Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 19.11.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

505

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, чрез пълномощник Цветомила Иванова - юрисконсулт, е предявило иск против Ц.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 250/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 121/27.02.2019 г. за сумата от 486,63 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 0,63 ст./ главница по договор  за кредит, договорна лихва по  в размер на 61,28 лева / шестдесет и един лева и 0.28 ст./  за периода от 26.12.2016 г. до 25.09.2017 г. , такса за оценка на досие  в размер на 22,61 лева / двадесет и два лева и 0.61 ст./  за периода от 02.01.2017 г. до 25.09.2017 г.,обезщетение за забава  в размер на 83,23 лева / осемдесет и три лева и 0.23 ст./  за периода от 27.12.2016 г.  до датата на подаване на  заявлението в съда-01.02.2019 г., ведно със  законната лихва  за забава  за периода от подаване на заявлението в районният съд до окончателното изплащане на задължението.  Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника ответника оспорва иска. Твърди, че липсва представен с исковата молба договор за цесия. Длъжника не е бил уведомен надлежно за цесията и към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК заявителя и ищец по делото не са имали качеството кредитор по отношение на ответника.  При условията на евентуалност се сочи, че процесния договор за паричен заем е нищожен, като сключен в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 250/2019 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 250/2019 г. на МзРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 121/27.02.2018 г., по силата на която е разпоредено ответникът в настоящото производство Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на заявителя-ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумата от 486,63 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 0,63 ст./ главница по договор  за кредит, договорна лихва по  в размер на 61,28 лева / шестдесет и един лева и 0.28 ст./  за периода от 26.12.2016 г. до 25.09.2017 г. , такса за оценка на досие  в размер на 22,61 лева / двадесет и два лева и 0.61 ст./  за периода от 02.01.2017 г. до 25.09.2017 г.,обезщетение за забава  в размер на 83,23 лева / осемдесет и три лева и 0.23 ст./  за периода от 27.12.2016 г.  до датата на подаване на  заявлението в съда-01.02.2019 г. , ведно със  законната лихва  за забава  за периода от подаване на заявлението в районният съд до окончателното изплащане на задължението-01.02.2019 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото Ц.Х.Ц., който е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед, след което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

На 20.07.2016 г., бил сключен договор за паричен кредит № ********* (л. 34 - 36) между ответника Ц.Х.Ц., като заемател, и „Провидент Файненшъл България“ ООД, като заемодател, по силата на който дружеството предоставило на заемателя в заем сумата 700 лв., която той се задължил да върне заедно с договорна лихва на 60 броя равни седмични вноски от по 13.97 лв., включващи и договорна лихва, при фиксиран ГЛП от 31.82 %, и ГПР от 48.1 %, обща сума за плащане – 873.06 лв. В договора е уговорено, че първата погасителна вноска се дължи на 08.08.2016 г.

На 01.07.2017 г. между „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК *********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД, както и Приложение № 1 към него, като съгласно договора за цесия вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД, срещу Ц.Х.Ц. с ЕГН **********, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на които цесии, потвърждения и приложения към тях процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Съгласно изискването на закона „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратила уведомително писмо за цесия, съдържащо и покана за доброволно изпълнение до Ц.Х.Ц. с ЕГН **********, за което е упълномощена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Писмото е изпратено с обратна разписка, като видно от същото, то не е получено от адресата, като е отбелязано „получателя непознат на адреса“. Длъжникът обаче следва се счита за уведомен с исковата молба за извършването и – чл. 235 ал. 3 ГПК, в каквато насока е и трайната съдебна практика. /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

При така установеното от фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредиторът е изпълнил произтичащото от договора задължение - предоставил е в полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва по делото, а и ответника е декларирал този факт чрез подписване на договора за кредит.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано, видно от Приложение № 1 от 01.11.2017 г., на ищцовото дружество, т.е към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 01.02.2019 г., титуляр на вземането по договора за кредит е „ищцовото дружество. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, също така вземането е преминало от предишния кредитор в/у новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника на цесионния договор. Установеното в чл. 99 ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задължението му, т. е. изпълнение спрямо лице което е легитимирано по смисъла на чл. 75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД лице, е абсолютно  задължителна материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната материалноправна легитимация на ищеца. Както беше посочено по-горе, длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването на цесията. Въз основа на горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства – формуляр за кандидатстване за кредит от 13.07.2016 г., договор за потребителски кредит № ********* от 20.07.2016 г., ведно с Общите условия към него, Декларация за съгласие за обработка на личните данни, стандартен европейски формуляр, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г. ведно с Потвърждение за извършена цесия, допълнително споразумение към рамков договор за цесия, потвърждение за извършена цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД – 2 броя, извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането спрямо ответника е предмет на договора за цесия, потвърждение към Приложение № 1, пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД – 2 броя, уведомителни писма за извършена цесия изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от дата 25.06.2018 г., и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от дата 25.06.2018 г., обратна разписка с баркод PSSDTS009D7SS на „Български пощи“ ЕАД, се установява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е предмет на договора за цесия, същата следва да се счита за съобщена на ответника, както беше посочено по-горе, ответника има задължението да  върне получените от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД пари на цесионера – ищец по делото.

Не се доказа по делото ответника да е заплатил на ищеца изцяло дължимото.

В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответника дължи на ищеца сумата от 486,63 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 0,63 ст./ главница по договор  за кредит, договорна лихва по  в размер на 61,28 лева / шестдесет и един лева и 0.28 ст./  за периода от 26.12.2016 г. до 25.09.2017 г. , такса за оценка на досие  в размер на 22,61 лева / двадесет и два лева и 0.61 ст./  за периода от 02.01.2017 г. до 25.09.2017 г.,обезщетение за забава  в размер на 83,23 лева / осемдесет и три лева и 0.23 ст./  за периода от 27.12.2016 г.  до датата на подаване на  заявлението в съда- 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, се явява основателен и следва да бъде уважен, така, както е предявен.

По направените в отговора възражения за нищожност на целия договор, евентуално на начисления лихвен процент, съдът, като взе предвид размера на заема, размера на лихвата, както и ГПР, не намира основания, които да водят до извод за нищожност на договора, както и на отделни клаузи от него.  

 По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 175 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 350 лева, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 275 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят, тъй като няма данни заповедта да е обжалвана в частта за разноските, и в тази и част е влязла в сила.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, по издадената по ч. гр. дело № 250/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 121/27.02.2019 г. за сумата от 486,63 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 0,63 ст./ главница по договор  за кредит, договорна лихва по  в размер на 61,28 лева / шестдесет и един лева и 0.28 ст./  за периода от 26.12.2016 г. до 25.09.2017 г. , такса за оценка на досие  в размер на 22,61 лева / двадесет и два лева и 0.61 ст./  за периода от 02.01.2017 г. до 25.09.2017 г.,обезщетение за забава  в размер на 83,23 лева / осемдесет и три лева и 0.23 ст./  за периода от 27.12.2016 г.  до датата на подаване на  заявлението в съда-01.02.2019 г., ведно със  законната лихва  за забава  за периода от подаване на заявлението в районният съд – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 175.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 100.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: