РЕШЕНИЕ

  

№                              30.09.2019 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав

  На  тридесети август, две хиляди и  деветнадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Мария Кузева                  

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4212  по описа за   2018  година.

 

 

         Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание  чл.422  във  вр.  с  чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , против Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, с цена на иска – 660.28 лева

В исковата си молба срещу Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, ищецът  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********  твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3327/2018г. по описа на РС-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 660.828 лв.

Твърди се в исковата молба, че ответникът Г.Р.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилна услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0894/313953 с избрана абонаментна програма Резерв 13,99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 03.07.2015г., подписано между абоната и мобилния оператор „Tеленор България“ ЕАД.

Сочи се, че отношенията по повод титулярния мобилен номер 0894/313953 са новирани посредством Допълнително споразумение, подписано между страните на дата 12.08.2015г., като абонатът е преминал към абонаментен план Резерв Стандарт 19,99лв. за уговорен срок на действие до 12.08.2017г. и е взел мобилно устройство марка НТС модел Desire Eye Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 29.39 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Абонатът-ответник е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0894/480485 по програма НонСтоп 49,99лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2015г. с уговорен срок на действие до 11.11.2017г.

Твърди се, че въз основа на посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера 0894/313953 и 0894/480485 е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера 0894/313953 и 0894/480485 за периода 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г. Теленор е издал: фактура № **********/05.11.2015г. за отчетения период на потребление 05.10.2015 г. - 04.11.2015г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,98лв., платима в срок 20.11.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера; фактура №**********/05.12.2015г. за отчетения период на потребление 05.11.2016 г. - 04.12.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 61,16лв., 29,39 лв. - дължими лизингови вноски, и 49,98лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.11.2015г., като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 140,53лв., платима в срок 20.12.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.

Твърди се, че срокът за плащане на втората фактура №**********/05.12.2015г. е 20.12.2015г. Длъжникът е изпаднал в забава на 21.12.2015г., плащане не е регистрирано, поради което на 28.12.2015г. достъпът до услуги е преустановен.

Сочи се, че Кредитно известие №**********/05.01.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -68,05 лв., начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 29,39лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 140,53лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 101,87 лв., платима в срок 20.01.2016г.

Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 101,87 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от всеки от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ на мобилния оператор, „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Г.Р.М. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 05.02.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1939,06лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 1278,78лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 558,41лв и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 101,87 лв.

Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 28.12.2015г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Резерв Стандарт 19,99лв. за мобилен номер 0894/313953 до 12.08.2017г., съгласно Допълнително споразумение от дата 12.08.2015г., и на абонамента НонСтоп 49,99лв. за мобилен номер 0894/480485 до 11.11.2017г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2015г.

Сочи се, че в настоящото производство Операторът няма претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1278,78лв., като същата не е част от предмета на иска.

Сочи се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Г.Р.М. се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.  Твърди се, че в конкретния случай ответникът Г.Р.М. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера 0894/313953 и 0894/480485 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.Р.М., с ЕГН: **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. , в размер на 101,87лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016г., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Моли се съдът да осъди ответника Г.Р.М., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 558,41лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.08.2015г. за мобилен номер 0894/313953 за периода от м.02/2016г. до м.07/2017г., с абонатен номер №*********.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Сочи се, че искът по същество е допустим, но неоснователен, тъй като по делото не са предоставени от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД достатъчно доказателства, които да докажат по един безспорен начин, че именно ответ­ника по делото Г.Р.М. е подписала Договор за мо­билни услуги с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от 03.07.2015г., как­то и Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксира­ни услуги с мобилен/фиксиран номер 359894313953 от 12.08.2015г.,което споразумение е във вр. с Договор за лизинг за устройство НТС модел Desire Eye Blue от 12.08.2015г. С горепосочения Договор за мобилни услуги с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* от 03.07.2015г.,както и Допълни­телно споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359894313953 от 12.08.2015г., което споразумение е във вр. с Договор за лизинг за устройство НТС модел Desire Eye Blue от 12.08.2015 г.,както и приложенията към тях/Общи условия и други/ тези Закони не са спазени, защото шрифта на писане в тях бил  по-малък от 12, което води до нарушаване на състава на:    чл.5,ал.1 и ал.4 от Закон за потребителския кредит/ЗПК/, така информацията в тях не е четлива, ясна и разбираема, което води до нарушаване на състава на  чл.5,ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

Сочи се, че с неспазването от страна на ищеца на разпоредбите на чл.5,ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.5,ал.1 и ал.4 от ЗЗП се изпълва състава на чл.26 от ЗЗД за Нищожни договори. Алтернативно, ако не бъдат обявени горепосочените договори за нищожни, то следвало да се има предвид, че на стр.2/втора/ от Исковата Молба е записано: съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.02/2016г. до м.07/2017г., т.е. 18 /осемнадесет/месеца по 29,39лв. /колкото е месечната вноска/ ни дава сумата от 529,02лв.,т.е следва да се иска изплащане на 529,02лв. по горепосочения лизингов договор, а не как­то е записано в исковата молба: „По иск с основание чл.79 ЗЗД,във вр. с чл.205 :558,41лв."

Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с което  се поддържа предявения иск  като са развити подробни съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически  твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства  поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

          Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3327/2018г. по описа на РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 13.08.2018г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1817/15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Р.М. / ответника по делото/  да заплати на „Теленор България“ЕАД сума в размер на 660.28лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията  на чл.47, ал.5 от ГПК.  С разпореждане №11558 от 13.09.2018г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на заявителя на 28.09.2018г. В едномесечния срок заявителят е предявил настоящия  положителен установителен иск.

 При това положение  съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна/ заявителя в заповедното производство/ поради  връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с предмета на заповедното производство. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на тъждество в предмета на заповедното и исковото производство.

 Като допустим настоящият иск следва да бъде разгледан по същество.

           По същество съдът  намира следното :

          От представените от  ищеца писмени доказателства, вкл. договор за мобилни услуги  от 03.07.2015г., подписаното Допълнително споразумение към договора от 12.08.2015г., Договор за лизинг от 12.08.2015г. и Общите условия, се установява, че  Г.Р.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилна услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0894/313953 с избрана абонаментна програма Резерв 13,99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 03.07.2015г., подписано между абоната и мобилния оператор „Tеленор България“ ЕАД. С Допълнително споразумение, подписано между страните на дата 12.08.2015г.,  абонатът е преминал към абонаментен план Резерв Стандарт 19,99лв. за уговорен срок на действие до 12.08.2017г. и е взел мобилно устройство марка НТС модел Desire Eye Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 29.39 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Абонатът-ответник е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0894/480485 по програма НонСтоп 49,99лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2015г. с уговорен срок на действие до 11.11.2017г.

           Ответникът в качеството на потребител на далекосъобщителните услуги се е задължил да заплаща цената на тези услуги , определени като месечна абонаментна такса съгласно избран от потребителя абонаментен план по договорите. Установява се от данните по делото, че  процесният договор е сключен при общи условия, приети от ответника. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползването на услуги чрез индивидуален договор заплащането  на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура , която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по договора, се уведомява  за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура. Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми.

За потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера 0894/313953 и 0894/480485  за  периода 05.10.2015г. до 04.02.2016 г. „Теленор“  е издал: фактура № **********/05.11.2015г. за отчетения период на потребление 05.10.2015 г. - 04.11.2015г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,98лв., платима в срок 20.11.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера; фактура №**********/05.12.2015г. за отчетения период на потребление 05.11.2016 г. - 04.12.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 61,16лв., 29,39 лв. - дължими лизингови вноски, и 49,98лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.11.2015г., като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 140,53лв., платима в срок 20.12.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера. Срокът за плащане на втората фактура №**********/05.12.2015г. е 20.12.2015г. Длъжникът е изпаднал в забава на 21.12.2015г., , поради което на 28.12.2015г. достъпът до услуги е преустановен. Била е извършена корекция по дълга /Кредитно известие №**********/05.01.2016г./, като е сторнирана сумата в размер на -68,05 лв., начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 29,39лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 140,53лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 101,87 лв., платима в срок 20.01.2016г.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 101,87 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната, като „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Г.Р.М. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 05.02.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1939,06лв.  Датата на деактивация на процесния абонамент е 28.12.2015г., като същата се е  генерирала  автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

          Съгласно чл.19б,б.в/ от общите условия  мобилният оператор има право едностранно да прекрати  индивидуалния срочен договор с потребител в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане на срока за плащане , който срок е петнадесет дни след издаване на съответната фактура. Няма спор,че ищецът упражнил  горепосочените си  права и е прекратил едностранно договорната връзка с ответника поради неизпълнение на насрещното и основно задължение.

