Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 25.06.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2252
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Г.2.”ЕООД със седалище и адрес на управление:*** „*****“, ж.к. „*****
II част“ блок *****, с ЕИК:*****твърди, че съгласно сключен на дата
27.05.2019г. договор за спогодба, ответникът “Е.А.Т.” ЕАД се е задължил да
заплати на ищеца „Г.2.“ЕООД сумата от 49 500 лв. на четири вноски и в срокове
както следва:
-
Първа вноска в
размер на 12500 лв. в срок до 30.06.2019г.;
-
Втора вноска в
размер на 12500 лв. в срок до 31.07.2019г.;
-
Трета вноска в
размер на 12500 лв. в срок до 31.08.2019г.;
Четвърта вноска в размер на 12500 лв. в срок до 31.09.2019г.
Сочи, че паричното задължение на
ответника произтича от извършена от ищеца, приета и незаплатена изработка -
геодезически услуги и издадени от ищеца 17 броя данъчни фактури на обща
стойност 49500 лв. (четиридесет
и девет хиляди и петстотин лева), с включен ДДС както следва:
-
Фактура №397/06.03.2018г. за 4050 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №398/06.03.2018г. за 900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №399/06.03.2018г. за 900 лв. е
начислен ДДС;
-
Фактура №407/30.04.2018г. за 5175 лв. е
начислен ДДС;
-
Фактура №408/30.04.2018г. за 900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №409/30.04.2018г. за 900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №410/30.04.2018г. за 900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №411/30.04.2018г. за 900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №412/05.05.2018г. за 600 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №413/05.05.2018г. за 600 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №414/09.05.2018г. за 6300 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №419/01.06.2018г. за 9900 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №443/03.09.2018г. за 8100 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №444/03.09.2018г. за 3375 лв. е
начислен ДДС;
-
Фактура №504/20.05.2019г. за 1800 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №505/20.05.2019г. за 2700 лв. с
начислен ДДС;
-
Фактура №506/20.05.2019г. за 1500 лв. с
начислен ДДС;
Излага, че в
договора за спогодба от 27.05.2019г. ответникът е признал изцяло паричното си
задължение към ищеца и е посочил горецитираните данъчни фактури (описани в
Приложение №1 към договора) като основание за формиране на паричното му
задължение.
След датата на
сключване на договора за спогодба, на 08.08.2019г. ответникът „Е.А.Т.“ЕАД е
превел по сметката на ищеца „Г.2.“ЕООД единствено сумата от 4950 лв. (четири
хиляди деветстотин и петдесет лева), която сума дори не представлява погасяване
в пълен размер на която и да било дължима месечна вноска.
Ответникът не е
изпълнил точно, в срок и в пълен обем поетите към ищеца задължения.
Моли да бъде осъден „Е.А.Т.“ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, вписано в Търговския регистър с ЕИК:*****, представяно от
Изпълнителните Директори Й.П.П.и В.К.Т., да му заплати сумата от 44 550 лв.
/четиридесет и четири хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща остатък
от дължима и незаплатена цена за извършени от „Г.2.“ЕООД геодезически
измервания /задължение, което е признато от ответника в процесния договор за
спогодба от 27.05.2019г./. Претендира законна лихва от датата на ИМ
Ответникът „Е.А.Т."
ЕАД, ЕИК *****оспорва иска.
Твърди, че
страните имат сключен помежду си Договор за геодезически измервания от
01.11.2016 г. за обект „Разширение на метрото в София, Трети метродиаметър,
Етап 1, Обособена позиция 3 /три/ - участък км 6+561,05[край МС 8) до 4+950 с 2
брметростанции и тунелен участък по НА ТМ, Подобект Метростанция 8/Орлов мост/“
(наричан по - долу за краткост „Договора“). Именно изпълнението на този Договор
би се явило основание за издаване на фактури, а от там и за претендиране на
съответните плащания.
Представените от
ищцовото дружество фактури не съдържат подписа на законните представители на
ответното дружество към момента на издаването им, т. е. не са получени от
последните, следователно дори да има валидно възникнало основание за
претендираните вземания, то последните не са станали изискуеми. Това
обстоятелство се явява причината, поради която не са извършени плащания по тях.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните
не се спори относно наличието на сключен Договор за геодезически измервания от
01.11.2016 г. за обект „Разширение на метрото в София, Трети метродиаметър,
Етап 1, Обособена позиция 3 /три/ - участък км 6+561,05[край МС 8) до 4+950 с 2
брметростанции и тунелен участък по НА ТМ, Подобект Метростанция 8/Орлов мост/“,
въз основа на който ищецът-изпълнител е приел да извърши срещу заплащане от
ответника-възложител СМР.
По
делото са представени описаните в мотивите фактури, представляващи неподписани
документи.
Съгласно
представения договор за спогодба от 27.05.2019 г., страните са признали размера
на задължението по договора за изработка по фактурите и са постигнали съгласие
за неговото разсрочване.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Първоначално
сключения между страните договор има характер на такъв за изработка по см. на
чл.258 и сл. ЗЗД.
Възникналото
след това споразумение се явява договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, като от
една страна се явява установителен договор относно размера на вземанията
взиманията за осъществените СМР, описани във фактурите, от друга страна
правопроменящ факт относно включването на всички права на изпълнителя с
характер по чл.1, б.б от Договора в главницата и падежа на задълженията.
Доколкото
документа материализира признание на ответника-възложител относно стойността на
извършените СМР по фактурите и тяхното
приемане, то обстоятелството, че те не
са подписани е без правно значение.
При установения
размер на вземанията, които са изискуеми с оглед уговорените в спогодбата
падежи(последният е на 30.09.2019 г.), в
тежест на ответника е да установи наличието на плащане, извън признатото от ищеца
погашение в размер на 4 950 лв.
Ответникът не
твърди такъв правопогасяващ факт, а се брани
с правоотлагателно възражение – фактурите не са му били връчени и
вземанията не са изискуеми.
Съдът намери
възражението за неоснователно. Вземанията по погасителния план са с определен
падеж и от момента на настъпването му са изискуеми(чл.84 ЗЗД).
Горното налага
извода за основателност на иска до пълния му предявен размер.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски: 1 782 лв.
ДТ и 2 400 лв. адв. възнаграждение.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Е.А.Т."
ЕАД, ***, р-н Слатина, ул.”*****, чрез адв. Д., бул.”*****, оф.2, да заплати на “Г.2.”ЕООД със седалище и адрес
на управление:*** „*****“, ж.к. „***** II част“ блок *****, с ЕИК:*****сумата 49 500 лв. (четиридесет и
девет хиляди и петстотин лева), с включен ДДС на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД по
сключен на дата 27.05.2019г. Договор за спогодба, ведно със законна лихва от
20.11.2020 г., както и 4 182 лв.
разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: