№ 593
гр. Плевен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430104298 по описа за 2023 година
за да се произнесе взема предвид:
Ищецът *** е подал пред ПлРС искова молба против ***, ***, ***, с
която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума за
консумирана топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот – училище,
находящо се на адрес ***, ***, в размер на 24 437.26 лв. за периода 01.03.2022
г.- 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, от 14.07.2023г.,
до окончателното изплащане на сумите. Сочи се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, но с
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 3589/2023 г. по описа на Районен
съд Плевен е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, и е указано, че може да се предяви иск относно вземането в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Твърди се, че в
училището е била ползвана ТЕ, отдадена от ищеца, сочи се, че ответникът е
„небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т. 33а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Сочи се, че за исковия период
главницата е за отдадена ТЕ за отопление без ИРУ. Твърди се, че страните са
сключили писмен договор за доставка на топлинна енергия до имота на
01.07.2021 г., като съгласно уговореното в т. 8 от същия, действието на
1
договора е 5 години от датата на неговото пописване, т.е. до 01.07.2026 г.
Ищецът твърди, че е поканил ответника с писмо изх. № 297/10.02.2023 г. да
заплати непогасените към онзи момент задължения, които са възлизали на
стойност 18 837,94 лв., като е предоставен 14-дневен срок за доброволно
изпълнение, а ответникът с писмо изх. № 216/16.02.2023 г., е предложено
разсрочено изпълнение на 6 равни месечни вноски и седма — окончателна за
разходите за топлинна енергия, които ще бъдат генерирани в месеците март и
април на 2023 г. Твърди, че предвид разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД, страните
не са достигнали до споразумение по отношение начина на изпълнение, а от
своя страна - длъжникът не е положил усилия за пълно изпълнение, като
погаси чрез плащане задължения си към ищеца. Сочи се, че след депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК и образуването на ЧГД № 3589/2023 г. по
описа на PC — Плевен, ответникът е извършил единично плащане в размер
от 3000 лв., с което са погасени изцяло вземанията за законна лихва,
мораторна лихва и частично главница до размера от 24 437.26 лв.
Претендират се разноски.
След прекратяване на делото в частта, в която се претендира законна
лихва върху главницата за периода 14.07.2023г. – 28.07.2023г., следва да се
счита, че претенцията за законна лихва е от 28.07.2023г. до окончателното
заплащане на главницата.
Ответникът сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди
наличие на плащания преди и след датата на подаване на иска, счита, че
размерът на остатъчното задължение възлиза на 14 938.57лв. Сочи, че има
недостиг на средства, много задължения към НАП, разходи за заплати, но
независимо от това изплаща редовно определени суми. Възразява относно
претендираните суми, като счита, че те са завишени, несъществуващи и
неточно определени. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
При преценката на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна: На 27.06.2023г. ищецът, в
качеството на заявител, е подал пред ПлРС по ч. гр. дело № 3589/2023г.
заявление против ответника за издаване на ЗИ по чл. 410 ГПК, за заплащане
на сумите от 26 667.70 лв. – главница за периода 01.03.2022г. - 30.04.2023г.,
мораторна лихва от 731.16лв. за периода 04.05.2022г. – 22.06.2023г. и
законната лихва от 27.06.2023г. до окончателното заплащане на главницата. С
2
разпореждане от 27.06.2023г. съдът е отказал издаването на ЗИ и е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви срещу длъжника за
дължимостта на претендираните суми. Настоящия осъдителен иск е предявен
на осн. чл. 415 ал. 3 пр. трето вр. с ал. 1 т. 3 от ГПК, в дадения едномесечен
срок, и с твърдения за настъпило частично плащане, е с претенция само за
главница в размер на 24 437.26лв., ведно със законната лихва върху
главницата.
Не е спорно между страните, че се намират в облигационни отношения
за доставка на ТЕ по договор № 40352/01.07.2021г. за срок от 5 години, като
ответникът е в качеството на стопански абонат. Не е спорно между страните и
че до обекта на ответника е била доставяна ТЕ в процесния период
01.03.2022г.- 30.04.2023г., както и нейното начисляване като размер. Спорен
по делото е въпросът – в какъв размер е била дължима сумата за главница,
претендирана в настоящия процес?
