№ 5850
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512701 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 12232 от 11.07.2023 г. по гр.д.№ 3722 по описа за 2022 г. на
СРС, 127-ми състав се: ОСЪЖДА Лю. В. Т. и И. Т. Т. да заплатят на
"Топлофикация София" ЕАД, , при условията на разделна отговорност при
равни квоти, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата общо в размер на 2370, 79 лева, представляваща незаплатена цена
на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент на първи
етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул.“**** С.“ **, **, **, абонатен
номер 41395, за периода от 26.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022
г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 359, 52,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., както
и сумата в размер общо на 15 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
1
на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2571, 97 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 26.01.2019 г., предявеният иск за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 395, 05 лева и
предявеният иск за сумата общо в размер на 2, 55 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.12.2019 г. до 29.12.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС- Л. В. Т. и И.
Т. Т..
В течение на производството /на 08.01.2024 г./ въззивникът Л. В. Т. е
починал и съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал наследницата му по
закон И. Т. Т., която участва в процеса и на собствено основание.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответниците /въззивници/ са уважени, вкл. и в частта за
разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и недоказано;
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се,
че по делото не се установило дали посоченият от ищеца аб. № съответства на
имота, който е собственост на наследодателите на ответниците. Освен това
СРС не бил разпределил доказателствената тежест между страните.
Същевременно се сочи, че съдът бил указал на ищеца да установи факти и
обстоятелства, свързани с правото на собственост върху ап.1. На ответниците,
обаче, не им било указано да установят, че са прехвърлили имота. Оспорват се
представените от вещите лица, експертизи, тъй като същите били изготвени
без да е посетен лично ищеца. В този смисъл бил нарушен принципа за
непосредственост на събиране на доказателства. Наред с това вещите лица не
били достигнали до заключение, че посочения аб.№ съответства на ап.1. С
оглед разпределената доказателствена тежест с доклада, следвало да се
приеме, че от страна на ищеца не било доказано облигационно отношение.
Неправилно СРС бил кредитирал отчета за проверка на измервателните уреди
за отоплителен сезон м.05.2018 г.- м.04.2019 г., подписан от лицето „Т.“, тъй
като липсвали данни кой е предоставил достъп до имота.
2
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявените искове. Претендират се разноски.
ВъззИ.емата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който се излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са уведомени на 31.07. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 14.08. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
Относно качеството на потребител: че от представените по делото
писмени доказателства – договор за доброволна делба от 21.06.1961 г.,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство
на жилища от 28.07.1993 г., обективиран в нот.акт № 101, нот.дело № 19588 по
описа за 1993 г., се установявало, че В. Т. С. и съпругата му И. Р.С. са
придобили собствеността върху апартамент 1 на първи етаж в сградата на
ул.“**** С.“ **. Това се потвърждавало и от договор за замяна на недвижими
имоти от 30.06.1997 г., обективиран в нот.акт № 194, нот.дело № 19707/1997 г.,
3
в който ап.1 бил посочен като собственост на В. Т. С. и съпругата му И. Р.С. и
бил граница на ап.2. След смъртта си В. Т. С. и съпругата му И. Р.С. оставили
за наследници по закон ответниците в процеса – Л. В. Т. /син/ и И. Т. Т.
/внучка/. При това положение СРС е приел, че от страна на ищеца е доказано,
че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ, редакция след 17.07.2012
г.
Съдържанието на правоотношението между ищеца и ответниците се
уреждало от ОУ, одобрени от КЕВР.
Относно размера на потребената топлинна енергия СРС се е позовал
на представените от третото лице помагач документи, вкл. и отчета за
проверка на измервателните уреди за отоплителен сезон м.05.2018 г.-
м.04.2019 г., в който било посочено, че показанията са снети след предоставен
достъп до имота, като документа бил подписан от „Т.“. Позовал се е и на
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи. От
първото се установявало, че в имота има 4 бр. радиатори с монтирани ИРРО, а
в банята има монтирана щранг лира без техническа възможност за монтаж на
ИРРО; количеството потребена топла вода се измервало посредством
монтиран в имота водомер. За периода от м.05.2018 г.- м.04.2019 г.
измервателните уреди били отчетени на 05.05.2019 г., а след м.05.2019 г.
уредите били сменени с нови, позволяващи дистанционен отчет. Стойността
на потребената ТЕ за исковия период възлизала на 2721, 59 лв. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че за
периода е налице частично плащане на потребеното като дължимия остатък
възлизал на 2571, 97 лв.
Относно лихвата за забава върху приетите за основателни главници
за двата отоплителни сезона:
СРС се е позовал на чл.33, ал.2 вр. с чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ, съгласно
които вземанията били срочни и се дължали в 45-дневен срок след изтичането
на периода, за който се отнасят.
/В останалата част въззивната инстанция не излага мотивите на СРС,
вкл. уважаването на възражението за погасяване на част от вземанията по
давност, тъй като не касаят предмета на въззивен контрол, както и
обсъждането на доводите във въззивната жалба/.
4
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия, в случая тези от 2016 г.
Видно от представените по делото титули за собственост - договор за
доброволна делба от 21.06.1961 г., договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за строителство на жилища от 28.07.1993 г., обективиран в
нот.акт № 101, нот.дело № 19588 по описа за 1993 г., В. Т. С. и съпругата му И.
