№ 15029
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110120242 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. А. Б. срещу „С.в.“ АД, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 09.09.2016 г. по ч. гр. д. №
18390/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, и се води изп. д. № 20248630400752 по описа на
ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863, а именно: 1 071.39 лв. – главница за период от 22.11.2011
г. до 26.02.2016 г., ведно със законната лихва от 01.04.2016 г. до изплащане на вземането;
83.83 лв. – мораторна лихва за периода от 23.12.2011 г. до 26.02.2016 г.; 175 лв. – разноски по
делото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителното дело е образувано след изтичане на погасителната
давност за вземанията. Счита, че в случая приложение намира 3-годишната давност, защото
вземанията не са установени със съдебно решение.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Излага, че
приложение в случая намира 5-годишната погасителна давност, защото изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение
от длъжника. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист и на молба на взискателя,
съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, първо е образувано изп. д. № 20168630403426 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863, по което са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността за вземанията. Счита, че искането за прилагане на определен
изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността независимо дали съдебният
изпълнител е предприел действия. Сочи, че последното изпълнително действие по това
изпълнително дело е от 05.03.2019 г., след което делото е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а въз основа на молба на взискателя от 05.03.2024 г., съдържаща отново
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
1
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а
според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта
на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа
на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е
било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е
провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на
изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било
подадено/.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая
исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или
прекъсване.
По делото се изяснява, че в полза на „С.в.“ АД е издаден срещу Е. А. Б. изпълнителен
лист на 09.09.2016 г. по ч. гр. д. № 18390/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, за следните
суми: 1 071.39 лв. – главница за период от 22.11.2011 г. до 26.02.2016 г., ведно със законната
лихва от 01.04.2016 г. до изплащане на вземането; 83.83 лв. – мораторна лихва за периода от
23.12.2011 г. до 26.02.2016 г.; 175 лв. – разноски по делото. Страните не спорят, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.
Установява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
20168630403426 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 в КЧСИ, което е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е съставено Постановление за прекратяване на
23.01.2024 г. След това е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. №
20248630400752 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 в КЧСИ, изпълнението по
което е спряно поради допуснатото по настоящото дело обезпечение.
Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист в полза на ответника за процесните
вземания, принудителното събиране на които не е приключило, и с оглед релевираното с
исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими. Така е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнителното производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
2
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните
вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е
5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с
правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и
общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със
забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
По въпроса относно прекъсването на погасителната давност съдът намира следното:
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, е
прието следното: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.“. В мотивите е разяснено следното: „В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и това, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В
изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда
съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа
3
чрез действията на взискателя – чрез искания за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
Предвид това, че в случая въз основа на изпълнителния лист е образувано
първоначално изп. д. № 20168630403426 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 в
КЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което е образувано въз
основа на същия изпълнителен лист изп. д. № 20248630400752 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, с рег. № 863 в КЧСИ, съдът намира, че преценката относно прекъсванията на
давността изисква да бъде съобразено и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което са дадени следните задължителни разяснения:
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.“. В мотивите към т. 3 от него е възприето следното:
„След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл.
116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело… При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните
способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от
прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. С
приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по
делото изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване
на предприетите изпълнителни действия като законна последица от прекратяването на
делото не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в”
ЗЗД. Затова в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В контекста на
тълкувания въпрос използването на израза „валидност на изпълнителното действие“ цели да
посочи процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите
изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен
процес. Смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обратна сила върху
действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече е била
прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено,
част от дълга е погасен, трети лица са придобили права. Перемпцията и давността са
различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на
материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността
на изпълнителния процес със своята активност… Прекратяването на делото на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не
засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва, докато посочен изпълнителен
способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да
се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, и следва да се отличава от
обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата
на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително
дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
4
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново… Перемпцията е
процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния
лист… За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките
на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава
на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция
за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права…
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител…“.
