№ 3294
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110112225 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На пети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар С.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 12225 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. В. М., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „......................“ № ...................., против Л. Л. Х., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „................“, бл. .............., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17
850 лв., представляваща дължима сума по споразумение за предоставен заем от 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 23.12.2019 г. страните сключили
споразумение за предоставен заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника
паричен заем в размер на 19 500 лв., който ответникът се задължил да върне до 31.12.2020 г.
Също така твърди, че предоставил сумата на няколко вноски на ответника в периода от
месец август 2018 г. до месец февруари 2019 г., както следва: четири пъти по 3 000 лв. и
последната вноска в размер на 7 500 лв. Излага твърдения, че до момента ответникът е
погасил част от сумата в размер на 1 650 лв., като дължал остатъка от 17 850 лв., които не е
върнал до предявяване на иска. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Л. Л. Х., с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Оспорва споразумението, представено от ищеца, както и предоставяне на парична сума в
заем. Излага твърдения за споразумение между страните за предоставяне на парична сума в
размер на 19 500 лв., като ищецът предоставил на ответника единствено сумата от 1 650 лв.,
която ответникът върнал на ищеца по банков път. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във връзка чл. 240 от ЗЗД. Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от споразумение за възстановяване на паричен заем
от 23.12.2019 г., сключено между страните по делото, се установява, че ответникът е признал
задължението си към ищеца по паричен заем от месец февруари 2019 г. заедно с лихви в
размер на 19 500 лв., отпуснат на 5 вноски – една в размер на 7 500 лв. и четири в размер от
по 3 000 лв., като ответникът, като заемател, се е задължил да върне целия заем по банков
път по посочена в споразумението сметка на заемодателя в срок до 31.12.2020 г.
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 162, том III, рег. № 27776, дело № 494 от 24.09.2019 г. на нотариус с рег.
№ 594, действащ в района на СРС, се установява, че Л. Л. Х. и М.М.Д. са придобили
собствеността върху описани в нотариалния акт недвижими имоти, а от представения
заверен препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти № 163, том III, рег. № 27777, дело № 495 от 24.09.2019 г. на нотариус с рег. № 594,
действащ в района на СРС, се установява, че Л. Л. Х. и М.М.Д. са учредили договорна
ипотека върху придобитите на същата дата недвижими имоти в полза на банка. Видно от
представената от ищеца справка от .............., на 30.11.2021 г. е била заличена вписаната в
полза на банката ипотека, учредена от Л. Л. Х. и М.М.Д..
От представените осем броя преводни нареждания се установява, че за периода от
01.12.2020 г. до 15.12.2021 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 842,49
лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
2
По делото се спори относно наличието на договорни отношения между страните по
повод на предоставен паричен заем от ищеца на ответника и дължимостта на
претендираната сума.
От изложените в исковата молба твърдения, за съда се налага извод, че в конкретния
случай са изложени твърдения за сключен през месец февруари 2019 г. договор за паричен
заем, предоставен от ищеца на ответника на 5 вноски, който договор за заем намира
правното си основание в чл. 240 от ЗЗД. Като доказателство по делото е представено
споразумение, съдържащо извънсъдебно признание за наличието на договорни отношения
между страните.
По отношение на договора за заем не се изисква спазването на определена форма за
неговата действителност. Същевременно по аргумент на противното от чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК за договори за стойност над 5 000 лв. се изисква писмен акт. С оглед изложените
твърдения от ищеца, предоставеният заем е в размер на 19 500 лв., поради което за
действителността на същия следва да бъде спазена писмената форма. По делото не са
наведени твърдения за наличие на родствена връзка между страните по делото, което
обстоятелство изключва писмената форма на договора. Съобразно с разпределената
доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ищецът не доказа сключването на договор за заем
на конкретна дата и условията, при които договорът е бил сключен. Отделто от това
договорът за заем е реален и се изисква предаване на паричната сума. Ищецът не доказа
предаване на сумата от 19 500 лв. на ответника. От представените осем броя платежни
нареждания се установява плащане на сума в размер на 842,49 лв. от ответника на ищеца, но
не и основанието, на което са извършени плащанията. В случай че ответникът погасяваше
предоставен му от ищеца заем, то в негов интерес е посочване на основанието, на което
извършва плащания по сметка на ищеца. От събраните в хода на делото пред настоящата
инстанция писмени доказателства не може да се направи безспорен извод за сключване на
договор за заем, конкретната дата, на която е сключен договорът, конкретните условия, при
които договорът за заем е бил сключен, както и предаване на паричната сума от ищеца на
ответника. Ето защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че за ищеца остава открит пътя
за искова защита при наличие на разместване на средства в имуществените сфери на
страните, довели до неоснователно обогатяване за ответника.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 08.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата, поради което искането
следва да бъде отхвърленое.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищца искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции се явява основателно, като в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 200
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
3
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от П. В. М., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „......................“ № ...................., против Л. Л. Х., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „................“, бл. .............., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17
850 лв. /седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща дължима сума по
споразумение за предоставен заем от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА П. В. М., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „......................“ №
...................., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Л. Х., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................“,
бл. .............., на оснаование чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4