ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501640 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от «Кредитреформ България» ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.София срещу определение № 391/26.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 610/2021г. на Районен съд - Карлово, ІІ гр.с. с което е прекратено производството по гр.д.
№ 610/2021г. на Районен съд – Карлово и е върната исковата молба на «Кредитреформ
България» ЕООД.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди, че на основание чл.72 от ГПК не дължи втора такса за евентуалния
иск по това дело.
На ответника по иска на основание чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не
се изпраща.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
РС Карлово е сезиран с основен иск за 1000 лева неплатена главница по договор за
потребителски кредит, в условията на евентуалност същата сума се претендира и на
основание чл.55 от ЗЗД, като получена същата сума без правно основание в случай, че се
приеме, че договора за кредит не е бил реално сключен. Внесена е държавна такса в размер
на 50 лв. РС Карлово е оставил без движение исковата молба, за да се довнесат още 50 лв.
държавна такса по евентуалния иск. В срок такава такса не е внесена.
По силата на чл.72 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на един
1
интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците. Така решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о.,
ГК – „Държавната такса и разноските по делото се определят от паричната оценка на
спорното материално благо, независимо от броя на основанията, на които то се претендира -
чл. 72, ал. 2 ГПК вр. с чл. 68 ГПК“. Определение № 555 от 18.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1845/2019 г., III г. о., ГК – „в разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК е предвидено, че за
предявените с една искова молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира
държавна такса за един иск. Смисълът на тази норма е да бъде събрана държавна такса само
по главния иск, по който първоинстанционният съд има задължение да се произнесе, като
предвид това, че в този етап на производството е неизвестно дали ще се дължи произнасяне
по евентуалните искове, е нецелесъобразно събиране на държавна такса и по тях“.
Определение № 200 от 18.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2501/2019 г., III г. о., ГК – „с
оглед правилото на чл. 72 ГПК, според ал. 1, на което за предявените с една молба искове, в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Същата
норма не дава възможност за събирането на държавна такса по евентуално предявен иск,
когато с него се защитава същият интерес, както с основния иск“. Ето защо обжалваното
определение като незаконосъобразно следва да се отмени, а делото да се върне на РС
Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 391/26.05.2021г., постановено по гр.д. №
610/2021г. на Районен съд - Карлово, ІІ гр.с. и ВРЪЩА делото на РС Карлово за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2