Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..11.2020г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 12448 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „А.л.” ЕАД, ЕИК ***, срещу А.Б.С., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, дължими на основание сключен между страните Договор за финансов лизинг с номер 02000980/00001: 304,64 лв. – вземане по фактура с падеж от 10.11.2018г., включващо главница от 88,84 лв. и лихва от 215,80 лв., представляващо първа лизингова вноска за м.ноември 2018г.; 46,24 лв. – вноска 1 от дължима застрахователна премия по застрахователна полица „***на МПС” за м.11.2018г.; 304,64 лв. – вземане по фактура с падеж от 10.12.2018г., включващо главница от 90,69 лв. и лихва от 213,96 лв., представляващо втора лизингова вноска за м.декемрви 2018г.; 46,24 лв. – вноска 2 от дължима застрахователна премия по застрахователна полица „***на МПС” за м.12.2018г.; 396,00 лв. – дължима сума за временно преустановяване ползването на лизинговия актив.
Твърди се в исковата молба следното: На 19.10.2018г. между „А.л.” ЕАД и А.С. бил сключен Договор за финансов лизинг с номер 02000980/00001. Предметът на договора бил предоставянето на лизинг на МПС „***”. По силата на договора на лизингополучателя следвало да се предостави МПС за ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми, предвидени в него. Изготвен бил и погасителен план. Съгласно чл. 10.2 от Договора активът следвало да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на многогодишна полица „***на МПС” и разсрочено плащане на премиите. Сумата се включвала към задължението на лизингополучателя. Освен това се сключвала и задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която също се включвала към задължението на лизингополучателя. В Договора бил уговорен и фиксиран размер на дължимата лихва. Към момента на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК задължението на ответника към ищеца е в общ размер от 1097,76 лв., от които 701,76 лв. – изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „***на МПС” и 396,00 лв. – дължима сума за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив. Тази сума представлява сторен разход за транспортирането на МПС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се излага, че искът е допустим, но не се взема становище за неговата основателност.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за финансов лизинг с номер *********/00001 от 19.10.2018г. страните в производството се уговорили, че ищецът следвало да придобие и предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил, марка и модел „***“, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а от своя страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно погасява вноските по финансовия лизинг. Положеният в договора подпис на ответника не е оспорен в производството.
Представен е погасителен план към Договора за финансов лизинг, от който се установява, че лизинговият срок е 60 месеца – от 10.11.2018г. до 10.10.2023г.
Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол, че на 19.10.2018г. лизингодателят е предоставил на лизингополучателя застрахователен договор „***на МПС“ за лизинговия актив, сключен между „А.Л.“ ЕАД и ЗД „Евроинс“ АД. Представен е и приемо-предавателен протокол от 23.10.2018г., видно от който лекият автомобил е бил предоставен на ответника и лизингополучател.
Представена е справка за дължими суми по Договор за финансов лизинг, видно от която задълженията на ответника са общо 1097,76 лв. За задълженията са издадени фактури от 10.11.2018г., 10.12.2018г. и 20.12.2018г.
Приложен е Договор от 15.10.2018г., сключен между „А.л.“ ЕАД и „***“ ЕООД, по силата на който възложителят „***“ е възложил на „***“ да извършва всички необходими действия за преустановяване на незаконосъобразното ползване/задържане, както и по доброволното предаване, на имущество, собственост на клиенти на възложителя, намиращо се на територията на административни области ***, ***, ***и ***. Представена е и фактура от 19.12.2018г., видно от която е начислена сумата от 330,00 лв. без ДДС за изпълнение от „***“ спрямо процесния лека автомобил „***“. Приложен е протокол за приемане и предаване на МПС подписан от представител на „***“ и А.С..
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: От общо начислените задължения по процесния Договор за финансов лизинг в общ размер на 4434,68 лв., след намаляване на извършените плащания в размер на 3336,92 лв., остават неплатени задължения в общ размер на 1097,36 лв. От тях за лизингови вноски – 701,76 лв., такса временно преустановяване на ползване – 360,00 лв. и гориво – 36,00 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По така предявената претенция в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълнои главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника по сключен договор за финансов лизинг, изпълнението си по този договор и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника бе да установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват, както и точното изпълнение на задълженията си по договора за финансов лизинг.
Според чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за
финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг
представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на
кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя.
Основното задължение на лизингодателя е предаване и
осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя
са уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към задълженията на
наемателя във връзка с ползването на вещта и заплащане на цената за ползването,
заплащане на всички разходи, свързани с ползването на вещта, пазенето на вещта
с грижата на добър търговец и др.
В настоящия случай безспорно се установи, че страните били в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им договор за финансов лизинг с номер *********/00001 от 19.10.2018г. Установи се от приетата по делото фактическа обстановка, че ищецът следвало да придобие и предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил, марка и модел „***“, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а от своя страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно погасява вноските по финансовия лизинг. Положеният в договора подпис на ответника не е оспорен в производството, поради което съдът приема, че ответникът е признал наличието на облигационна връзка с ищеца. Установи се, че на 23.10.2018г. лекият автомобил, „***“ е бил предоставен на ответника.
Установи се, че между „А.л.“ ЕАД и „***“ ЕООД, е бил сключен договор по силата на който възложителят „***“ е възложил на „***“ да извършва всички необходими действия за преустановяване на незаконосъобразното ползване/задържане, както и по доброволното предаване, на имущество, собственост на клиенти на възложителя, намиращо се на територията на административни области ***, ***, ***и ***. Установи се от фактура от 19.12.2018г., че е начислена сумата от 330,00 лв. без ДДС за изпълнение от „***“ спрямо процесния лека автомобил „***“. Приложен е протокол за приемане и предаване на МПС подписан от представител на „***“ и А.С..
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: От общо
начислените задължения по процесния Договор за
финансов лизинг в общ размер на 4434,68 лв., след намаляване на извършените
плащания в размер на 3336,92 лв., остават неплатени задължения в общ размер на 1097,36 лв. От тях за
лизингови вноски – 701,76 лв., такса временно преустановяване на ползване –
360,00 лв. и гориво – 36,00 лв.
Ответникът не успя да докаже плащането си на тези задължения. Не ангажира доказателства в тази насока. Ищецът от своя страна, съобразно доказателствената тежест, успя да докаже предпоставките, водещи до наличие на задължение от страна на ответника, както и размерът на задължението. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора,
намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
на ищцовата страна сторените от последната разноски в
настоящото производство в размер на 500,00
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Б.С., ЕГН **********, дължи на „А.л.” ЕАД, ЕИК ***, на основание сключен между страните Договор за финансов лизинг с номер 02000980/00001 от 19.10.2018г., сумата от 304,64 лв. – вземане по фактура с падеж от 10.11.2018г., включващо главница от 88,84 лв. и лихва от 215,80 лв., представляващо първа лизингова вноска за м.ноември 2018г.; сумата от 46,24 лв. – вноска 1 от дължима застрахователна премия по застрахователна полица „***на МПС” за м.11.2018г.; 304,64 лв. – вземане по фактура с падеж от 10.12.2018г., включващо главница от 90,69 лв. и лихва от 213,96 лв., представляващо втора лизингова вноска за м.декември 2018г.; сумата от 46,24 лв. – вноска 2 от дължима застрахователна премия по застрахователна полица „***на МПС” за м.12.2018г., както и сумата от 396,00 лв. – дължима сума за временно преустановяване ползването на лизинговия актив по Договор за финансов лизинг с номер 02000980/00001 от 19.10.2018г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4432/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Б.С., ЕГН ********** да
заплати на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 500,00
лв., представляваща сторени от ищцовата страна
разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство,
съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................