          За изясняване на спора от фактическа страна  по делото бе изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице е установило, че съгласно договор за мобилни услуги  от 03.07.2015г. по план Резерв, сключен между страните, , за тел .№ 0894 313 953 на потребителя са били предоставени мобилни услуги при месечен абонамент от 13.99лв. С допълнителното споразумение към договора  от 12.08.2015г. е бил избран абонаментен план Резерв Стандарт с месечен абонамент 19.99лв. и срок- 24 месеца. При подписването на договора , ответницата е получила мобилен телефон НТС, като е бил подписан договор за лизинг на мобилното устройство с обща лизингова цена 865.97лв. С договор за мобилни услуги от 11.11.2015г. , на ответницата са били предоставени мобилни услуги  при месечен абонамент от 49.99лв. Ищцовото дружество е издало съответните фактури за ползваните от ответницата мобилни услуги, подробно описани в заключението на вещото лице. Дължимите суми за периода на процесните фактури от 05.10.2015г. до 04.02.2016г. за мобилни номера ********** и ********** са както следва – за лизингови вноски – 88.17лв. /3 вноски по 29.39лв./, и за мобилни услуги – 13.70лв.

         Съгласно договора за лизинг от 12.08.2015г., общата лизингова цена за мобилното устройство е 865.97лв. с ДДС, която е следвало да бъде заплатена с първоначална вноска от 190.00лв. и 23 месечни вноски по 29.39лв., платими за периода от 12.09.2015г. до 12.07.2017г. Останали са неизплатени 19 лизингови вноски по 29.39лв. на обща стойност 558.41лв.

           По делото е била допусната и  извършена съдебно-почеркова експретиза /Протокол №60/2019г./, заключението по която съдът кредитира. Видно от заключителната част на извършената експертиза, ръкописните текстове „Г.Р.М.“ и подписите- обекти на експертизата, са били изпълнени от ответницата Г.Р.М.. Изображенията на ръкописният текст „Г.Р.М.“ и подписа за издател в Запис на Заповед за сумата от 675.97лв.  от 12.08.2015г. са копия на ръкописен текст и подпис, изпълнени от Г.Р.М..

          Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявените искове са основателни и доказани.

За уважаването на предявеният установителен иск, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, изправността си по договорите, наличие на задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе договори за мобилни услуги като по силата на договореното между страните операторът  предоставял далекосъобщителни услуги чрез  мобилни телефонни номера  ********** и ********** при  съответните месечни абонаментни такси. Същите  са били надлежно фактурирани в неоспорените от ответната страна процесни  фактури за периода 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г. , като са били издадени: фактура № **********/05.11.2015г.; фактура №********** от 05.12.2015г.; кредитно известие №********** от 05.01.2016г. и фактура №********** от 05.02.2016г.

          Ответникът е поел насрещното задължение да заплати  стойността на месечния абонамент и месечна цена на ползвани услуги. Ответникът е следвало да  заплати стойностите по горните фактури в 15 дневен срок от издаването им. Следва да се отбележи, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми. Установи се и от заключението на вещото лице  размерът на дължимите задължения на ответника за потребени, но незаплатени мобилни услуги, които възлиза на: дължимите суми за периода на процесните фактури от 05.10.2015г. до 04.02.2016г. за мобилни номера ********** и ********** са както следва – за лизингови вноски – 88.17лв. /3 вноски по 29.39лв./, и за мобилни услуги – 13.70лв.

Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства, установяващи плащане на дължимите суми  за доставени далекосъобщителни услуги.

 

Ето защо следва да бъде установено по отношение на ответника, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш. , в размер на 101,87лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016г., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

          По отношение на предявения осъдителен иск , съдът намира,че същият е допустим, основателен и доказан, поради следните съображения – претендира се сумата от 558.41 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.08.2015г.  за мобилен номер 0894 313953 за периода от м.02/2016г. до м.07.2017г. с абонатен номер *********. Съгласно договор за лизинг, общата лизингова цена за процесното мобилно устройство е 865.97лв. с ДДС, която е следвало да бъде заплатена с първоначална вноска от 190.00лв. и 23 месечни вноски по 29.39лв., платими за периода от 12.09.2015г. до 12.07.2017г. Останали са неизплатени 19 лизингови вноски по 29.39лв. на обща стойност 558.41лв., което се установява по несъмнен начин и от приетото по делото заключение по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, съгласно което, останали са неизплатени 19 лизингови вноски по 29.39лв. на обща стойност 558.41лв.

Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за лизинг от 12.08.2015г., който е валиден и поражда съответните правни последици.по силата на сключеният между страните договор, ищецът е предоставил на ответника за ползване описаната в договора движима  вещ, срещу насрещното задължение на ответника да заплати уговорената лизингова цена. Не са представени доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е било извършено плащане.В крайната фактура №********** от 05.02.2016г. са фактуриране лизинговите вноски , дължими след месец 02/2016г. до месец 07/2017г.- съгласно уговорения погасителен план. В хода на производството по делото, ответникът не оспори обстоятелството, че вещта, предмет на договора за лизинг, му  е била предадена  при сключване на договора, като това се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства. Не е налице спор относно вида и стойността на движимата вещ, предмет на договора.

 Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 02/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/05.02.2016г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство НТС модел Desire Eye Blue, взето във връзка с мобилен номер 0894/313953, се дължи цената в размер на 558,41лв. след месец 02/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.02.2016 г. до м.07.2017 г.

          Предявеният осъдителен иск е доказан по основание и размер, тъй като предвид неизпълнение на задължение по плащане на горните задължения е упражнено правото от чл.12 от договора, а именно последният е известен, че след изтичане на предоставен срок за плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.. Доколкото в случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че тази клауза е действителна. Претенцията се явява доказана в своето основание и размер от  558.41 лева.

             Възражението на процесуалния представител на ответника , съгласно което не са налице достатъчно даказателства, че именно ответника М. е подписала процесните договори не намира опора в събрания по делото доказателствен материал. От приетите по делото доказателства се установява по категоричен начин, че именно ответницата Г.Р.М. , ЕГН-********** *** е подписала сключените с мобилният оператор договори. В тази насока е и заключението по извършената съдебно-почеркова експретиза /Протокол №60/2019г./, което съдът кредитира, и видно от което , ръкописните текстове „Г.Р.М.“ и подписите- обекти на експертизата, са били изпълнени от ответницата Г.Р.М.. Изображенията на ръкописният текст „Г.Р.М.“ и подписа за издател в Запис на Заповед за сумата от 675.97лв.  от 12.08.2015г. са копия на ръкописен текст и подпис,са изпълнени от Г.Р.М..

Неоснователно е възражението  за недействителност на сключените между страните договори, поради нарушаване на разпоредбата на чл.5,ал.1 и ал.4 от Закона за потребителския кредит и чл.5,ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите- тъй като договорите са написани на шрифт по-малък от 12 pt.  От една страна, изискванията на  Закона за потребителския кредит, регламентиращи размера на шрифта, касаят единствено случаите, в които се отпуска кредит на потребителя, какъвто не е настоящият случай, отнасящ се до сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. 

Съгласно  чл.5,ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите, търговецът е длъжен да предостави информация за стоката или услугата в писмена форма, който позволява възприемането й от потребителя, на български език. Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема, като според настоящият съдебен състав, всички тези нормативни изисквания са били спазени от ищцовото дружество.

 

 

 

 

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че ответната страна не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че шрифта на писане в процесните договори е по-малък от 12. Горното обстоятелство би могло да бъде установено единствено чрез допускането и извършването по делото на техническа експертиза, каквото искане не е било направено от ответната страна.

Предвид изложеното, направеното възражение следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Относно направеното от ответника възражение за нищожност на неустойката , съдът не следва да се произнася, тъй като в настоящото производство мобилният оператор  няма претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1278,78лв., като същата не е част от предмета на иска.

          По отношение на разноските-  При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени  сторените разноски,  които са в  общ размер на 860.00 лв., от които : 25.00 лв.  държавна такса по ч. гр.дело №3327/2018г. по описа на РС-Пазарджик; 75.00 лв.  държавна такса по  гр.дело №4212/2018г. по описа на РС-Пазарджик,  по 180.00лв. изплатено адвокатско възнаграждение по всяко от делата, депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на 200.00лв., както и платен депозит за възнаграждение на ВЛ по извършената съдебно-икономическа експертиза в размер на 200.00лв..  Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцовото дружество, съдът приема за неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения, делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ищеца  възнаграждение се явява  справедливо и не е прекомерно.

          Ответната стана не претендира присъждането на разноски.

           С  оглед изхода по спора, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските за допусната по делото съдебно-почеркова експертиза в размер на 250.00 лева /платени от бюджета на съда/.

 

 Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            По предявеният иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , против Г.Р.М. , ЕГН-********** ***

 

 

 

 

           ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , сумата в размер на  101,87лв. /сто и един лева и осемдесет и седем стотинки/ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016г., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК  /13.08.2018г./до окончателното плащане на сумата , за която сума е издадена Заповед №1817/15.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3327/2018г. по описа на РС-Пазарджик

 ОСЪЖДА Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , сумата в размер на 558.41 лева /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.08.2015г. за мобилен номер 0894/313953 за периода от м.02/2016г. до м.07/2017г., с абонатен номер №*********

ОСЪЖДА Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , сумата в размер на 860.00 лв. /осемстотин и шестдесет лева/- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №3327/2018г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №4212/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

ОСЪЖДА Г.Р.М. , ЕГН-********** ***, да заплати на РС- Пазарджик сумата  в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща заплатени по делото разноски за  съдебно-почеркова експертиза /Протокол №60/2019г./ от бюджета на съда.

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: