№ 13862
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20231110165744 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИ ЕАД срещу Ц. К. К.,
с която ищецът е предявил обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 3810,82 лева, представляваща цедирано вземане
за главница по договор за кредит №*/** от 19.12.2019г., ведно със законна
лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 548,78 лева,
договорена възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. до 01.01.2022г.,
както и лихва за забава в размер на 1038,78лв. за периода от 20.02.2020г. до
20.02.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9764/2023г. по описа на СРС, 126
състав.
Ищецът твърди, че на 19.12.2019г. между „БНП ПФ“ и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № */**, по силата на който бил
отпуснат паричен заем в общ размер на 3810,82, от които сумата от 3397 лева
се предоставя с цел финансиране покупка на стоки, а сумата от 613,82 лева се
предоставя с цел заплащане на застрахователна премия по сключени договори
за застраховка със застрахованото лице кредитополучателя. Ответникът се
задължил да върне получения кредит на 24 броя месечни вноски с краен
падеж 01.01.2022г., като договореният фиксиран лихвен процент е в размер на
12,83 %, а размерът на ГПР е 13,62%. Твърди се, че ответникът не изпълнявал
задълженията по договора за кредит, като на 22.04.2020г. между „БНП ПФ“ и
ищеца бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
като на 18.06.2020г. е подписано Приложение №1, с което са добро
индивидуализирани вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
особения представител на ответника, с който оспорва основателността на
исковете. Твърди, че не са спазени изискванията на ЗПК за съдържание на
договора за потребителски кредит, тъй като не е представена информация на
кредитополучателя относно условията, при които банката предоставя кредити,
което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Сочи, че в договора липсва и изискуемата
информация по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва се и правилното
изчисление на дължимия размер за главница, възнаградителната лихва и лихва
за забава.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между „БНП ППФ" ЕАД и ответницата е сключен на
19.12.2019г. Договор за потребителски паричен кредит № */** за сумата от
3397 лв., която не се оспорва, че е усвоена от ответницата и която е следвало
да бъде върната от нея на 24 равни месечни вноски от по 181,65 лв.,
последната от които с падеж 01.01.2022 г. Договореният лихвен процент е
12,83%, а годишният процент на разходите 13,62%. Предвидено е при забава
на месечните вноски да се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава.
Приет по делото е Рамков договор за цесия от 22.04.2020г., сключен
между ищеца и БНП ППФ ЕАД, по силата на който цедентът (БНП ППФ
ЕАД) прехвърлило на цесионера (ищец) вземанията спрямо
кредитополучатели, сред които и вземането спрямо ответницата Ц. К. Т,
видно от Приложение № 1 от 18.06.2020г..
Прието по делото е пълномощно № 3431/18.06.2020г., с което БНП ППФ
ЕАД упълномощава ищеца да уведомява по чл.99 ЗЗД длъжници за сключения
рамков договор за цесия.
Прието е писмено потвърждение от БНП ППФ ЕАД за извършена
продажба на вземанията, така и уведомление за извършена цесия по чл.99 ЗЗД,
адресирано до ответницата, изпратено с обратна разписка, невръчена с
отбелязване за преместен.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че размерът на отпуснатата сума по кредита е 3197 лв., като
общата дължими сума по кредита е в размер на 4359,60 лева, като ответницата
не е извършвала плащания. Посочено е, че падежът на първата изцяло
неплатена месечна вноска по кредита е на 01.02.2020г. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че част от усвоената сума по т.1.1 е застрахователна
премия в размер на 613, 82 лева, която директно се превежда на
застрахователя и тази сума също се води като усвоена и присъства в общия
сбор на главницата, която е в размер на 3810,82 лева.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422а, ал. 1 от ГПК с правно
основание вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
От приложеното ч. гр. д. № 9764/2023 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Ц. К. Т (К.) да
заплати на заявителя сумата от 3810,82 лева, представляваща цедирано
вземане за главница по договор за кредит №*/** от 19.12.2019г., ведно със
законна лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 548,78
лева, договорена възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. до
01.01.2022г., както и лихва за забава в размер на 1053,46 лв. за периода от
02.02.2020г. до 20.02.2023г. Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което с разпореждане от 21.09.2023 г. съдът е дал указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД е депозирала
искова молба, с която се иска да бъде признато са установено в отношенията
между страните, че ответникът Ц. К. Т (К.) дължи суми, предмет на
издадената заповед, като в петитума е посочена сумата в размер на 1038,78
лева, представляваща законна лихва за забава върху за периода от 20.02.2020г.
до 20.02.2023 г. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 415, ал. 5 ГПК за частичното обезсилване на издадената заповед за
изпълнение за сумата в размер на 14,68 лева за периода 02.02.2020г. до
19.02.2020г., представляваща лихва за забава, за които има издадена заповед за
изпълнение.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена
от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен
между страните по делото договор за потребителски кредит със
съдържанието, посочено в исковата молба; 2) усвояване на сумата от страна
на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване
горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
Не се спори между страни, а и от приетите по делото писмени
доказателства съдът приема за доказано, че между ответницата и цедента на
ищеца е имало сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
на 20.19.2019г. кредитодателят е превел в полза на „Технополис България“
ЕАД сумата в размер на 3197 лева за закупуване на стоки от ответницата (вкл.
