и се иска от Съда прогласяването й.
Ответната ОСЗ оспорва жалбата и
моли Съда да я отхвърли.
Заинтересованите страни: Г.П.Т.,
А.П.Т., Х. С.Т., С.Т.Т., С.Т.Т., Г.В.Ц., В.В.С., Д.К.В., Т.Я. Ц и П.Л.А., не
вземат становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед и становищата на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – жалбоподателката
е наследник по закон на В. Д. Ц., и при наличието на правен интерес от
обжалване на процесния административен акт, при условията на чл.149, ал.5 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество – тя е
основателна.
С жалбата е представено атакуваното Решение на ПК Созопол
с № 3038/04.03.1993г., постановено по преписката, образувана по заявление вх.№ 3038/26.05.1992г.
на наслед-ниците на Васил Димитров Ц. – приложена по делото, с което на
основание чл.18ж, ал.1 и 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 051 от 15.01.1993г.
по чл.18г, № 051 от 22. 01.1993г. по чл.18д и № 051 от 18.02.1993г. по чл.18е
от ППЗСПЗЗ, е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници
върху 23 земеделски имота, възста-новено е то за 22, а за 4 е отказано. Отразен
е в него състав на ПК, както следва – пред-седател: Д. К, секретар: М. В, и
членове: И. С, П. Г, М. И. и К. О. Същото не е подписано и то-ва е достатъчно
основание, за да се приеме, че административният акт е нищожен.
На следващо място, с оглед разпоредбите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редак-цията
им към момента на постановяване на
решението, ПК е следвало да се състои от председател,
секретар и нечетен брой членове, а не както в случая – четен, и да
включва задължително – юрист, агроном, инженер-геодезист или
инженер-земеустроител, пред-ставител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, доказателства в каквато насока, във връзка с оплакванията в жалбата, не
са ангажирани от ответния ад-министративен орган. Тези изисквания
са императивни, а не пожелателни, както е ста-нало
с последващите изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ /Доп. ДВ, бр.28 от
1997г./, когато законодателят
е предвидил, че включването на отделните специалис-ти
е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните за-конови
разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания адми-нистративен
акт, който се опорочава до степен на нищожност.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение на ПК /ОСЗ/ Созопол
е постановено при съществени нарушения на закона, поради което след-ва
да бъде обявено за нищожно.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО Решение № 3038/04.03.1993г.
на ОСЗ С, постановено по преписката, образувана по заявление с вх.№ 3038/26.05.1992г.
на наследници на В. Д. Ц..
ВРЪЩА преписката на ОСЗ Созопол за ново произнасяне
по отношение на заявени-те за възстановяване имоти.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.