Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от
съдия Станимира Иванова въззивно гр.
дело № 6191 по описа за 2020г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 18744/21.01.2020г. по
гр.д. № 44843 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 171-ви състав са отхвърлени
предявените с искова молба вх. № 2019285/06.07.2018г. на М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** отрицателни
установителни искове с правно основание на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че М.Д.М., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******* заплащане на сумата от 2927,71лв.
– главница по договор за банков кредит от 24.03.2005г.; сумата от 129,58лв. лихви; неолихвяема сума от 1786,73лв. , за които е издаден изпълнителен
лист на 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 3181/2012г. по описа на РС-Варна, като М.Д.М., ЕГН ********** е осъден да заплати
на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* съдебни
разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5026141/14.02.2020г. по регистъра на СРС от ищеца
М.Д.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че
последното валидно действие по изпълнителното дело било възбраната от
23.10.2013г. и дори да се приеме, че 5 годишния срок на погасителната давност
не бил изтекъл към подаване на исковата молба, този срок бил изтекъл към
момента на устните състезания пред СРС. Подаването на исковата молба не била
прекъснала погасителната давност, защото иск не бил предявен от носителя на
вземането. Отделно погасителната давност
на лихвите била 3 годишна и тя била изтекла към подаване на исковата молба.
Влязлата в сила заповед за разлика от влязлото в сила съдебно решение не
променял срока на погасителната давност. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част
било правилно. По изпълнителното дело по
реда на чл. 18 от ЗЧСИ бил упълномощил съдебния изпълнител да извършва
изпълнителните действия като определи и способа на удовлетворяване, молбата за
образуване на изпълнителното дело прекъсвала погасителната давност, отделно за
процесния период погасителната давност съгласно Постановлението на Пленума на
ВС от 1980г. не тече. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. №
2019285/06.07.2018г. на М.Д.М., ЕГН **********
с адрес: *** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от съда на основание
на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да
признае за установено, че М.Д.М., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД,
ЕИК ******* заплащане на сумата от 2927,71лв.
– главница по договор за банков кредит от 24.03.2005г.; сумата от 129,58лв. лихви; неолихвяема сума от 1786,73лв. , за които е издаден изпълнителен
лист на 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 3181/2012г. по описа на РС-Варна поради
погасяване на задълженията по давност.
Посочил е, че изпълнителният лист бил издаден в полза на Райфайзенбанк
България”ЕАД, задълженията били по договор за банков кредит, вземанията били
прехвърлени на Е.М.”ЕООД с договор за цесия от 21.04.2017г. , изпълнително дело било от 2012г., запор върху
трудовите му възнаграждения бил наложен на 31.08.2012г., последната удръжка
била от 31.01.2013г., след това не били предприемани изпълнителни действия и от
този момент започнала да тече погасителната давност, която към подаването на
исковата молба била изтекла, а още на 31.01.2015г. изпълнителното дело било
прекратено на основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. Претендирало е разноски.
Ответникът „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения му срок за отговор е
оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са
по договор за кредит от 24.03.2005г., които му били прехвърлени на 21.04.2017г.
с договор за цесия от кредитодателя Райфайзенбанк”ЕАД. По образуваното
изпълнително дело били подавани
множество искания от взискателя, последното било от 01.04.2015г. за
изпълнително действие и така погасителната давност била прекъсната. За процесния период приложимо било
Постановление от 1980г. на пленума на ВС и така по време на изпълнителния
процес погасителната давност била спряна. Образуването на изпълнителното дело
прекъсвало погасителната давност. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните запорно съобщение, фиш за заплати, съгласно които на 13.08.2012г.
Варна-Автотранспорт” е получило запорно съобщение по изпълнително дело №
20127170400239 с което е запорирано трудово възнаграждение на М.М. за задължения по издаден по дело №
3181/2012г. на РС-Варна изпълнителен лист в полза на Райфайзенбанк”ЕАД за
главница от 2927,71лв. 129,58лв. лихви, неолихвяеми суми от 1786,73лв. и по
това запорно съобщение работодателят е превеждал по 70лв. месечно от трудово възнаграждение дължимо за периода
от август 2012г. до декември 2012г.
