№ 1156
гр. Варна, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от ДР. З. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №7948а-1962 от
17.11.2021 г., издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по
чл.31, ал.2 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 20.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено. Не оспорва твърдението, че не подал в законоустановения
срок заявление за издаване на нова лична карта като навежда доводи за приложение на
института „маловажен случаи“.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2021 г. около 10.50 ч. въззивникът Д. П. подал в Първо РУ, ОД МВР
Варна, заявление за подмяна на лична карта №********* с отразен срок на валидност до
18.09.2020 г., при което регистриращият заявлението служител на длъжност „системен
оператор“ – свид. М.Г., констатирал несвоевременност на заявлението и свид. Д.Г. –
„полицейски инспектор“ съставил спрямо въззивника АУАН №1345 от 17.09.2021 г. за
извършено нарушение по чл.31, ал.2 ЗБЛД, в което описал, че въззивникът не е подал
1
заявление за подмяна на лична карта №********* със срок на валидност до 18.09.2020 г. в
срок до 30 дни след изтичане на нейната валидност – 18.10.2020 г., както и че от 18.09.2020
г. до 17.09.2021 г. въззивникът не е изпълнил задължението по чл.31, ал.2 ЗБЛД.
В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН и на 17.11.2021 г. наказващият орган,
приемайки идентична фактическа обстановка, като изложената в обстоятелствената част на
АУАН, издал процесното НП, с което приел, че въззивникът е извършил нарушение по
чл.31, ал.2 ЗБДС и му наложил административно наказание глоба в размер 20 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия, показания на свидетелите М. Г. и Д. Г., така и от приобщените
документи – НП7948а-1962 от 17.11.2021 г., АУАН №1345 от 17.09.2021 г., Експертно
решение №2280 от 19.09.2018 г., възражение УРИ №433000- 17565 от 17.09.2021 г.,
докладна записка рег.№433р-33711 от 24.09.2021 г., становище рег. №40886, писмо УРИ
433000-21999 от 17.11.2021 г., жалба от Д.П..
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Първо РУ, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-493 от 01.09.2014 г. на Министър на
вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Както в
АУАН, така и в НП са отразени датата 17.09.2021 г., на която е констатирано неизпълнение
на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 18.10.2020 г., до който е
счетено, че въззивникът е бил длъжен да представи съответно заявление за подмяна на
лична карта. И въпреки отразяването на съответния краен срок, чието посочване може да
обуслови извод, че нарушението следва се счита за осъществено в първия календарен ден
след неговото изтичане – 19.10.2020 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП.
Административно-наказателното производство е строго формално, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно
2
ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за
какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на
датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия
състав на съответното деяние, имащ пряко значение и за началния момент на
регламентираните срокове за издаване на АУАН и НП и за погасяване на административно-
наказателната отговорност, обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно
реализиране на правото на защита на въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Преди всичко, с §10, ал.3 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
срокът на валидност на личните карти и паспорти, който изтича в периода от 13.03.2020 г.
до 31.01.2021 г. е удължен с шест месеца, при което краен срок за подаване на заявление от
въззивника, след добаване на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 ЗБЛД, се явява датата
30.08.2021 г. Доколкото приобщените документи удостоверяват категорично, че към
30.08.2021 г. въззивникът Д. П. действително не е изпълнил вмененото му задължение за
подаване на заявление за подмяна на съответния документ за самоличност, в първия
календарен ден след изтичане на съответния срок – 31.08.2021 г., той е осъществил
нарушение по 31, ал.2 ЗМДТ.
Въпреки тези констатации, процесното нарушение не е правилно установено,
доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП не е наведено фактическо твърдение,
същото да е осъществено на датата 31.08.2019 г. Както бе изтъкнато, отразен е начален и
краен срок на периода, в който контролният и наказващият орган са счели, че е следвало да
бъде изпълнено съответното задължение, но не е посочена датата, на която, при липсата на
надлежно изпълнение, нарушението се счита за извършено чрез бездействие. Този
фактически и процесуален пропуск при съставяне на АУАН и НП налага извод за
неправилност и незаконосъбразност на оспореното НП, поради което следва да бъде
отменено.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дори твърдяното
нарушение да бе правилно установено, при представените от въззивника данни, че страда от
множество тежки заболявания, за което му е издадено и представеното Решение на ТЕЛК
№2280 от 19.09.2018 г. с 92 % трайно намалена работоспособност, представляващо
изключително съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, е налице основание за
приложение на института „маловажен случай“, обуславящ ненаказуемост за нарушението.
При този изход на спора е налице основание за присъждане на обезщетение за
сторени разноски в полза на въззивника, но при липса на отправено искане и на представени
доказателства в тази насока, разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №7948а-1962 от 17.11.2021 г.,
издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.31, ал.2
ЗБЛД, на ДР. З. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер 20.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4