РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Перник, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500256 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 819/10.10.2024 г. по гр.д. №1907/2023 г. по описа на РС-Перник,
поправено на основание чл.247 ал.1 ГПК с решение № 935/04.11.2024 г. по гр.д.
№1907/2023 г. по описа на РС-Перник съдът е признал за установено на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
съществува изискуемо вземане срещу Ч. К. Р., ЕГН ********** за сумата в размер на
370,92 лева - главница за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес:
*** в периода от 30.11.2020 г. до 27.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.01.2024 г.) до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 57,17 лева -
лихва за забава за периода 06.02.2021 28.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 318/2024 г. по
описа на Районен съд -Перник, като е отхвърлил иска с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 370,92 лева до пълния предявен размер от 619,27 лева в периода от
29.11.2019 г. до 29.11.2021 г. и този с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 57,17
лева до пълния предявен размер от 115,77 лева в периода от 07.02.2020 г. до 05.02.2021
г. като неоснователни – недоказани и погасени по давност.
Решението в частта му, в която предявените искове са били отхвърлени като
неоснователни, е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ищеца по делото, с искане
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба
се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че
1
съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът Ч. Р. следва да отговаря при квота от 4/6 по отношение на
претенциите за незаплатени ВиК услуги за процесния недвижим имот, като се е
позовал на представената и приета пред първоинстанционния съд декларация по чл.14
от ЗМДТ, от която е видно, че като съсобственици при квоти от по 1/6 за процесния
недвижим имот са посочени и двете му пълнолетни деца Д. Р. и Р. Р.. Поддържа, че при
ищцовото дружество като титуляр по партидата на процесния имот бил посочен
единствено ответникът. В тази връзка навежда, че на ищеца не му е било известно
процесният имот да е бил СИО, поради което и не е предприел действия по отношение
на другите двама съсобственици. Поддържа, че по делото не е установено другите
двама съсобственици да са ползвали имота, поради което и заплащането на
задълженията към ищцовото дружество се дължи единствено от ответника. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете в частта им, в
която са отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала насрещна
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която исковете са
уважени. Излагат се подробни доводи за това, че по отношение на Ч. Р. не са
представени доказателства, годни да удостоверят твърдяното право на собственост по
отношение на процесния водоснабден имот. Поддържа при условията на евентуалност,
че по делото пред първоинстанционния съд своевременно е оспорен фактът на
твърдяната реална доставка на ВиК услуги на претендираната стойност от ищцовото
дружество за исковия период, за което не са ангажирани доказателства, като се
навеждат доводи, че представените извлечения от фактури не са представляват
първични документи от естество да породят задължение. Поддържа се, че от ищцовото
дружество пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства за извършен
реален отчет на СТИ- водомер за исковия период. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на Ч. К. Р., ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и Канализация“
ООД, с ЕИК: ********* за предоставени ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: ***, *** 619,27 лева - главница за периода от
29.11.2019 г. до 29.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и 115,77
лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 07.02.2020 до
2
28.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г.
по ч.гр.д.№318/2024 г. по описа на РС-Перник.
Ищецът поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е
налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по
силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в ОУ,
приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./ С оглед
на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществува
изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на заповедното производство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Счита
предявените искове за недопустими и неоснователни. Оспорва качеството си на
потребител с твърдението, че не е собственик или ползвател на имота. Оспорва
доставката и размера на претенцията. Оспорва показанията на водомера да са
надлежно снети и отразени, тъй като нямало подпис на потребител или свидетел,
поради което не дължи претендираните суми. Оспорва да е уведомяван за
задълженията си. Направено е възражение за погасяване на претенцията по давност,
като на отделно основание оспорва претенцията за забава, отново посочвайки, че не е
надлежно уведомен, следователно забава няма. С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
С обжалваното решение РС-Перник е приел, че от представената по делото и
неоспорена от ответника декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, видно от която ответникът е декларирал собственост върху 4/6 от
процесния недвижим имот, находящ се в ***, че между същия и водоснабдителното
дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, като същият е материалноправно легитимиран да
отговаря съобразно квотата си в съсобствеността при съобразяване заключението на
съдебно-икономическата експертиза. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл. Приел е за погасени по давност вземанията на ищцовото
дружество за фактури, издадени до 01.12.2020 г. включително, като е признал за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 370,92 лева - главница за доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес: *** в периода от 30.11.2020 г. до 27.10.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.01.2024 г.) до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 57,17 лева - лихва за забава за периода 06.02.2021 28.11.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 318/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, като е отхвърлил иска с
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 370,92 лева до пълния предявен размер от
619,27 лева в периода от 29.11.2019 г. до 29.11.2021 г. и този с основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 57,17 лева до пълния предявен размер от 115,77 лева в периода от
07.02.2020 г. до 05.02.2021 г. като неоснователни – недоказани и погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ, в
3
тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение за
доставка на питейна вода между страните по делото, в т. ч. и че ответникът притежава
качеството "потребител", обема на доставените В и К услуги през процесния период,
както и размера на дължимата цена.
