Разпореждане по дело №336/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по жалба на "Е. С." Е. със седалище Б. против решение № 7075 от 07.10.2010г. постановено по гр.д.№2657/10 по описа на РС Б.,с което е уважен предявения против въззивника иск за заплащане на цената на получена стока.В жалбата са изложени съображения,че решението е необосновано,постановено в нарушение на материалния закон.Необосновано съдът е приел,че фактурите са редовни от външна страна,подписани от длъжностни лица при въззиваемото дружество.Липсват печати върху тях ,които да удостоверят сключените сделки.Моли да бъде отменено решението и се постанови друго,с което се отхвърли претенцията.

Ответната страна оспорва жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ищецът е твърдял,че е продал на ответното дружество стоки,описани във фактури № * от 13.05.2008г. на стойност 807.23лв. и по фактура № *15718 от 03.06.2008г. на стойност 567.64 лв.Отправил е искане за осъждане на въззивника да заплати стойността на стоките,тъй като те не са били заплатени.

В подкрепа на твърденията си е представил по делото двете фактури,оформени по чл.7 ЗСч ,двустранно подписани,но без печат на ответното дружество.Във фактурите са посочени имената на лицата,получили стоката за ответника.

Ответното дружество е оспорило,че дължи сумите,като е твърдяло,че стоките не са получени и подписа върху фактурите не е на представляващия дружеството.За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен на договорно основание - чл. 286 и сл. и чл. 318 и сл. ТЗ, налице е търговска сделка -търговска продажба.В ал.2 на чл.318 ТЗ изрично е разгреничена обикновената,от търговската продажба.Не е търговска продажбата ,когато е закупена вещ за лично употребление и купувача е физическо лице.В този смисъл неоснователни са доводите в отговора на исковата молба,че не е ясно за какъв вид продажба се касае.Продавачът е издал фактура, съгласно чл. 321 ТЗ, за вида на продадените стоки. Съгласно чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката. С представените фактури,представляващи частни писмени документи ищецът е установил,че е предал стоките на посочените във фактурите лица,като за плащането е посочено,че следва да се осъществи "по сметка".В доказателствена тежест на ответника е да установи,че фактурите не носят подпис на сочените лица,или те не са били служители при него.Такова доказване не е извършено,поради което въззивният съд приема,че така представените частни писмени документи,при процесуалното бездействие на ответника,установяват задължението му по чл.327 ТЗ за заплащане на цената им..

РС Б. е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7075 от 07.10.2010г. постановено по гр.д.№2657/10 по описа на РС Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се връчи на страните.

Председател : Членове :