Р.С. са придобили собствеността върху апартамент 1 на първи етаж в сградата
на ул.“**** С.“ **, гр.София. Това се потвърждава и от договор за замяна на
недвижими имоти от 30.06.1997 г., обективиран в нот.акт № 194, нот.дело №
19707/1997 г., в който процесния ап.1 е описан като съседен на ап.2, който
също е собственост на наследодателите на ответниците.
Следва да отбележим и, че ищеца изрично е уточнил с молба на л.132 по
делото /пред СРС/, че претенциите са насочени по отношение на ап.1 на ет.1,
находящи се в сградата на ул.“**** С.“ **, гр.София.
Видно от представеният с исковата молба, л.25 по делото пред СРС,
списък на собствениците, като собственик на ап.1 е посочен В. Т. С.. В същия
списък като аб.№ на ап.1 е посочено 41395. Списъкът е скрепен с подписа на
собственика на имота. Подписът не е бил оспорен относно своята
автентичност в срока по чл.131 ГПК поради което следва извода, че
съответствието между аб. № 41395 и ап.1, за който същият се отнася, е
доказано.
Освен това, видно от доказателствата, представени от ФДР по искане на
самите ответници, л.99 и следв. по делото пред СРС, партидата за аб.№ 41395,
ап.1 е на името на В. Т. С..
5
Противно на соченото, а същото е и противоречиво, СРС е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора с доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определение № 32380 от 29.11.2022 г., л.73 от делото пред СРС.
Нито в срока по чл.131 ГПК, нито в течение на процеса ответниците са
твърдели, че са се разпоредили с процесния ап.1 поради което съдът не дължи
разпределение на доказателствената тежест досежно този факт.
Отношенията между страните по спора се уреждат по силата на ОУ.
Същите са одобрени от регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са
публикувани. С последното действие ОУ стават публично известни и
съответно обвързват потребителите на топлинна енергия. За възникване на
правната връзка не е необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно
обратното, ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да
възрази и се договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В
случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Следователно неоснователен е довода на въззивниците, че нямат
качеството на потребител на топлинна енергия.
Относно размера на задълженията:
Същият е установен от допуснатите, изслушани и приети по делото
съдебни експертизи – техническа и счетоводна. Видно от отразеното в
съдебния протокол, съставен за публичното съдебно заседание, проведено на
21.03.2023 г., процесуалният представител на ответниците не е оспорил
заключенията поради което това оспорване, направено едва с въззивната
жалба е преклудирано, арг. от чл.200, ал.3, предл.2 ГПК.
Наред с това, от отразеното в констативно-съобразителната част на двете
заключения е видно, че проверка е била правена на данните в ТР „София-
Изток“ /от вещото лице по СТЕ/ и в счетоводството на Топлофикация София“
ЕАД /от вещото лице по СЧЕ/.
И двете вещи лица са работили и върху доказателствата представени от
третото лице помагач, вкл. и документите за годишен отчет на л.101 и л.102 по
делото пред СРС като този за периода от м.05.2018 г.- м.04.2019 г. е подписан
от „Л.Т.“, т.е. Л. Т.. Документът не е оспорен за автентичност в срока по
чл.193, ал.1, предл.3 ГПК. Последното се установява от съдържанието на
протокола, съставен за о.с.з. на 21.02.2023 г., отразяващ извършените от съда и
страните процесуални действия в същото заседание.
6
Заключенията отразяват дължимите суми досежно имот аб.№ 41395,
както изрично е посочено в същите, който аб.№ вече беше приет /виж
мотивите по-горе/ като съответстващ на топлоснабден имот, представляващ
ап.1, находящ се в сградата с адм.адрес : гр.София, ул.“**** С.“ **.
Относно лихвата за забава върху приетите за основателни главници
за двата отоплителни сезона- м.05.2018 г.- м.04.2019 г. и м.05.2019 г.-
м.04.2020 г. въззивната жалба не съдържа конкретни доводи поради което
съдът не дължи излагане на мотиви, арг. от чл.269 ГПК.
Горното е относимо и по отношение на стойността на услугата за
дялово разпределение.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства; не са допуснати сочените от въззивниците
процесуални нарушения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първонистанционното решение като правилно следва
да бъде потвърдено; същото се счита постановено изцяло по отношение на И.
Т. Т., в лично качество и като наследник по закон на Л. В. Т..
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
ВъззИ.емата страна претендира разноски и такИ. са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такИ. на основание чл.78, ал.8
ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора
разноски се следват и такИ. ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12232 от 11.07.2023 г. по гр.д.№ 3722 по описа
7
за 2022 г. на СРС, 127-ми състав, в частта, в която се: ОСЪЖДА Лю. В. Т.,
ЕГН ********** /починал на 08.01.2024 г. и наследен по закон от И. Т. Т., ЕГН
**********, / и И. Т. Т., ЕГН **********, да заплатят на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, при условията на разделна отговорност при равни
квоти, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата общо в размер на 2370, 79 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент на първи етаж
на сграда, находяща се в гр. София, ул.“**** С.“ **, **, **, абонатен номер
41395, за периода от 26.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 359, 52,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., както
и сумата в размер общо на 15 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
както
и в частта за разноските като същото се счита постановено изцяло по
отношение на И. Т. Т., ЕГН **********, в лично качество и като наследник по
закон на Л. В. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“****“ № **** – адв.В., САК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 100 лв., представляваща юрк.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
8
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9