№ 7553
гр. С., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110164098 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. С., извежда съдебно
предявените субективни права при твърденията, че на 10.08.2016 г. ответникът Д. Й. К.
сключила по реда на ЗПФУР с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №
******, по силата на който й била предоставена сума в размер на 1500 лв. Срокът на
кредита бил 16 месеца, като първата погасителна вноска била с падеж 31.08.2016 г., а
последната с падеж 30.11.2017 г. Размерът на месечната погасителна вноска бил 123,44 лв.,
включваща дължимата главница и договорна лихва. Уговореният лихвен процент за целия
срок на договора бил в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50,00%. На следващо място
поддържа, че между ответника Д.К. и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение
между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят
се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски
кредит № ******. Съгласно чл. 3, ал. 2 от условията на договора за предоставяне на
поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД уведомило ответника, като му изпратило писмо на
посочената от последния електронна поща, че на 09.12.2020 г. от страна на „Кредисимо“
ЕАД било направено искане „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички просрочени суми по
договора за потребителски кредит, както и че сумите щели да бъдат заплатени в срок до 5
дни от получаване на искането за плащане. Кредитополучателят не изпълнил задълженията
1
си по договора за потребителски кредит в дадения му срок, поради което задълженията били
заплатени от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът бил уведомен,
че дължимите суми били заплатени от страна на „Ай Тръст“ ЕООД на 14.12.2020 г., като му
бил посочен общият размер на задължението, както и банковата сметка, по която може да
заплати задължението. Твърди, че на 17.12.2020 г. по силата на сключен между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него,
вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащи от договора за предоставяне на
поръчителство, били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен. Предвид
изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 756,51 лв. - главница, заплатена от поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № ******,
ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до изплащане на вземането; 86,38 лв. – заплатена
от поръчителя договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 30.11.2017 г.; 530,18 лв. –
лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило от
ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на искове за установяването
им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. К., чрез адв. Ф., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Не били спазени и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК,
както и тези по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Договорът се явявал нищожен и като сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 41,24% месечно не
породила изначално правни последици. Не били изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. Поради нищожността на кредитната сделка, не произвел ефект и договорът за
поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, който бил нищожен
и на самостоятелно посочени основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а се установява и от представените писмен договор за
потребителски кредит № ******/10.08.2016 г. и Приложение № 1 към него, че между
"Кредисимо" ЕАД и Д. Й. К. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на сумата от 1 500 лв. за срок от 16 месеца, при лихвен
процент от 41,24%. В Приложение № 1 било посочено, че ГПР по кредита възлизал на 50%.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение
на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова
2
гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези
случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този
начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между
страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 16 месечни вноски по 123,44 лв., всяка от които
включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на
поръчителство от 10.08.2016 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между Д. Й. К. и "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1, а именно - 107, 36 лв. месечно за периода на действие на договора за
кредит, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т. I.4.
Представен е и договор за поръчителство от 10.08.2016 г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, по силата на който поръчителят "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД се задължил да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора).
По делото е представено и обективирано на хартиен носител писмо, изпратено по
електронен път от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД до Д. Й. К., в което е посочено следното: „По силата
на сключения между Вас и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
от 10.08.2016 г., обезпечаващ задълженията Ви по Договор за потребителски кредит от
10.08.2016 г. с „Кредисимо“ ЕАД, както и на основание чл. 3, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство от 10.08.2016 г., с настоящото Ви уведомяваме, че на
09.12.2020 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД получи искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на
следните дължими от Вас просрочени суми: 756,51 лв. – главница; 86,38 лв. – договорна
лихва и 274,90 лв. – наказателна лихва за забава. Уведомяваме Ви, че в срок до 5 работни
дни от получаване на искането за плащане „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ще заплати всички
дължими от Вас суми, посочени по – горе на „Кредисимо“ ЕАД, след което „АЙ ТРЪСТ“
3
ЕООД ще встъпи в правата на кредитора“.
Представено е и второ писмо, изпратено по електронен път от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД до
Д. Й. К., в което е посочено следното: „На основание чл. 3, ал. 4 от сключения между Вас и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2016 г.,
обезпечаващ задълженията Ви по Договор за потребителски кредит от 10.08.2016 г. с
„Кредисимо“ ЕАД, настоящото Ви уведомяваме, че на 14.12.2020 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
заплати следните просрочени Ваши задължения към „Кредисимо“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит от 10.08.2016 г.: 756,51 лв. – главница; 86,38 лв. – договорна лихва и
274,90 лв. – наказателна лихва за забава. Уведомявам Ви, че към датата на това
уведомление задълженията Ви към „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по Договора за предоставяне на
поръчителство от 10.08.2016 г. са в размер на 854,23 лева, от които 644,16 лв. непатени
възнаграждения по договора за предоставяне на поръчителство и 210,07 лева законна лихва
за забава. Общият Ви дълг към датата на това уведомление е в размер на 1972.02 лева.“
На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че
между „Кредисимо“ ЕАД, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
бил сключен на 17.12.2020 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените
вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо
негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират
вземанията по процесните договори за потребителски кредит и предоставяне на
поръчителство от 10.08.2016 г., сключение с Д. Й. К..