с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ), падежът на който настъпил на
01.02.2020г. Усвояването на сумите и размерът на вземането се установява от
приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по допуснатата
3
ССчЕ.
По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да
се отбележи, че видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, на 18.06.2020г. ищецът и кредиторът на ответника са
подписали Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 22.04.2020 г. С
това приложение са прехвърлени редица вземания на „БНП ППФ" ЕАД, сред
които е и това от Ц. К. Т (К.) по процесния договор за кредит, посочено на ред
652 от приложението. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху
цесионера със самото сключване на договора за цесия. Уведомяването на
длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на
договора спрямо него. По делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът е узнал за прехвърляне на вземанията (с оглед обратната разписка
на изпратеното писмо като „преместен“), но доколкото по делото е
представено уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и с оглед на това,
че законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то и
съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по
предявения иск следва да бъде зачетено от съда (в който смисъл е решение №
114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С уведомяването
е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не се установява
ответникът да е изпълнил на цедента след извършената цесия (вкл. с оглед
заключението на вещото лице), то ищецът-цесионер се явява носител на
същото.
По отношение на направените от ответника възражения за неспазени
изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит съдът намира следното:
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл.
23 ЗПК последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
При извършената проверка относно действителността на сключения
4
между страните договор, съдът приема, че в конкретния случай не са спазени
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран като абсолютна процентна стойност – 12,83 %. Липсва обаче
разпоредба за условията на неговото прилагане. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница, т. е. не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно
размера и начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му или поне от
цялостното съдържание на договора и погасителния план към него да може
непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване
на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е
изпълнено, доколкото в договора е посочен единствено размера на лихвения
процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия
/начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения
от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но отново единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Тези съставни елементи обаче в
настоящия случай, остават неизвестни и се създават предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса, предоставен за ползване на
кредитополучателя. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер и формулировката на
законовата разпоредба, която посочва какво следва да се включва, обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В настоящия случай остава неясно какви са разходите, които формират
допълнително оскъпяване, доколкото е налице разлика между размера на ГЛП
и размера на ГРП.
5
В допълнение на горното, от писмените документи се установява, че
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка "Сигурност при
плащанията", което всъщност е разход по кредита, който е разсрочен.
Съгласно заключението по изготвената ССчЕ застрахователната премия е
включена към размера на общата сума подлежаща на връщане от страна на
кредитополучателя, респективно видно от инкорпорирания в договора
погасителен план, същият е включен към всяка месечна погасителна вноска
без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от
страна на кредитополучателя, като дори в погасителния план липса ясна
разбивка каква част от главницата е по кредитното правоотношение и каква
част от застрахователното.
Следователно неяснотата както на компонентите, както и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема, е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК т. е. налице е противоречие с императивната
материалноправна норма и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от
ЗПК същият е недействителен.
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора
ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на
датата на сключване на договора – 19.12.2019 г. усвоената сума е в размер на
3810,82 лева, включваща платената на продавача цена на стоките в размер на
3197 лева и стойността на застрахователната премия на застрахователите в
размер на 613,82 лева, за което по делото са събрани изрични доказателства.
Ответникът не е извършвал плащания. Следователно на връщане подлежи
единствено сумата от 3197 лева, като за горницата искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид недействителността на договора на отхвърляне подлежат
изцяло исковете за установяване на вземане за договорна лихва в размер на
сумата от 548,78 лв. за периода от 01.02.2020г. до 01.01.2022г. и за
обезщетение за забава в размер на сумата от 1038,78 лв. за периода от
20.02.2020г. до 20.02.2023г.
По разноските:
При този изход на делото право на такива имат двете страни, като
ответницата е била представлявана от особен представител, поради което
следва да се присъдят разноски само на ищеца, вкл. разноските по
заповедното производство.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК (л.107), като е доказал
сторени разноски в общ размер на 907,97 лева, от които: 107,97 лв. за д.т.,
300лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за ССчЕ, 400 лева –
депозит за особен представител, претендирал е юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност съдът
определи в размер на 100лв., така и за заповедното производство е сторил
6
разноски в размер на 108,26лв. и 50лв. за юрк.възнаграждение. С оглед
частичната основателност на иска има право на разноски за исковото
производство в размер на 537,71 лв., а за заповедното производство – 93,72
лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, че Ц. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „***“ №10, дължи на
„ФИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Х И № ***
ЕТ ***, сумата в размер на 3197 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № */** от 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.03.2023г. по ч.гр.д. № 9764/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за главница за разликата над
уважения размер от 3197 лв. до пълния предявен размер от 3810,82 лв.; с
правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от
548,78 лв. възнаградителната лихва за периода 01.02.2020 г. – 01.01.2022 г.,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1038,78 лв. -
мораторна лихва за периода 20.02.2020 г. 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Ц. К. К., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул. „***“ №10, да заплати на „ФИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Х И № *** ЕТ ***, сумата в размер на 537,71
лв, разноски в исковото производство, и сумата в размер на 93,72 лева,
разноски в заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 14.03.2023г. по ч.гр.д.№ 9764/2023г., в частта за законна лихва в размер
на 14,68 лева за периода 02.02.2020г. до 19.02.2020г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС,
считано от връчване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7