Съгласно легалното определение на понятието "потребител", дадено в § 1, ал. 1,
т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с предоставени В и К услуги първоинстанционния съд е
изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща
на основание чл. 272 от ГПК със следното пояснение във връзка с оплакванията във
въззивната жалба. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че последният не
е бил собственик на процесния апартамент през исковия период, поради което и не
дължи заплащане на предоставените му от въззиваемото дружество В и К услуги. Това
обстоятелство се установява от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от
ответника. Декларацията касае имот, чийто административен адрес съвпада с адреса
на имота, за който се претендира заплащане на потребена питейна вода. Макар
декларацията по чл. 14 ЗМДТ да няма правопораждащо действие за придобиването на
собствеността, същата съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице пред административен орган за определени факти, включително касаещи
притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията
по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява
неизгодни за издателя факти, в случая правото на собственост върху имота, поради
което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се
отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от ответника, който не е
оспорил нито авторството на подписа си, като издател на документа. От ответника не
са представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът
претендира цената на услугите ВиК, ответникът продължава да е собственик на този
апартамент - напр. доказателства за настъпила промяна в собствеността след подаване
на декларацията през 2014 г. При установяване на фактите от значение за изхода на
делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и
направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото
на чл. 175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха ли насочили към
основателност или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание
на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Когато страната е направила
писмени изявления за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по
гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната
факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд. С
оглед установените по-горе обстоятелства, свързани с обема на притежаваното от
ответника право на собственост върху процесния имот, съдът намира, че същия е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря за 4/6 от размера на вземанията
4
на ищеца за доставена и отведена вода, поради което, решението на първостепенния
съд в тази си част е правилно и законосъобразно. Липсват доказателства, че
ответникът е собственик на целия имот, нито от ищцовото дружество е представено
заявление за откриване на партида от ответника на негово име, в който случай следва
да се приеме, че е сключен индивидуален договор на негово име. Несъстоятелни са
оплакванията във въззивната жалба и относно размера на задължението. Данни за
последния се съдържат в изготвената въз основа на представени карнети от инкасатора
на района на вещото лице по приетата съдебно икономическа експертиза, която съдът
кредитира като задълбочена, пълна и компетентно изготвена. Вещото лице при
справка в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период по норматив
е начислено потребление в размер на 350 куб.м. вода, като липсват данни за отчитане
и начисляване на питейна вода по общ водомер. Ответникът не е възразил срещу
отчетените количества и начислените суми по реда и в срока по чл.34 от ОУ, поради
което и съдът намира за неоснователни доводите в противоположния смисъл в
депозираната насрещна въззивна жалба.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд, че вземането,
представляващо главница за доставени ВиК услуги има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид
характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност
на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма
на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност. При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е
депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 21.01.2024 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните
вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че не цялата искова претенция е
погасена по давност. По тези обективни данни и правни изводи, правилно районният
съд е приел, че процесните вземания за главница са погасени по давност за сумите
дължими за отчетните месеци до 01.12.2020 г. включително, като на основание чл. 119
ЗЗД погасена се явява и претендираната лихва за забава.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид неоснователността на двете въззивни жалби,
5
разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 819/10.10.2024 г. по гр.д. №1907/2023 г. по описа на
РС-Перник, поправено на основание чл.247 ал.1 ГПК с решение № 935/04.11.2024 г. по
гр.д. №1907/2023 г. по описа на РС-Перник, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6