Съгласно приложените от страните справки и фактури за плащане,
както и заключението на изготвената по делото ССчЕ, към датата на
подаването на заявлението по заповедното производство - 27.06.2023г. по
данни на ищеца неизплатената главница - стойност на незаплатена топлинна
енергия за ответника за период от 01.03.2022г.- 30.04.2023г. е в размер на
26 667.70 лв. След тази дата ответникът е извършил преводи в размер на общо
12 000лв., като 9 000 лв. от тях – след подаване на исковата молба – на
09.08.2023г. и на 11.09.2023г. С тях ищецът е погасил законната лихва, цялата
мораторна лихва, която е била предмет на заповедното производство и част от
неизплатената главница в размер на 10 822.45лв. Заключението е
констатирало, че са налице разлики в счетоводствата на ищеца и на
ответника, които произтичат от следното: Ответното училище е приложило
платежни документи за погасени лихви и главници общо 49 996.17 лв., като
счита, че с тях са погасени лихва 1511.62 лв. и част от главницата 48 484.55
лв., натрупана за периода от 01.10.2021г.-30.04.2023г., но не е предвидена
фактурирана лихва от 175.52 лв. по издадена фактура от 01.09.2023 г., която е
погасена от ищеца. Втората разлика е, че с преводите след заповедното и
исковото производство, ищецът е погасил цялата мораторна лихва от 731.16
лв., както и законна лихва след заповедното производство в размер на 446.39
лв. В случая обаче вещото лице е отбелязало, че му е предоставено
3
потвърдително писмо на разчети на салда на двете дружества към 31.12.2022
г., като по данни на двете счетоводства неизплатените суми са 14 945,95 лв.,
което салдо е проверено и от самото вещо лице. Като краен извод,
заключението е посочило, че по данни на ищеца към датата на заключението
задължението е 15 845.25 лв., а по данни на ответника, задължението е
14 938.57 лв. и че разликата от 906.68 лв., произтича от това, че ответникът не
е имал предвид дължима мораторна лихва от 731.16 лв. и законна лихва,
която ищецът е начислил и погасил в размер на 175.52 лв. В съдебно
заседание, при изслушване на устната част от заключението, вещото лице е
посочило, че при плащанията след заповедното производство, ответникът е
сочил като основание за плащане само главници на топлоенергия за част от
процесните месеци. Ищецът обаче е погасявал законна и мораторна лихва в
своето счетоводство, което е довело до разликата в твърденията на двете
страни за размера на дължимите суми за главница.
С оглед на горното, съдът намира, че при доказани по делото наличие
на валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
между страните, изпълнение на задълженията от страна на ищеца, и непълно
изпълнение на задължението за плащане от ответника, следва да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на
ползваната ТЕ. Съдът изцяло кредитира заключението на съдебната
експертиза по делото в цялост – в писмената и в устната й част, като приема,
че следва да присъди като дължима главница в размер на 14 938.57лв. –
размерът на главницата, осчетоводен от ответника, отчитайки и плащанията в
хода на делото на осн. чл. 235 ал. 3 ГПК. Правилото на чл. 76 ал. 1 изр.първо
ЗЗД сочи, че този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да
заяви кое от тях погасява. Всички останали хипотези на ал. 1 и хипотезата на
ал. 2 от чл. 76 ЗЗД са приложими едва при непосочване от страна на
длъжника кое точно задължение погасява с частичното си плащане, а в случая
заключението сочи категорично, че след подаването на Заявление по чл. 410
от ГПК, ответникът е заплащал с посочване на основание - конкретни
главници – топлоенергия за конкретни месеци. При това положение, искът
следва да бъде уважен до размер на 14 938.57лв., а за разликата до пълната
претенция - 24 437.26 лв., искът следва да се отхвърли като погасен чрез
плащане. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху вземането от
4
датата на подаване на иска 28.07.2023г.
При тези изводи на съда, разноски по делото следва да се присъдят само
на ищеца, доколкото отхвърлянето на иска е вследствие на извършени
плащания от ответника в хода на делото, т.е. – към завеждането му той е бил
основателен. Следва да се присъдят разноски за юрк.възнаграждение само в
исковото производство, но не и в заповедното, т.к. в него искането е отказано,
и понастоящем следва да се отчете само внесената в половин размер ДТ и то
върху размера на предявената искова претенция, а не върху сумата,
претендирана в заявлението. При това положение искането на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено за
сумата от общо 1427.50лв., от които 977.50лв. - ДТ, 350лв. – депозит за ССчЕ,
100лв. - юрк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 14
938.57лв. – главница за консумирана топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот – училище, находящо се на адрес ***, ***, за периода
01.03.2022г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендирания размер от 24 437.26 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, направените по делото разноски в размер на
1427.50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5