Решение по дело №240/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260359
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630100240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

                  260359/1.10.2021г.                                 

 

гр. Шумен

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на двадесет и осми септември , през две хиляди  двадесет и първа  година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                 Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 240 по описа на ШРС за 2021 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 239 от ГПК.

 

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове  по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,  вр чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и по  чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,  вр чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД. Ищецът заявява, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по  ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС връчена на  длъжника С.М.С. при условията на чл. 47, ал, 5 от ГПК. За „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу С.М.С.. Заявява също, че между „В.К." ООД и С.М.С. бил сключен Договор за паричен заем № ***от *** г. С  Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от***г. на основание чл. 99 от ЗЗД и препис извлечение от Приложение 1 към договора  от ***г. между „В.К." ООД, ЕИК ***и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ***, вземането било  прехвърлено в полза на ,,Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при подписване на договора. С подписването на договора, С.М.С. удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от 1500 лева. Заемателят се  задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1930.50 лева, ведно с договорната лихва на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 128.70 лева (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем,  ответникът С.М.С. е извършвал плащания в общ размер на 265.05лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1339.98 лв. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем ***от *** г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислената договорна лихва е в размер на 325.47лева за периода от 27 септември 2018 г. - датата на първата вноска до 21 ноември 2019 г.- датата на настъпване на падежа ма договора. Сочи се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21 ноември 2019г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 26.92 лева от 22 ноември 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване па заявлението - 25 септември *** г.,: ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

 Моли съда да признае за установено, че С.М.С. ЕГН ********** дължи на  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД следните вземания: 1339.98лв. главница по Договор за паричен заем № ***от ***г.;  325.47 лв.  договорна лихва  за периода от 27.09.2018г. до 21.11.2019г.;  и 26.92лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, за периода от 22.11.2019г. до 25.09.***г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, вземания  прехвърлени на ищеца от „В.К." ООД с договор за цесия от***г. за които вземания  е издадена  Заповед  за изпълнение на парично задължение № ***от ***г. по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за неприсъствено решение при наличие на условията за това. В предоставения, на основание чл. 131 ГПК, срок, отговор на исковата молба  от ответника не е постъпил. В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирана е писмена молба, с която  се поддържат исковете и се иска  произнасяне с неприсъствено решение.В съдебно заседание ответникът, редовно призован  не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.  Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 05.03.2021год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства: заверени копия от: Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от***г.; Тарифа на „В.К.“ ООД; Договор за паричен заем № ***/***г.; Потвърждение за сключен; Приложение № 1/***.***г. към Договор за цесия; Писмо до Св. С.; Пълномощно за АКПЗ ООД от ***г.; Пълномощно на юриск. Й. М.; от 05.12.2019г.; Молба от юриск. Хр. А.с рег. № ***/ ***г.; материалите по Гр. д. № ***/*** год. по описа на РС – Шумен, счита така предявените искове са вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъде уважен в условията на постановеното неприсъствено решение. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно представен списък  в общ размер на 409,74 лева, включващи държавна такса и юр. възнаграждение по заповедно производство и  държавна такса и юр. възнаграждение по исково производство.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.С. ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.В.”***, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я.-управители, следните вземания:  1339.98 лв.  главница по Договор за паричен заем № ***от ***г ;  325.47 лв.  договорна лихва  за периода от 27.09. 2018г. до 21.11. 2019г.;  и 26.92лв. лихва за забава  върху непогасената главница, за периода от 22.11.2019г. до 25.09.***г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане, вземания  прехвърлени на ищеца от „В.К." ООД с договор за цесия от*** г., за които вземания  е издадена  Заповед  за изпълнение на парично задължение № ***от ***г. по ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА ответника С.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.В.”***, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я.-управители, сумата от 409,74 лева /четиристотин и девет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща направени от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото производство за  държавна такса и юр. възнаграждение. 

            Решението не подлежи на обжалване. 

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: