№ 7449
гр. ***, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110104561 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС ЕАД твърди, че е доставил на ответницата Б. К. М. с ЕГН:
********** топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответницата ползвала енергията,
като за процесния период не е заплатила дължимата цена. Моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумите, както следва: сумата от 2217.78 лв. -
главница за ТЕ за периода от05.2021г до 04.2023г, 501.91 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г до 20.11.2024г, както и суми за извършена
услуга дялово разпределение в размер на 32.65 лв. - главница за периода от
10.2021г. до 04.2023г., 8.65лв и лихва за периода от 16.12.2021г. до 20.11.2024г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата Б. К. М., в който заявява, че признава задължението, така както е
посочено в исковата молба, като посочва, че е започнал да го погасява, въз
основа на сключено споразумение с ищеца. Моли производството по делото
да бъде прекратено.
В открито съдебно заседание, провело се на 16.03.2024г., ищецът сочи, че в
хода на производството ответникът е извършил две плащания в размер на по
123,17 лв. всяко, които следва да бъдат приспаднати от общото задължение.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по чл. 140 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в
гр. ***, п.к. ***, обл. ***, ***, за процесния период в резултат на доставяна
топлинна енергия в периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., натрупалите се
задължения възлизат в размер на 2217.78 лв. -главница за ТЕ за периода от
05.2021г. до 04.2023г., 501.91лв - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 20.11.2024г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 32.65лв- главница за периода от 10.2021г до 04.2023г, 8.65лв и лихва
за периода от 16.12.2021г до 20.11.2024г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представеното по делото споразумение между страните, се установява,
че ответницата се е задължила да погаси задължението си към ищеца в
размер на 2250,43 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.5.2021 г. – м.4.2023 г. до имот с адрес: гр. ***, п.к. ***, обл. ***,
***, аб. № ***, ИД номер ***, ведно със законна лихва за периода от
28.11.2024 г., лихва за забава върху главницата в размер на 510,56 лв. за
периода от 15.12.2021г. до 20.11.2024г. , както и сумата от 110,44 лв. съдебни
разноски.
2
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76,ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76,
ал.2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира,
че с извършеното плащане е погасена лихва за забава върху главницата от
подаването на исковата молба в съда, до датата на сключване на
споразумението, в размер на 84,54 лв. С остатъка от 161,80 лв. е погасен
изцяло искът за извършена услуга дялово разпределение в размер на 32.65 лв.
за периода от 10.2021г. до 04.2023г., както и искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 8.65 лв. за периода от
16.12.2021г. до 20.11.2024г. С остатъка от 120.50 лв. е погасена част от
дължимата мораторната лихва върху вземането за топлинна енергия, като
остава дължима сума в размер на 381,41 лв. за периода от 15.12.2021г. до
20.11.2024г. Остава дължима и главница в размер на 2217,58 лв. за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.5.2021 г. – м.4.2023 г.
Съдът не споделя съображенията на ищеца, че с извършеното плащане
следва да се погасят сторени съдебни разноски, доколкото същите не са
ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а биха възникнали
като такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на съдебно
решение, с което се установяват сторени по основание и размер разноски.
3
Следва да бъдат уважени предявените искове за сумата от 2217,78 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.5.2021 г. – м.4.2023 г., както искът за мораторната лихва върху
главницата в размер на 381,41 лв. за периода от 15.12.2021г. до 20.11.2024г,
като за разликата до пълно предявения размер от 501.91 лв., следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане извършено в хода на процеса, който факт
съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Следва да се отхвърлят и исковете за стойност на вземането за извършена
услуга дялово разпределение и лихвата за извършена услуга дялово
разпределение поради плащане, извършено в хода на процеса, който факт
съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски,
доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковото производство
/плащането е извършено едва в хода на процеса след получен препис от искова
молба/. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от общо
210,44 лв. (55,22 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк. възнаграждение в
заповедното производство и 55,22 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк.
възнаграждение в исковото производство).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. К.
М. с ЕГН: **********, дължи на ТС ***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата
от 2217,78 лв., представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***, п.к. ***, обл. ***, ***, аб. № ***,
ИД номер ***, през периода от м.5.2021 г. – м.4.2023 г, ведно със законната
лихва от 28.11.2024г., датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 381,41 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
4
15.12.2021г. до 20.11.2024г.
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ за сумата от 32.65 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение, за периода от 10.2021г. до 04.2023г. както и искът по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата над уважения размер от 381,41 лв., до
пълнопредявения размер от 501.91 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от
15.12.2021г. до 20.11.2024г., както и искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 8.65 лв. за периода от
16.12.2021г. до 20.11.2024г. КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. К. М. с ЕГН: **********, да
заплати на ТС ЕАД, ЕИК ***, сумата от 105,22 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 105,22лв., разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на Т.С ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5