По делото са приети заверени
преписи от книжа по дело № 3181/2012г. на РС-Варна, съгласно които по заявление
по чл. 417 от ГПК от 09.03.2012г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист на 12.03.2012г. с които е разпоредено М.Д.М., ЕГН ********** да заплати на Райфайзенбанк
(България)”ЕАД сумата от 2927,71лв.
– главница по договор за банков кредит от 24.03.2005г. ведно с лихва за
забава от 09.03.2012г. до изплащането й.;
сумата от 535,54лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.11.2009г. до 04.01.2012г. по
договора за кредит; сумата от 893,36лв.,
представляващи наказателна лихва за периода от 05.11.2009г. до 08.03.2012г.;
съдебни разноски от 87,13лв. за държавна такса и 270,70лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
По делото са приети неоспорени от
страните заверени преписи от книжа от
изпълнително дело № 20127170400239 по описа на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 по КЧСИ с
район на действие съдебен район на ОС-Варна, съгласно които същото е образувано
по молба от 16.03.2012г. на Райфайзенбанк (България”ЕАД срещу М.Д.М. за
събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по дело № 3181/2012г. на РС-Варна и
разноските по изпълнението, като на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на
ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи начина на
изпълнение, покана за доброволно изпълнение
е връчена на длъжника на 30.03.2012г., с молба от 13.08.2012г. е
поискано от взискателя да се наложи запор върху трудово възнаграждение на
длъжника и такъв е наложен на
17.08.2012г. , на 22.10.2013г.
взискателят е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот на длъжника –
жилищна сграда в с.Яребична, парцел Х, кв. 32 и такава е наложена на
23.10.2013г., на 26.11.2014г. взискателят е поискал да се извърши опис и оценка
на имота и да се извърши публична продан на същия, но с Постановление от 02.12.2014г. ЧСИ е посочил,
че това е единственото жилище на длъжника , на 19.03.2015г. взискателят е
поискал да се пристъпи към опис на движими вещи, на 01.04.2015г., ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника в „Д.И.”ЕООД и писмо за същото е изпратено, на
25.05.2017г. като взискател по делото е конституиран Е.М.”ЕООД придобило
вземанията по договор за цесия от 21.04.2017г., на 11.01.2019г. със съобщение до
длъжника ЧСИ е посочил, че изпълнително дело е прекратено на основание на чл.
433, ал.1,т. 8 от ГПК с постановление от 01.06.2018г.
Прието е съобщение от
05.06.2018г. от ЧСИ до „Е.М.”ЕООД с което е посочено че последното изпълнително
действие е от 01.04.2015г. и на основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК
изпълнително дело е прекратено.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск
е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като
погасени по давност на суми по договор за банков кредит за главница , за възнаградителна
лихва и за наказателна лихва за забава , законна лихва за забава на плащането, за които е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК
, вземанията за което са прехвърлени от банката - кредитодател на ответника с
договор за цесия.
При така предявения иск в тежест
на ответника е да докаже валидно възникнало вземане на „Райфайзенбанк /България/”ЕАД към ищеца за
заплащане на суми по договор за банков кредит, че е придобил вземането на банката с договор за
цесия, че е била проявена активност за
събиране на вземанията като са проведени своевременно действия за събирането
им.
Ищецът следва да докаже, че е
изтекъл определен период от време между две последователни действия на събиране
на вземанията по изпълнителния лист.
Съдът приема, че по делото е
установено, че на 24.03.2005г. „Райфайзенбанк /България/”ЕАД е предоставило на М.Д.М.
банков кредит по договор за банков кредит, на 12.03.2012г. е издаден
изпълнителен лист по заповед за изпълнение, с който е разпоредено М.Д.М., ЕГН ********** да заплати на Райфайзенбанк
(България)”ЕАД сумата от 2927,71лв.
– главница по договор за банков кредит от 24.03.2005г. ведно с лихва за
забава от 09.03.2012г. до изплащането й.;
сумата от 535,54лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.11.2009г. до 04.01.2012г. по
договора за кредит; сумата от 893,36лв.,
представляващи наказателна лихва за периода от 05.11.2009г. до 08.03.2012г.;
съдебни разноски от 87,13лв. за държавна такса и 270,70лв. за възнаграждение за
юрисконсулт, на 16.03.2012г. за събирането им е образувано изпълнително дело,
като ЧСИ е бил оправомощен да определя способа за изпълнение, изпълнителни
действия са искани от взискателя и са извършвани на 17.08.2012г. , на 22.10.2013г.,
на 19.03.2015г., на 01.04.2015г.-
последното е налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Д.И.”ЕООД
и писмо за същото е изпратено, изпълнително дело е прекратено с постановление
на ЧСИ от 01.06.2018г., поради непредприемане на изпълнителни действия 2 години
след 01.04.2015г. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
неоспорени от страните изпълнителен лист, заверени преписи от книжа по заповедно
дело и по изпълнително дело.
По
делото не се спори, че с договор за
цесия от 21.04.2017г., за който ищецът е уведомен към момента на подаване на
исковата молба , „Райфайзенбанк (България)”ЕАД е прехвърлило на „Е.М.”ЕООД вземанията по
изпълнителния лист.
По
възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков
кредит, поради което тези за главница са скрепени с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от
5 години. Вземанията за неустойка
за забава и за лихви съобразно чл. 111
буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с
кратката 3 годишна погасителна
давност.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила
решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тоест
за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в
сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им
действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните не
могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в
сила решение и новонастъпили след устните състезания факти, даващи право на нов
иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на
факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за
възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите
преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при
строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424
от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна
уредба е налага извод че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери
приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. /В този смисъл Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. №
1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за
издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия
процес и като такива не прекъсват
погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е
алтернатива на исковия процес, с тази молба не започва принудително изпълнение,
поради което и тя не прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417
от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес
и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на
заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при
хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава
бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради
което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков
процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират
погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от
подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната
давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите
от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№
4/2013г.).
При така възприето съдът приема,
че в случая заявлението, издаването на
изпълнителния лист на 09.03.2012г.
не са прекъснали, нито са спрели погасителната давност за вземанията.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия,
като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ.
Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен
способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на
изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до
спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многокрлатно и от
всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на
поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения
на 12.03.2012г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело през 2012г. и
регулярно по него са извършвани изпълнителни действия до 01.04.2015г.– възбранени имоти, запорирани вземания. След този
момент е имало период на бездействие на взискателя и изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на
01.04.2017г. на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК , обявено от ЧСИ с
постановление от 01.06.2018г. При така възприето съдът приема, че погасителната
давност е била прекъсната на 01.04.2015г.
и от този момент е започнал да тече нов погасителен срок за задълженията по
изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното и като съобрази че исковата молба е подадена на 06.07.2018г., то съдът приема, че
вземанията за главница не са погасени
по давност. Това е така, защото към този момент не е бил изтекъл 5-годишния
срок на погасителната давност за главницата по договора за кредит. Същият извод
се обосновава дори да се приеме твърдението на ищеца, че последното валидно
действие е възбраната от 23.10.2013г. По време на съдебен исков процес относно
вземането, независимо по чия инициатива е образувано исковото съдебно производство
погасителна давност не тече съгласно чл. 115, буква „ж” от ЗЗД. При така възприето неоснователни са доводите
на ищеца че независимо, че срока от 5 години не бил изтекъл към подаването на
исковата молба, той бил изтекъл към устните състезания в производство пред СРС
и така задълженията били погасени по давност. С оглед гореизложеното съдът приема, че
вземанията по изпълнителния лист за главница и за лихви не са погасени по давност и решението на СРС в тази част е правилно.
За останалите суми по
изпълнителния лист с жалбата не са наведени конкретни оплаквания , тези суми са
за разноски по заповедното дело, за тях не
е приложима кратката погасителна давност, поради което и като съобрази
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема,
че решението на СРС в тази част следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв., определено от съда на
основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с Наредба за заплащане на безплатната
правна помощ при съобразяване сложността на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
18744/21.01.2020г. по гр.д. № 44843 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 171-ви
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
М.Д.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Е.М.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв
/сто лева/, представляващи съдебни разноски, направени в производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:О.М. ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Станимира Иванова по въззивно гр.д. № 6191 по описа за 2020г.
на СГС, 4-Б състав
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството на състава в частта, в която е прието, че не са погасени по давност
вземанията за изтекла законна
лихва за забава в размер на 129,58лв.
изчислена върху главницата за периода от 09.03.2012г. до 13.08.2012г. /посочена
в запорното съобщение от 13.08.2012г по изпълнителното дело./, за сумата от 893,36лв. представляваща наказателна
лихва за забава на плащането на сумите по договора за банков кредит за
периода от 05.11.2009г. до 08.03.2012г.
, както и за възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2009г. до 04.01.2011г. в размер на 535,54 лв. Тези вземания
попадат в хипотезата съответно на чл. 111, буква „б” и буква „в” от ЗЗД, те са
скрепени с кратката 3-годишна погасителна давност. Вземанията за главница по договора за кредит не са
периодични и се погасяват с 5-годишна
давност. Договорът
за кредит, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума за
определен срок. Връщането й на части не променя предмета на задължението и на договора в такъв за
множество еднородни престации с еднакъв произход, дължими през определен
интервал от време. При договора за банков кредит съгласието на
кредитора да получи на части изпълнението на задължението е в отклонение на
общото правило по чл. 66 от ЗЗД, това съгласие не променя характера на
задължението. При така възприето съдът приема, че вземането за главница по
договора за банков кредит независимо, че
е уговорено да се връща на части не е
задължение за „периодични плащания ", а представлява
частично плащане, тоест за него приложима е общата 5 годишна
погасителна давност. (В този смисъл Решение № 28 по гр.д.
№ 523/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О., Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. №
1556/2017г. на ВКс, І-во Т-О.) Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-годишна погасителна давност. Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД разграничава
лихвите от другите периодични плащания, както и от обезщетения и неустойки за
неизпълнен договор. Така разписаната законодателя нормативна уредба обоснова
извод, че вземането за лихви
има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се
обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с
продължително или с периодично изпълнение. Вземанията
за главница , за възнаградителна лихва, за санкционна лихва са отделни вземания по договора
за кредит . Това е така, защото те имат различни основания – съответно задължение за
връщане на предоставена сума ; задължение за плащане на възнаграждение за предоставяне
на ползването на сумата; обезщетение за неизпълнение на задълженията по
договора. Задълженията по договора за кредит не са неделими и за всяко от тях
тече различна погасителна давност. Възнаградителната лихва и лихвата за забава
попадат в хипотезата съответно на чл. 111, буква „в“ и „б“ и се погасяват с
кратката 3 годишна погасителна давност. (В този смисъл
Решение № 132/13.01.2021г.
по т.д. № 2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.; Решение № 128/20.08.2018г. по гр.д. №
1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 206/30.12.2011г. по т.д. №
1055/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;Решение № 130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г.
на ВКС, І-во Т.О.)
Вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист са възникнали на основание на договор за банков кредит, поради което тези за главница
са скрепени с общата погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД от 5 години.
Вземанията за неустойка за забава и за лихви
съобразно чл. 111 буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност.
Тази давност може да бъде с
по-дълъг срок , а именно от 5 години само в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД
– ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова
давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква
„в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по
чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен
лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението,
за което тези съдебни актове са издадени -
срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това
производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е
установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се
разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя
основание, поради което не се променя характерът на задължението.
Издаденият изпълнителен лист в тази
хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването
на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
В конкретния случай не се твърди и не се установява заповедта за
изпълнение да е била оспорена и да е проведено производство по реда на чл. 422
от ГПК, поради което и за издаването на изпълнителния лист не е проведено
исково съдебно производство. При така установеното погасителната давност е 5 години за главницата по договора за
банков кредит и 3 години за вземанията за лихва – както тази за забава на плащанията, възникнала по реда
на чл. 86 от ЗЗД, така и за неустойка за
забава, уговорена като наказателна
лихва съгласно чл.
111, буква „б” от ЗЗД, така и
за възнаградителната лихва по
договора за банков кредит на основание на чл. 111, буква „в” от ЗЗД. При така възприето погасени по
давност са задълженията за лихви – възнаградителна лихва и лихва за забава.
Особено
мнение на съдия Станимира Иванова по въззивно гр.д. № 6191 по описа за 2020г.
на СГС, 4-Б състав:
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството на състава в частта, в която е прието, че не са погасени по давност
вземанията за изтекла законна
лихва за забава в размер на 129,58лв.
изчислена върху главницата за периода от 09.03.2012г. до 13.08.2012г. /посочена
в запорното съобщение от 13.08.2012г по изпълнителното дело./, за сумата от 893,36лв. представляваща наказателна
лихва за забава на плащането на сумите по договора за банков кредит за
периода от 05.11.2009г. до 08.03.2012г.
, както и за възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2009г. до 04.01.2011г. в размер на 535,54 лв. Тези вземания
попадат в хипотезата съответно на чл. 111, буква „б” и буква „в” от ЗЗД, те са
скрепени с кратката 3-годишна погасителна давност. Вземанията за главница по договора за кредит не са
периодични и се погасяват с 5-годишна
давност. Договорът
за кредит, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума за
определен срок. Връщането й на части не променя предмета на задължението и на договора в такъв за
множество еднородни престации с еднакъв произход, дължими през определен
интервал от време. При договора за банков кредит съгласието на кредитора да
получи на части изпълнението на задължението е в отклонение на общото правило
по чл. 66 от ЗЗД, това съгласие не променя характера на задължението. При така
възприето съдът приема, че вземането за главница по договора за банков кредит
независимо, че е уговорено да се връща
на части не е задължение за „периодични
плащания ", а представлява частично плащане, тоест за него приложима е
общата 5 годишна погасителна давност. (В този смисъл Решение № 28 по гр.д. №
523/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О., Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г.
на ВКс, І-во Т-О.) Вземанията за лихви по договора за банков кредит
независимо дали са за забава или са възнаградителна лихва се погасяват с
3-годишна погасителна давност. Разпоредбата
на чл. 111 от ЗЗД разграничава лихвите от другите периодични плащания, както и
от обезщетения и неустойки за неизпълнен договор. Така разписаната законодателя
нормативна уредба обоснова извод, че вземането за лихви има самостоятелен
характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали
лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично
изпълнение. Вземанията за главница , за възнаградителна лихва, за санкционна лихва са отделни вземания
по договора за кредит . Това е така, защото те имат различни основания – съответно задължение за
връщане на предоставена сума ; задължение за плащане на възнаграждение за
предоставяне на ползването на сумата; обезщетение за неизпълнение на задълженията
по договора. Задълженията по договора за кредит не са неделими и за всяко от
тях тече различна погасителна давност. Възнаградителната лихва и лихвата за
забава попадат в хипотезата съответно на чл. 111, буква „в“ и „б“ и се
погасяват с кратката 3 годишна погасителна давност. (В този смисъл Решение № 132/13.01.2021г.
по т.д. № 2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.; Решение № 128/20.08.2018г. по гр.д. №
1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 206/30.12.2011г. по т.д. №
1055/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;Решение № 130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г.
на ВКС, І-во Т.О.)
Вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист са възникнали на основание на договор за банков кредит, поради което тези за главница
са скрепени с общата погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД от 5 години.
Вземанията за неустойка за забава и за лихви
съобразно чл. 111 буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност.
Тази давност може да бъде с
по-дълъг срок , а именно от 5 години само в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД
– ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова
давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква
„в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по
чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен
лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението,
за което тези съдебни актове са издадени -
срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това
производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е
установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се
разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя
основание, поради което не се променя характерът на задължението.
Издаденият изпълнителен лист в тази
хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването
на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
В конкретния случай не се твърди
и не се установява заповедта за
изпълнение да е била оспорена и да е проведено производство по реда на чл. 422
от ГПК, поради което и за издаването на изпълнителния лист не е проведено
исково съдебно производство. При така установеното погасителната давност е 5 години за главницата по договора за
банков кредит и 3 години за вземанията
за лихва – както тази за забава на плащанията, възникнала по реда на чл. 86
от ЗЗД, така и за неустойка за забава, уговорена като наказателна
лихва съгласно чл. 111, буква „б” от ЗЗД, така и за възнаградителната лихва по договора за банков кредит на основание
на чл. 111, буква „в” от ЗЗД. При така
възприето погасени по давност са задълженията за лихви – възнаградителна лихва
и лихва за забава.
Съдия …………………