Р Е Ш Е Н И Е
№ 260330 05.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8038 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата молба от М.И.К. против Н.И.Д., Б.Г.К., Г.Г.К. се твърди,
че ищцата е наследник по закон на И. М. К., поч. на ***. Останалите наследници
по закон били Н. И.К. - дъщеря, Н.И.Д. - дъщеря, Б.Г.К. - внучка, Г.Г.К. –
внук, като последните двама замествали по право своя баща Г. М. Г. – син на И.
М. К., поч. на ***. Правата им били съответно ¼ ид.ч. за М.И.К.,
¼ ид.ч. за Н. И.К., ¼ ид.ч. за Н.И.Д., 1/8 ид.ч. за Б.Г.К., 1/8
ид.ч. за Г.Г.К.. Приживе на *** между наследодателя и Банка „ДСК“ ЕАД бил
сключен договор за кредит за текущо потребление, с който банката предоставила
заем в размер на 11 000 лв., обезпечен с поръчителството на ищцата. Поради
смъртта на наследодателя било преустановено изпълнение на задълженията по
договора и то обременило наследството. След смъртта му ищцата се срещнала с
ответниците и ги приканила всеки от тях да поеме припадащата му се част от
задължението по договора за кредит. Междувременно тя започнала да плаща
ежемесечно дължимите вноски по погасителния план, като на *** изплатила изцяло
задължението на И. М. К.. Така се погасило задължението на праводателя на ответниците,
като общо платеното задължение и разходите по изпълнението възлизало на сумата
от 5800 лв. Наследниците на лицето получили в наследство недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като нито един от тях не се бил
отказал от наследството, тъй като било налице висящо дело за делба на имота.
Сочи се, че с
плащането на цялото задължение от ищцата за същата възниква правото да иска
връщането на тази сума, ведно със законната лихва. Твърди се, че до момента
само Н. К. била заплатила доброволно припадащата й се част от задължението в
размер на 1450 лв., останалите до момента не били сторили това. Посочено е, че
страните не могат доброволно да уредят отношенията си, поради което е направено
искане за постановяване на решение, с което да се осъди Н.И.Д. да заплати на
ищцата сумата от 1450 лв. до размера на приетото от нея наследство от
обременяващото го задължение за връщане на изплатена от ищцата сума за
погасяване на кредит на наследодателя й И. М. К. по договор за кредит за текущо
потребление от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, а всеки от последните двама
ответници да бъде осъден да й заплати сумата от 725 лв. до размера на приетото
от всеки от тях наследство, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.
131 ГПК по делото не са постъпили писмени отговори от ответниците.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени
заверени копия от договор за кредит за текущо потребление от ***, сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и И.М. К., наследодател на страните по делото, с предмет на
договора сумата от 11 000 лв., Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД от дата ***, според което
кредитът, отпуснат на дата *** е окончателно погасен на ***, операционна
бележка от *** за внесена сума в размер на 5 235.90 лв., преводни
нареждания за внесени от М.И.К. сума в размер на 162 лв. на дата ***, сума в
размер на 162 лв. на дата ***, сума в размер на 156 лв. на дата ****,
удостоверение за наследници на И. М. К., поч. на ***, видно от което негови
законни наследници са Н.И.Д. – дъщеря, Н. И.К. – дъщеря, М.И.К. – дъщеря, както
и наследниците на починалия син на наследодателя Г. И. К. – Б.Г.К. и Г.Г.К..
Препис от исковата молба са редовно
връчени на ответниците, видно от приложените на лист 23- 25 разписки. Ответниците
са били редовно уведомени и за първото по делото заседание, видно от разписката
на лист 33-35 от делото. В изпратените до ответниците съобщения по чл.131 ГПК,
както и в това за насроченото съдебно заседание е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответниците не се явяват и не
се представляват, като няма направено искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че исковете са вероятно основателни.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната следва да се присъдят направените разноски, за които са налице доказателства да са действително направени, в общ размер от 658 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН ********** *** да
заплати сумата от 1450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/, Б.Г.К., ЕГН **********
*** да заплати сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, В.Д. К.-К.,
ЕГН ********** ***, в качеството й на законен представител на Г.Г.К., ЕГН **********
да заплати сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/ - всички суми на
М.И.К.-К., ЕГН ********** ***, изплатени от М.К. – К. за погасяване на кредит
на общия наследодател И. М. К., поч. на *** към „Банка ДСК“ ЕАД по договор за
кредит за текущо потребление от ***, ведно със законната лихва върху всяка от
посочените суми от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН ********** ***, Б.Г.К., ЕГН ********** ***, В.Д. К.-К., ЕГН ********** ***, в качеството й на законен представител на Г.Г.К., ЕГН ********** да заплатят на М.И.К.-К., ЕГН ********** *** сумата от 658 лв. /шестстотин петдесет и осем лева/ направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответниците могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно оригинала.
М.К.