Р Е Ш Е Н И Е
№ 1033/05.06.2023 г.
гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на девети май, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо
Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Йорданка Тилова,
разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 740, по описа на съда за
2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. К., срещу Решение
№ 178/30.01.2023, постановено по АНД № 296/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 677319-F674065/21.11.2022г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на Ц.Ц.Ч., с адрес: ***, на основание
чл. 179, ал. 1, пр. 1 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125,
ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение
е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че в случая е допусната техническа грешка с
посочването на имуществена санкция вместо глоба, като с оглед идентичност на
разпоредбите и размера на сумата, счита, че съдът е трябвало да измени НП.
Обосновава се законосъобразност на НП с аргументи за съставомерност на деянието
и самостоятелност на разпоредбите по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС относно неподаване
на справка декларация и това на отчетните регистри. Иска се отмяна на
оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
- Ц.Ц.Ч., изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на
касационната жалба. Моли съда да я отхвърли.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и правилност и законосъобразност на съдебното решение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалбата е неоснователна.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Ц.Ц.Ч., че на 16.08.2022г. при извършена служебна проверка в ТД
на НАП Пловдив е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения
от закона срок(до 15.08.2022г.) за подаване на справка декларация за данъчен
период 01.07.2022г. - 31.07.2022г., съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е
квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1,
предложение четвърто от същия закон е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 500 лв.
Районен
съд Пловдив е счел, че наказателното постановление е незаконосъобразно с оглед
на наложената по вид санкция с оглед правния статут на физическото лице. РС
приема, че е нарушен материалния закон, тъй като при неизпълнение на
задължението за подаване на справка декларация и отчетни регистри по чл. 125,
ал. 3 от ЗДДС, се извършва единно нарушение, за което следва да се наложи една
единна санкция в рамките на един наказателен процес. Съдът е отменил НП.
Решението
е правилно.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че е нарушен материалния закон, като на лицето е
наложено административно наказание - имуществена санкция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за извършено административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН се предвиждат и налагат следните по вид
административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Така предвидените
административни наказания могат да се налагат единствено по отношение на
физически лица. За ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните
търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт
задължения, законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН възможността при
неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага имуществена санкция,
при това само в случаите предвидени в съответния нормативен акт. Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В настоящия случай
субект на административното нарушение е физическо лице, за което законодателят
е предвидил налагане на административно наказание глоба в случаите на извършено
административно нарушение. С процесното наказателно постановление на Ц.Ч. е
наложена имуществена санкция. По този начин е допуснато съществено нарушение на
материалния закон, тъй като субект на административнонаказателна отговорност е
физическо лице и следва по аргумент от чл. 13 от ЗАНН, и в съответствие с
принципа на законоустановеност на наказанието, наложеното такова по вид да бъде
"глоба". Посоченото нарушение пряко засяга принципа на
законоустановеност на наказанието, като се явява съществено и не може да бъде
отстранено в производство по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.
По
изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 178/30.01.2023, постановено по АНД № 296/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.