Р Е Ш Е Н И Е

№  2901                                  07.11.2019 г.                                 град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6339/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.187, ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и е образувано по повод исковата молба на Г.Н.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.З.Б., против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.С, ул.““ № представлявана от Главен Комисар Н= Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1398,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 233 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден, сумата от 170,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. е полагал труд като „командир на екип“ в РС „ПБЗН-Созопол“ към РД „ПБЗН“ гр.Б, при ГД ПБЗН-МВР, при 24-часови работни смени, отчитани на тримесечие. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 1865 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 233 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от упълномощения си процесуален представител, който по реда на чл.214 от ГПК изменя размерите на исковете, а след приемане на направеното изменение главния иск се счита предявен за сумата от 1594,26 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 232,23 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, а акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД се счита предявен за сумата от 206,88 лева за посочения в исковата молба период.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, в който претенцията се оспорва като неоснователна, без да се оспорват твърденията на ищеца, че в периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г. е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен, отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият му е заплатен своевременно в съответствие с издадените от министъра на МВР заповеди с №№8121з-791/28.10.2014 г. и последващата с №8121з1429/23.11.2017 г. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание отговорът на исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ответника, който ангажира писмени доказателства и моли за отхвърляне на иска.

Предявените осъдителни искове са справно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „командир на екип“ в структурата на МВР, както и че в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време. В този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен доказателствен материал.

По делото е изготвена от в.л.К. съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено въз основа на данните от представени от ответника и приети като доказателства по делото протоколи за отчитане на работното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официалните празници и съгласно което за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил 203 24-часови дежурства, като са отчетени 1624 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1856,23 часа дневен труд, или водят до разлика от 232,23 часа, за които дължимото  възнаграждение възлиза на сумата от 1594,26 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл.179, ал.1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено и това, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.Според текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено и това, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали и Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време   отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно нормата на чл.9, ал.2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1624 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1856,23 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 232,23 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1594,26 лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено на ищеца от страна на ответника, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след изменението размер.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 206,88 лева за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.  

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 350 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 113,77 лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 230 лева.

На основание чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.С, ул.““ №, представлявана от Главен Комисар Н. Н., да заплати на Г.Н.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.З.Б., сумата от 1594,26 лева (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232,23 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 206,88 лева (двеста и шест лева и осемдесет и осем стотинки) за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.С, ул.““ №, представлявана от Главен Комисар Н. Н., да заплати на Г.Н.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.З.Б., сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.С, ул.““ №, представлявана от Главен Комисар Н. Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 113,77 лева (сто и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) и сумата от 230,00 лева (двеста и тридесет лева) – възнаграждение за вещо лице.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 08.11.2019 г.

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Моника Яханаджиян

Вярно с оригинала: З.М.