РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Силистра, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Гражданско дело №
20253400100141 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Ищецът Л. Д. твърди в исковата молба, че на 05.04.2023 г. е сключил с
ответника П. К. договор за наем на земеделска земя № 27-24, находяща се в
землището на с. Голеш и с. Краново, общ. Кайнарджа, представляваща ниви с
обща площ от 636,488 дка, като наемателят се е задължил да му заплаща за
една стопанска година по 61,36 евро или 120 лв. на декар, както следва: 50%
авансово до 01.09.2023 г. и 50% до 01.10.2024 г. Твърди, че последният му е
платил на 20.03.2025 г. част от задължението си по договора за стопанската
2023г.-2024 г., а именно 10 000 лв., като остават дължими 66 378,56 лв.,
поради което ответникът е изпаднал в забава за неплатеното наемно плащане
на земеделска земя по договор № 27-24 и му дължи обезщетение за забава
след изтичане на срока уговорен в договора, а именно: обезщетение за забава
върху неплатеното авансово наемно плащане от 38 189,28 лв. за периода
02.09.2023 г. до 20.03.2025 г. /датата на извършено плащане в размер на 10 000
лв./, възлизащо на 1784,25 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото обезщетение
за забава върху неплатеното авансово наемно плащане от 38 189,28 лв. за
1
периода 02.09.2023г. до 20.03.2025 г. - датата на извършено плащане в размер
на 10 000 лв., възлизащо на 1 727,22 лв.
Претендира присъждането на разноски, направени в обезпечителното
производство, както и разноските, направени в исковото производство.
Ответната страна П. Й. К не оспорва така предявения иск, който е
съобразен със заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира
присъждане на деловодни разноски съобразно прекратената част от делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
От представения по делото договор за наем на земеделска земя № 27-
24/5.04.2023г. е видно, че ищецът е отдал под наем на ответника подробно
посочена в договора земеделска земя, находяща се в землището на с. Голеш и
с. Краново, общ. Кайнарджа, представляваща ниви с обща площ от 636,488
дка, като наемателят се е задължил да му заплаща за една стопанска година по
61,36 евро или 120 лв. на декар, както следва: 50% авансово до 01.09.2023 г. и
50% до 01.10.2024г. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба
последният му е платил на 20.03.2025 г. част от задължението си по договора
за стопанската 2023г.-2024 г., а именно 10 000 лв., като остават дължими 66
378,56 лв., поради което ответникът е изпаднал в забава за неплатеното наемно
плащане на земеделска земя по договор № 27-24 и му дължи обезщетение за
забава след изтичане на срока уговорен в договора, а именно: обезщетение за
забава върху неплатеното авансово наемно плащане от 38 189,28 лв. за
периода 02.09.2023 г. до 20.03.2025 г. /датата на извършено плащане в размер
на 10 000 лв./,възлизащо на 8 149,16 лв. и обезщетение за забава върху
неплатеното наемно плащане от 38 189,28 лв. за периода от 02.10.2024 г. до
26.03.2025 г. /датата на подаване на настоящата молба/ в размер 2458,01 лв.
От представения по делото договор за наем на земеделска земя № 16-
25/1.04.2024г. е видно, че през следващата стопанска година ищецът отново е
отдал под наем на ответника подробно посочената в договора земеделска земя,
находяща се в землището на с. Голеш и с. Краново, общ. Кайнарджа,
представляваща ниви с обща площ от 636,488 дка, като наемателят се е
задължил да му заплаща за една стопанска година , като последният се е
2
задължил да заплаща по 51,13 евро или 100 лв. на декар за една стопанска
година, която е следвало да заплати, както следва: 50% авансово до 01.09.2024
г. и 50% до 01.10.2025 г. В исковата молба се твърди, че наемателят
Кондурджиев към момента на подаването й не е платил по договора
задължението си за авансово плащане в размер на 50% до 01.09.2024г. за
стопанската 2024г.-2025 г., възлизащо на 31 824,40 лв., а и му дължи
обезщетение за забава върху това неплатено авансово наемно плащане за
периода 02.09.2024 г. до 26.03.2025 г. /датата на подаване на настоящата
молба/ в размер на 2482,11 лв.
На 3.06.2025г. по делото е постъпила молба с представено платежно
нареждане за платени на ищеца от ответника П. Й. К. 104 567,87 лв., дължими
по процесните искове, като последният счита, че тази сума удовлетворява
напълно правния интерес на ответника от водене на настоящото дело.
На 13.06.25г. ищецът Л. Д., чрез процесуален представител, депозира
становище, в което заявява, че действително е получил сумата от 104 567,87
лв., наредена от ответника по делото, като приема, че тази сума погасява
претендираната сума от 66 378,56 лв. - наемно плащане по договор за наем на
земеделска земя № 27- 24/05.04.2023 г., находяща се в землището на с. Голеш
и с. Краново, общ. Кайнарджа, както и претендираните 31 824,40 лв. -
авансово плащане в размер на 50% до 01.09.2024 г. за стопанската 2024 г. -
2025 г. по договор за наем на земеделска земя № 16-25 от 01.04.2024г.,
находяща се в землището на с. Голеш и с. Краново, общ. Кайнарджа. Приема
също за частично изплатено - до размера на 6 364, 91 лв. от претендираното
обезщетение за забава в общ размер на 8 149,16 лв. върху неплатеното
авансово наемно плащане от 38 189,28 лв. за периода 02.09.2023 г. до
20.03.2025 г. /датата на извършено плащане в размер на 10 000 лв./.
На основание чл.232 от ГПК оттегля първоначално предявените искове
с исковата молба, като производството в тази част е прекратено, както следва:
- за заплащане на сумата от 66 378,56 лв., представляваща наемно
плащане по договор за наем на земеделска земя № 27-24/05.04.2023 г.,
находяща се в землището на с. Голеш и с. Краново, общ. Кайнарджа, дължима
по договора, ведно със законната лихва от подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане.