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че общо погасената от ответника сума е в размер на 2 225,00 лева, от които
1 151,40 лева са отразени в системата на „Кредисимо“ ЕАД като заплатени суми по договора
за потребителски кредит № ******/10.08.2016 г., а разликата от 1 073,60 лева, представлява
погасяване на 10 вноски по договора за предоставяне на поръчителство от 10.08.2016 г.
(107,36х10 = 1 073,60 лв.). Установява се, че вещото лице изискало платежно нареждане (или
друг документ) за удостоверяване на твърдяното плащане от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на
задълженията към „Кредисимо“ ЕАД, като били представени следните документи: 1.
Нотариално заверено искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД до „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от
09.12.2020 г. за заплащане на суми по договори за потребителски кредити с „Кредисимо“
ЕАД, по които „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е предоставило поръчителство; 2. Сключено
споразумение за насрещно прихващане между „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от
14.12.2020 г., съгласно което страните установявали, че към датата на получаване на
искането за плащане по т. 1, а именно 09.12.2020 г. страните се договорили да направят
насрещно прихващане на вземанията си, които били установени и съществували към
09.12.2020 г., в резултат на което „Кредисимо“ ЕАД останало задължена страна по това
споразумение. На следващо място вещото лице изяснява, че при изчислението на ГПР по
потребителския кредит от 10.08.2016 г. в размер на 1500 лв. със срок 16 месеца и месечна
4
вноска в размер на 123,44 лв., ако бъде включено и месечното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 107,36 лв., то тогава ГПР е в размер на 111,16
%, като общата вноска по двата договора става 230,80 лв. на месец (123,44+107,36=230,80).
Установява се също така, че за „извършеното“ на 14.12.2020 г. плащане от страна на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД на задълженията на ответницата по процесния договор
за кредит няма издадени първични счетоводни документи, включително фактура за
извършеното прихващане. Вещото лице изяснява още, че общо платената от ответника сума
в размер на 2 225,00 лв. е достатъчна за погасяване на главницата и възнаградителната лихва
по договора за кредит, които са в общ размер на 1 975,04 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно: 1/ факта на сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД на 10.08.2016 г.
договор за потребителски кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР със съдържанието, посочено в
исковата молба, както и предоставяне на сумата на ответника; 2/ изискуемост на вземането
и размер на същото; 3/ факта на сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД на
10.08.2016 г. договор за поръчителство със съдържанието, посочено в исковата молба, както
и заплащане на сумите по договора за кредит от поръчителя на „Кредисимо“ ЕАД; 4/
валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответника за цесията.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Д. Й. К. е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на
ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1 500 лв. за срок
от 16 месеца.
Установява се също така, че между Д. Й. К. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Д.К.,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно - 107, 36
лв. месечно за периода на действие на договора за кредит.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
5
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен
или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние),
кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР (Обн., ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г., приложима редакция – изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.),
като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
6
изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В случая ответницата не е поискала представянето на електронните документи,
представени на хартиен носител (заявка, договор, Общи условия), поради което съдът счита,
че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.
184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя
характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание (Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на
ВКС, IV ГО; Определение № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО; Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО). Поради изложеното от съвкупната
преценка на представените доказателства настоящият съдебен състав намира, че между
кредитодателят "Кредисимо" ЕАД и ответницат е бил сключен договор за кредит за
предоставяне на сумата от 1500 лв. По същият начин е подписан и сключеният между Д. Й.
К. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД договор за поръчителство.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
7
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло
на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
8
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора
за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи
кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
9
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС
и др.).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че
реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, размерът на ГПР възлиза
на 111,16%.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-
А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС,
III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
Както вече бе посочено по-горе по делото е установено, че общо платената от
ответника сума в размер на 2 225,00 лв. е достатъчна за погасяване на чистата стойност на
кредита (главницата). Следователно ищецът не се легитимира като кредитор на вземания в
10
претендираните размери, а именно: 756,51 лв. - главница, заплатена от поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № ******, ведно
със законната лихва от 27.07.2021 г. до изплащане на вземането; 86,38 лв. – заплатена от
поръчителя договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 30.11.2017 г.; 530,18 лв. – лихва
за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г.
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът.
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ответникът е сторил и претендира разноски в общ размер на 952,96 лева, от които
300 лв. – за съдебно-счетоводна експертиза и 652,96 лева – адвокатско възнаграждение.
Релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, поради което и
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. адвокатското възнаграждение на
ответната страна следва да бъде намалено до размера от 400 лв. Ето защо на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 700 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д. Й. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 111, вх. „Б“, ет. 5, ап. 13, искове с правно основание чл. 143 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Й. К. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД следните суми: 756,51 лева – главница, представляваща задължение на Д.
Й. К. по договор за потребителски кредит № ****** от 10.08.2016 г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и Д. Й. К., което задължение е платено от "Ай Тръст" ЕООД на
"Кредисимо" ЕАД на основание договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2016 г.,
сключен между "Ай Тръст" ЕООД и Д. Й. К., вземането по който впоследствие е
прехвърлено от "Ай Тръст" ЕООД на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за
цесия, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането; 86,38 лева –
заплатена от поръчителя договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 30.11.2017 г.; 530,18
лева – лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г., за които суми е издадена
11
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021 г. по ч.гр.д. №
44016/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, да заплати на Д. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 111, вх. „Б“,
ет. 5, ап. 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 700 лева – разноски за
производство пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12