Съобразявайки разясненията, дадени в цитираните тълкувателни решения, съдът счита,
че в случая давността е прекъсвана, както следва: с подаването на молба от взискателя на
16.11.2016 г. за образуване на първото изпълнително дело, съдържаща възлагане по смисъла
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ; с насочването на изпълнението чрез налагането на запори върху
всички сметки на длъжника и банкови касетки в „Обединена българска банка“ АД,
„УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД и върху вземания
по договори, сключени с банката, за което са съставени запорни съобщения от 29.11.2016 г.; с
насочването на изпълнението чрез налагането на запори върху всички сметки на длъжника и
банкови касетки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД и върху вземания по договори,
сключени с банката, за което са съставени запорни съобщения от 21.01.2017 г.; с насочването
на изпълнението върху предложеното от длъжника вземане за трудово възнаграждение от
Национална финансово-стопанска гимназия, за което е съставено запорно съобщение от
25.10.2017 г., както и с постъпленията на парични суми по изпълнителното дело въз основа
на този запор на 14.11.2017 г., 11.12.2017 г., 15.01.2018 г., 14.02.2018 г., 13.03.2018 г. и
18.04.2018 г.; с исканията на взискателя в молба от 01.11.2018 г. за налагане на запори на
банкови сметки, налагане на възбрани на притежаваните от длъжника недвижими имоти и
налагане на запор върху неговото трудово възнаграждение и/или пенсия; с насочването на
изпълнението чрез налагане на възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот с
Постановление от 13.02.2019 г.; с подаването на молба от взискателя на 05.03.2024 г. за
образуване на второто изпълнително дело, съдържаща възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ; с насочването на изпълнението чрез налагането на запор върху всички сметки на
длъжника и банкови касетки в „Юробанк България“ АД и върху вземания по договори,
сключени с банката, за което е съставено запорно съобщение от 13.03.2024 г.; с насочването
на изпълнението чрез налагането на запор върху пенсията на длъжника, за което е съставено
запорно съобщение от 13.03.2024 г.
Съдът намира, че с всеки от наложените запори върху вземания на длъжника, респ. с
налагането на възбрана, давността е прекъсвана, защото налагането на запор и на възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера. Обстоятелството дали наложените запори и възбрана са постигнали
целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка съдът съобрази,
че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК:
„Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря
за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя“, а в мотивите е
5
прието следното: „Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител
и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от
значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи
за удовлетворяване на взискателя или не... От значение за определяне на вида на действието
е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици“.
В случая в резултат на един от наложените запори – този върху трудовото
възнаграждение, получавано от Национална финансово-стопанска гимназия, по
изпълнителното дело са постъпвали парични суми от третото задължено лице. Съдът
намира, че всяко постъпление на суми в резултат на изпълнителни действия, изграждащи
изпълнителния способ, е реализиране на изпълнителния способ и прекъсва погасителната
давност. За взискателя при такава хипотеза не съществува необходимост да предприема
други изпълнителни действия, защото вече предприетите такива водят до удовлетворяване
вземанията му. Всяко постъпление е реализиране на способа и има за последица
поддържането на висящността на изпълнителния процес и съответно е факт, който прекъсва
погасителната давност. Поддържането на висящността на изпълнителния процес по
горепосочения начин обосновава извод, че взискателят е имал активно поведение от
естество да прекъсне погасителната давност. Да се приеме, че въпреки периодичните
плащания по изпълнителното дело от трето лице в изпълнение на наложения запор
взискателят следва през периода на тези плащания да предприема други изпълнителни
действия, за да прекъсне погасителната давност, би било в противоречие с принципите, на
които е изграден институтът на погасителната давност. Той е неблагоприятна последица от
бездействието на кредитора за събиране на вземането му, което съдът приема, че не е налице
тогава, когато вследствие на предприето действие по изпълнителното дело постъпват
средства за удовлетворяване на вземанията на кредитора.
Следва да се посочи, че макар между налагането на възбраната по първото
изпълнително дело и подаването на молбата за образуване на второто, съдържаща възлагане
по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да са минали повече от 5 години, това не обуславя извод за
изтичане на давността още преди образуване на второто изпълнително дело, както твърди
ищецът, защото тя е била спряна по силата на закона. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Предвид всички изложено съдът счита, че последното валидно изпълнително действие,
от което тече погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, е от 13.03.2024 г.
Очевидно е, че тя не е изтекла, респ. предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК са
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се
6
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „З.п.“,
бл. 12, вх. Б, ет. 9, ап. 25, срещу „С.в.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, Б.Ц. „И. Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 09.09.2016 г. по ч. гр. д. №
18390/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, а именно: 1 071.39 лв. – главница за период от
22.11.2011 г. до 26.02.2016 г., ведно със законната лихва от 01.04.2016 г. до изплащане на
вземането; 83.83 лв. – мораторна лихва за периода от 23.12.2011 г. до 26.02.2016 г.; 175 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „З.п.“, бл. 12, вх. Б, ет. 9,
ап. 25, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, Б.Ц.
„И. Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7