Разпореждане по дело №466/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Е. Т. А. и В. Н. К., и двамата от с. К., жалба, имаща характер на частна такава, против разпореждане № 2428/ 12.08.2011 г., постановено по гр.д. № 907/ 2010 г. по описа на КРС. В жалбата се твърди, че обжалваният акт е недопустим и неправомерен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че разпореждането е постановено преждевременно от дежурен съдия, който не бил запознат с казуса по гр. д. № 907/ 10 г., а именно, че определение № 979/11 г. не било влязло в сила, тъй като били депозирани две жалби до КОС за нередовно връчване на съобщение за обжалване на определение № 979. Твърди се, че обжалваното разпореждане се различавало от постановеното определение № 979/2011 г., тъй като в определението разноските били присъдени на адвокатска кантора ”Д. и партньори”, в разпореждането това било направено в полза на А. Щ. Ю.. Твърди се също, че представеното от адв. Д., пълномощно за процесуална защита на А.Ю. по съществото си бил документ с невярно съдържание. Жалбодателите оспорват автентичността на същото и м¯лят да бъде извършена проверка за оборването й. Молят в смисъла на изложеното да бъде отменено обжалваното разпореждане № 2428/ 12.08.2011 г. , както и същото да бъде обявено за нищожно.

По повод депозираната жалба, настоящата инстанция констатира следното : С обжалваното разпореждане № 2428/12.08.2011 г., постановено по гр.д. № 907/2010 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил да се издаде на А. Щ. Ю., с ЕГН *, от с. К., общ. К., с адрес на призоваване Адвокатска кантора „Д. и п.”, изпълнителен лист срещу В. Н. К. и Е. Т. А., и двамата от с. К., съгласно влязло в сила определение № 979/ 22.03.2011 г. по гр.д. № 907/ 2010 г. за сумата от 1 690 лв., разноски по делото. Цитираното разпореждане е издадено на основание постъпила от адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на А. Щ. Ю., молба.

Гражданско дело № 907/ 2010 г. по описа на КРС е образувано по искова молба на жалбодателите в настоящото производство, В. Н. К. и Е. Т. А. от с. К., и същото е приключило с определение № 979/ 22.03.2011 г. От прочита на цитираното определение се установява, че с него компетентният Кърджалийски районен съд, е оставил без разглеждане предявените от К. и А. искове против А. Щ. Ю. и Ахмед Ю. Ш. за прогласяване нищожност на нотариален акт за собственост по давностно владение № 91/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3072, н.д. № 89/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на НК и за прогласяване нищожност на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3074, н.д. № 90/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на НК и е прекратил производството по делото. Съдът е осъдил В. Н. К. и Е. Т. А., и двамата от с. К., общ. К., да заплатят солидарно на А. Щ. Ю., с ЕГН *, от с. К., сграда 236, община Кърджали, с адрес на призоваване гр. К., бул.”Б.” №, комплекс О., офис № , Адвокатска кантора „Д. и п.”, сумата 1 690 лв., представляваща разноски по делото. Съобщението за връчване на постановеното определение на Е. А. е върнато в цялост, с извършена забележка от 30.03.2011 г. от длъжностното лице-връчител на призовки –кмет на с.К., че лицето отказва да подпише. С разпореждане от 31.03.2011 г., Кърджалийският районен съд, съгласно чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК е приел за връчен преписа от определение № 979/2011 г. /л.168/., т.е на основание цитираната разпоредба, считано от 30.03.2011 г. по отношение на А. е текъл предвиденият едноседмичен срок за обжалване и е изтекъл в момента на приключване на работното време на 06.04.2011 г./ чл.62, ал.1, предл.1 от ГПК/. Съобщението за връчване на постановеното определение на В. К. е върнато в цялост, с извършена забележка от 04.04.2011 г. от длъжностното лице-връчител на призовки –кмет на с.К., че лицето отказва да подпише. С резолюция от 06.04.2011 г., Кърджалийският районен съд, съгласно чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК е приел за връчен преписа от определение № 979/2011 г. /л.168/, т.е. на основание цитираната разпоредба, считано от 06.04.2011 г. по отношение на К. е текъл предвиденият едноседмичен срок за обжалване и същият е изтекъл в момента на приключване на работното време на 13.04.2011 г. / чл.62, ал.1, предл.1 от ГПК/.

На 05.05.2011 г. жалбодателят в настоящото производство Вл.К. е депозирал в КРС, молба за възстановяване на срока за връчване на съобщение за обжалване на цитираното определение № 979/ 22.03.2011 г. По повод на постъпилата молба КРС е постановил определение № 1443/09.05.2011 г. , с което е оставил същата без разглеждане. Срещу първоинстанционното определение Вл. К., е депозирал частна жалба, по повод на която въззивният Кърджалийски окръжен съд е постановил определение № 784/ 06.10.2011 г., по ч.гр.д. № 273/2011 г., с което е оставил без уважение същата. Определението е окончателно.

На 11.05.2011 г. жалбодателката в настоящото производство Е. А. също е депозирала в КРС, молба за възстановяване на срока за връчване на съобщения от 23.03. и 24.03. с приложени към тях копия от определение № 979/ 22.03.2011 г. По повод постъпилата молба КРС е постановил определение № 2389/04.08.2011 г. , с което е оставил същата без уважение. Срещу първоинстанционното определение Е. А. е депозирала частна жалба, по повод на коя‗о въззивният Кърджалийски окръжен съд е постановил определение № 997/ 09.12.2011 г., по ч.гр.д. № 375/2011 г., с което като е констатирал, че първоинстанционният съд е изложил в мотивите си доводи за недопустимост на молбата, е постановил диспозитив по същество оставяйки същата без уважение, е обезсилил обжалваното определение № 2389/ 04.08.2011 г. и е върнал делото за ново разглеждане на КРС. След връщане на делото и изпълнение на дадените указания, първоинстанционният Кърджалийския районен съд е постановил определение, с което е оставил без разглеждане молбата на А..

На 17.08.2011 г. жалбодателката Е. А. е депозирала молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 979/ 2011 г., постановено по първоинстанционното гр.д. № 907/10 г. В производство по чл.247, ал.1 от ГПК, Кърджалийският районен съд е постановил определение № 3393/08.11.2011 г., с което е оставил без уважение направеното искане. Определението е връчено на А. и К. на 17.11.2011 г. , не е обжалвано от тях и е влязло в сила.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище: Частната жалба е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, предл.1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила определения на съдилищата, т.е и на тях законът е предписал изпълнителната сила на изпълнително основание. В този смисъл пък разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, предвижда, че изпълнителен лист въз основа на посочените в чл.404 от ГПК изпълнителни основания, може да бъде издаден ако при извършената от съда проверка се установи, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Т.е. съдът следва да издаде изпълнителен лист когато след проверка установи наличието на посочените две кумулативно изискуеми се предпоставки. В този аспект и въззивният съд извършвайки законовоизискуемата се проверка, констатира, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. От прочита на изпълнителното основание–влязлото в сила определение на първоинстанционния съд, се установява, че В. Н. К. и Е. Т. А., и двамата от с. К., общ. К. , са осъдени да заплатят солидарно на А. Щ. Ю., с ЕГН *, от с. К., сграда, община К., с адрес на призоваване гр. К., бул.”Б.” №, комплекс О., офис №, Адвокатска кантора „Д. и п”, сумата 1 690 лв., представляваща разноски по делото. От прочита на обжалваното в производството разпореждане се установява също, че е издаден изпълнителен лист в полза на А. Щ. Ю., с ЕГН *, от с. К., сграда , община К., с адрес на призоваване гр. К., бул.”Б.” №, комплекс О., офис № , Адвокатска кантора „Д. и п.”, срещу В. Н. К. и Е. Т. А., и двамата от с. К., общ. К., за сумата 1 690 лв., представляваща разноски по делото.

Изложеното до тук води до извода, че първоинстанционният съд постановявайки атакуваното в това производство разпореждане е приложил правилно закона. Правилно съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на изрично посочения в процесното определение взискател А. Щ. Ю. за присъдените му разноски.

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че доводът на жалбодателите, че пълномощното на адв. Д. било нищожно, и че следвало в това производство след събиране на доказателства да бъде оборена автентичността му, е неоснователен. И това е така защото доколкото посоченото пълномощно стои в основата на приключилото производство по гр.д. № 907/2010 г. на КРС, то неговата нищожност може да бъде прогласена в самостоятелно производство.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 7802/2011 г., депозирана от Е. Т. А. и В. Н. К., и двамата от с. К., общ. Кърджали, против разпореждане № 2428/ 12.08.2011 г., постановено гр.д. № 907/ 2010 г. по описа на Районен съд, гр. Кърджали.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.