- за заплащане на сумата от 31 824,40 лв., представляваща авансово
3
плащане в размер на 50% до 01.09.2024 г. за стопанската 2024г.-2025 г. по
договор за наем на земеделска земя № 16-25 от 01.04.2024 г., находяща се в
землището на с. Голеш и с. Краново, общ. Кайнарджа, представляващи ниви с
обща площ от 636,488 дка., ведно със законната лихва от подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане.
- за сумата до размера на 6364, 91 лв. от претендираното обезщетение
за забава в размер на 8 149,16 лв. върху неплатеното авансово наемно плащане
от 38 189,28 лв. за периода 02.09.2023 г. - 20.03.2025 г. /датата на извършено
плащане в размер на 10 000 лв./, като поддържа иска за разликата до пълния
размер на претендираната сума, а именно за 1 784,25 лв.
След прекратяване на производството по оттеглените искове остава
претенцията за заплащане на обезщетение за забава след изтичане на срока
уговорен в договора, а именно: обезщетение за забава върху неплатеното
авансово наемно плащане от 38 189,28 лв. за периода 02.09.2023 г. до
20.03.2025 г. /датата на извършено плащане в размер на 10 000 лв./.
По делото е назначена СТЕ със задача да изчисли какъв е размерът на
обезщетението за забава върху неплатеното авансово наемно плащане от 38
189,28 лв. за периода 02.09.2023 г. до 20.03.2025 г. /датата на извършено
плащане в размер на 10 000 лв./ , като се съобрази и направеното в хода на
производството плащане в размер на 104 567,87 лв. ВЛ е представило
заключение, в което е посочило, че остава дължима лихва за забава в размер на
1 727,22 лв. Заключението е прието по делото без възражения от страните,
като съобразно него ищецът намалява иска до този размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД наемателят и
ответник в настоящото производство дължи обезщетение за забава върху
главницата за периода, през който е изпаднал в забава.
Ето защо в полза на ищецът следва да се присъди сумата от 1 727,22
лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатеното авансово
наемно плащане от 38 189,28 лв. за периода 02.09.2023 г. до 20.03.2025 г.
/датата на извършено плащане в размер на 10 000 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца част от направените от последния разноски, включително и
тези за обезпечаването на иска (т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 на
ВКС, ОСГТК).
4
Видно от документите по делото, ищецът е платил разноски по
настоящото дело, както следва: платена ДТ - 4 184 лв., платено адвокатско
възнаграждение – общо 13 055,49 лв., депозит за ВЛ-300 лв. По
обезпечителното производство е платил 40 лв. - ДТ , 6000 лв. - платено
адвокатско възнаграждение, 60,30 лв. – такса за образуване на изп.дело и
вписване на възбрана и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
С определение № 759/31.10.2025г. на ищеца са присъдени разноски
съобразно прекратителната част поради извършено плащане в хода на
производството в размер, възлизащи на 10 000 лв., от които за заплатена ДТ в
размер на 4 182,71 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 856,74 лв.
При това положение на ищеца следва да се присъдят с решението
разноски за депозит за ВЛ- 300 лв. и адвокатски хонорар за претенцията от
1 727,22 лв., възлизащ на 429 лв. съобразно чл.7, ал.2,т2 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Що се касае до разноските в обезпечителното производство и по-
конкретно заплатения адвокатски хонорар от 6 000 лв.,, то предвид
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на всички
претендирани адвокатски хонорари, следва да се съобрази, че съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа
справедливото възнаграждение възлиза на половината от присъденото такова
по исковото производство, а именно в размер на 3 142.87 /1/2 от 5 856,74 лв. +
429 лв./, поради което съдът счита, че до този размер следва да се присъди адв.
хонорар в обезп.производство, като справедливо възнаграждение на адвоката
по него.
Съответно следва да се присъдят и 40 лв. - ДТ по обезпечителното
производство, предвид документа за платена ДТ по него, находящ се на стр.12
от обезп. дело.
Доказателства за останалите претендирани суми като разноски, а
именно: 30 лв. – такса за образуване на изп.дело и вписване на възбрана и 400
лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнението, не са представени по
делото и тези претенции следва да се отхвърлят. А и тези действия са
неразделна част от обезпечителното производство и негово продължение при
позитивен резултат по поисканото обезпечение, поради които допълнителен
5
хонорар не следва да се дължи.
Направеното искане на ответната страна за присъждане на разноски
съобразно прекратителната част на делото предвид направеното оттегляне от
исковете, следва да се отхвърли, тъй като частичното прекратяване на делото е
поради направено плащане от страна на ответника в хода на производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. К от гр. Силистра, с ЕГН **********, да заплати на Л.
А. Д. от гр. Тутракан, с ЕГН **********, сумата от 1 727,22 /хиляда
седемстотин двадесет и седем лева и 22 ст./ лв., представляваща дължимото
обезщетение за забава върху неплатеното авансово наемно плащане от 38
189,28 лв. за периода 02.09.2023г. до 20.03.2025 г. - датата на извършено
плащане в размер на 10 000 лв., сумата от 729 лв. /седемстотин двадесет и
девет лева/ лв. – направени разноски от ищеца за депозит за ВЛ в размер на
300 лв. и адвокатски хонорар в размер на 429 лв., както и сумата от 3 182.87
лв. /три хиляди сто осемдесет и два лева и 87 ст./ лв. – разноски, свързани с
обезпечителното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над този размер.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Й. К от гр. Силистра, с ЕГН **********, за
заплащане на деловодни разноски съобразно частичното прекратяване на
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6