Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, 24.06.2021 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  седми април  през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Цветелина Добрева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 3759/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 43360/2017 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че А.Б.Г. ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** сумата от 4652,30лв., представляваща доставена топлинна енергия за периода месец.05.2014 г. - месец.04.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и законната лихва върху главницата в размер на 332.5 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 20.01.2017 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.03.2017г. по гр. д. № 5509/2017г. по описа на 142 - ри с-в на СРС.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, който е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че собственикът на имота не е задължен да заплати дължимите суми за потребена топлинна енергия, тъй като върху същия има учредено право на ползване.

В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, с който се излага становище за нейната неоснователност и се иска съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Третото лице помагач на ищеца – М. „Е.“ ООД не е представило становище.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице,  срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представените по делото доказателства се установява, че производството по настоящето дело е започнало въз основа на подадено от въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.Б.Г. ЕГН **********, в качеството и на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Люлин, ж.к. ******* аб. № 156018 за заплащане на сумите от 4652,30лв., представляваща доставена топлинна енергия за периода месец.05.2014 г. - месец.04.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и законната лихва върху главницата в размер на 332.5 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 20.01.2017 г. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение от 26.03.2017г. по гр. д. № 5509/2017г. по описа на СРС.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

От представения по делото Нотариален акт № 190, том. ХХХ15 по дело № 6549/1991г. се установява, че имотът, за който се претендира да е доставена  енергия е собственост на въззиваемия, но е видно и че дарителите – Б.Г. и Й.Г. са запазили правото на ползване върху него.

Съобразно правилото на 153, ал.1 ЗЕ, действало към процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Доколкото е безспорно, че върху имота е учредено вещно право на ползване, то задължението за заплащане на разходите за топлинна енергия е именно на вещния ползвател, а не на собственика на имота.

С оглед съвпадение на мотивите на двете съдебни инстанции, обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за реализирани разноски в рамките на въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 43360/2017 г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                   

 

 

 

                                                                                                   2.