Определение по дело №265/2021 на Районен съд - Несебър

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр.Несебър, 15.03.2022г.

 

                 Несебърски районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                           Председател: Петър Петров

 

Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 265/2021г. по описа на Несебърски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас. Ищцата твърди, че Иван Богданов Димитров с ЕГН ********** приживе е бил регистриран като едноличен търговец с фирма „ВИБИЯ-89 – ИВАН ДИМИТРОВ“. След смъртта му на 07.02.2011г. е оставил за свои законни наследници двамата му низходящи дъщеря Б.И.Д. – ищцата, и синът си Янко Иванов Димитров, но тъй като последният се е отказал от наследството, цялото е преминало в патримониума на ищцата. Съобразно разпоредбата на § 5, ал.1 от Закона за търговския регистър, в сила от 01.01.2012г., пререгистрация на Иван Богданов Димитров като едноличен търговец не е извършена в Търговския регистър, поради което той не фигурира в него с търговска дееспособност, която освен това не може да притежава починало лице. По заведеното впоследствие и образувано ч.гр.д.№ 447/2012г. по описа на Несебърския районен съд, е издаден изпълнителен лист в полза на ответника ОДМВР Бургас, съгласно който Иван Богданов Димитров в качеството му на едноличен търговец му дължи сумата в размер на 514,53 лева. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20172120400243 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас. В хода на изпълнителното производство ищцата е била конституирана като длъжник с постановление от 04.09.2017г., които обстоятелства тя установила след като получила запорно съобщение от съдебния изпълнител от 26.01.2021г., с което е уведомена, че тя дължи на взискателя сумата в размер на 514,53 лева, които са били дължими преди това от наследодателя й. Ищцата моли да бъде признато за установено, че същата не дължи горепосочената сума на ответника, който е взискател по изпълнителното дело, и която сума включва главници за потребени услуги през периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и от 01.01.2011г. до 28.04.2011г., ведно с лихвата за забава.

                В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на иска, тъй като е предявен след преклузивния срок по чл.424, ал.2 от ГПК, а за ищеца липсва процесуална възможност да оспори с установителен иск съществуването на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение. Ищцата не е упражнила процесуалните си права и липсва новонастъпил факт по смисъла на чл.439 от ГПК. Ответникът излага доводи, че на 23.01.2016г. от една страна и Иван Богданов Димитров, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Вибия-89 – Иван Димитров“, е сключен договор № 1968 с предмет охрана със СОТ и полицейски сили, изменен с анекс от 11.09.2008г., като предмет на охраняване първоначално е бил магазин за хранителни стоки, а впоследствие на офис за недвижими имоти, като уговорената цена е била в общ размер на 260 лева без ДДС. Кредиторът по договора – ОДМВР-Бургас, е изпълнявал задълженията си до 31.12.2010г. Уточнява, че за дължимите суми по този договор е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който първоначално е било образувано изпълнително дело № 435/2012г. при ДСИ при РС-Бургас, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 17.02.2017г., а впоследствие е било образувано изпълнително дело № 243/2017г. по описа на ДСИ при РС-Бургас.

              По делото е проведено едно съдебно заседание, като делото е отложено за да се даде възможност ищщата да заяви ясно и категорично дали поддържа исковата си претенция, както и на страните да изяснят позициите си.

              На 14.03.2022г. е постъпила молба от ищеца, с която заявява, че се отказва изцяло от исковата претенция към ответника и моли производството по делото да бъде прекратено.

               Съгласно разпоредбата на чл.233, изр.1-во от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. С оглед направения от ищеца отказ от иска, производството по делото следва да бъде прекратено.

             Предвид гореизложеното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И

 

             ДОПУСКА ОТКАЗ изцяло от предявения от Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ЕТ „ВИБИЯ-89 – ИВАН ДИМИТРОВ“ и Б.И.Д., в качеството й на наследник на едноличния търговец Иван Богданов Димитров с ЕГН **********, починал на 07.02.2011г., не дължат на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 514,53 лева, представляваща дължими главници за потребени услуги за периодите от 01.01.2010г. до 31.01.2010г. и от 01.01.2011г. до 28.04.2011г., ведно със законната лихва, за която сума е образувано изпълнително дело № 20172120400243 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас.

 

              ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 265/2021г. по описа на Несебърския районен съд поради отказ изцяло от предявените искове.

 

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: