№ 11390
гр. ., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело .0221110124970 по
описа за 2022 година
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване със сила на
пресъдено нещо, че не дължи на ответника сумата 20982,08 лева, начислена от ответното
дружество за главница, лихва, такси за клиентски номер ., за период 2001- 2022г., за имот с
адрес село ., улица „.“ ., за който сочи, че ответникът твърди сключен договор за продажба
на ЕЕ за стопански нужди от 15.2.2001г., съставен КП от 2012г. Ищцата сочи, че не е
сключвала договор с ответника, не е собственик, нито титуляр на вещно право за имота.
Подавала неколкократно молби до ответника. Ответникът й посочил към 4.2022г. на нейно
име се водят неплатени задължения, на сочената стойност, като отказват да й посочат за
всяка своя претенция, размер, период, вид. С уточнителна молба, ищцата сочи, че предявява
иск за признаване недължимост на сумата 10672,23 лева главница за период 2001г.- 4.2022г.,
както и лихви от 10309,85 лева, които суми служителите на ответника посочили на ищцата,
че са начислявани за период м.5.2010г.- м.3.2019г. Твърди се недължимост както поради
липса на основание, така и поради погасителна давност.
Ответникът „.“ АД, /с предходно наименование „.“ АД, в писмения отговор, в срока по
чл.131 ГПК, твърди, че до предявяване на иска не е бил уведомен за изявление на ищеца за
погасяване вземанията по давност, затова и разноските следва да му се възложат.
Твърди, че на 8.4.2022г. в негов офис, представител на ищеца е поискал информация за
този клиентски номер, от което действие се подразбиране ищцата е запозната с действащия
договор. Твърди начисляваните суми да са цена на реално ползвана енергия, начислена въз
основа реално отчитане на СТИ, което е годно. Сочи, че претенцията му за сумата 10309,85
лева не е за лихва, а за неустойка в размер на законната лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 10672,23 лв. главница за потребена електрическа енергия и
сумата от 10309,85 лв.-лихва върху главницата, начислени за периода 2001г.-м.04.2022г.
1
В исковата молба се сочи, че противно на твърденията на ответника, ищцата не е
сключвала договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди от 15.02.2001г.
за обект, находящ се в с. ., ул. „.“ ., за който е открита счетоводна партида по клиентски № .,
предвид което не дължи сумите, начислени по него.
Видно от приложено по делото писмо изх. № ./06.01.2022г. от „.“ АД /л. 16 от делото/ в
системата на ответното дружество фигурира сключен между ищцата и „.“ ЕАД /праводател
на „.“ АД/ двустранно подписан договор ., сключен на 15.02.2001г., за продажба на
електрическа енергия за временно строителство на обект, находящ се в местност .-., ..
Уточнено е, че в клиентската информационна система обектът е регистриран от праводателя
на „.“ АД с административен адрес с. ., ул. „.“ .. Същото изявление от ответното дружество,
на основание чл.175 ГПК, следва да се приеме за твърдение на ответника, което се
противопоставя на ищцата – твърдение, че ищцата е сключила с праводателя на ответника
писмен договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди.
В писмото е посочено още, че договорът е прекратен едностранно, поради
продължителна липса на консумация на електрическа енергия. Налага се извод, при липса на
противни твърдения, че едностранното прекратяване е от страна на ответното дружество.
С писмо изх. № ./09.04.2012г. /л. 8 от делото/ от „.“ АД до ищцата на последната се
съобщава, че с електромер № . по клиентски номер . с титуляр Т. М. М. по договор за
продажба на електрическа енергия за стопански нужди № . от 15.02.2001г. е измерена
консумирана електрическа енергия на обект с адрес: с. ., ул. . /./ .. Посочено е, че на
21.02.2012г. адресът е посетен от представители на електроразпределителното дружество и е
съставен констативен протокол ..
Видно от молба вх. № **********/11.12.2014г. /л. 9 от делото/, подадена до „.“ ЕАД от
Т. М. ., последната е изискала представянето на договор ., сключен на 15.02.2001г., както и
Констативен протокол № ., съставен на 21.02.2012г. В отговор е представен Констативен
протокол за подмяна на средство на търговско измерване от 20.02.2007г. /л.11 от делото/ за
имот, находящ се в кв. ., ул. „.“ .. Подадена е втора молба от страна на ищцата от
23.03.2015г. /л.12 от делото/, в която отново са изискани горепосочените договор от 2001г. и
констативен протокол . от 21.02.2012г., но с писмо изх. № **********/16.04.2015г. от „.“ АД
/л. 13 от делото/ е посочено, че при подписване на договора копие е предоставено на
потребителя и в дружеството няма практика за издаване на дубликати.
Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал.1 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм., в сила към 2001г.) и чл. 21, ал.1 и чл. 39, ал.1 от Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители (приета с ПМС № 76 от 9.05.2000 г., отм.), при изграждане от
физически или юридически лица на обекти, които се нуждаят от снабдяване с електрическа
енергия, се сключва писмен договор за присъединяване към разпределителната, съответно
към преносната мрежа, като снабдяването с електрическа енергия се извършва след
сключване на писмен договор за продажба при общи условия между електроенергийното
предприятие и потребителите. От изложеното следва, че установяването наличието на
облигационни правоотношения между ищцата и праводателя на ответното дружество е
обвързвано от наличието на писмен договор. Видно от извънсъдебното поведение на
ответното дружество, включително изразеното от него в писмо изх. № ./06.01.2022г.,
ответното дружество твърди, че праводателят му е сключил с ищцата писмен договор за
продажба на енергия за стопански нужди. Следователно, неотносими са доводите на
ответника за правоотношение, възникнало с конклудентни действия, при ОУ.
Установяването на облигационната връзка е в доказателствената тежест на ответника,
който обаче не сочи доказателства в тази посока, както му е и изрично указано с доклада по
делото, като видно от справката, приложена от ответника, именно ответното дружество е
продължило да начислява суми по ежемесечни фактури за този клиентски номер до
2
м.3.2019г., включително. Следователно, изложеното от ответника, че договорът е прекратен,
налага извод за едностранното му прекратяване от страна на ответното дружество, а не
твърдение, че правоотношението е прекратено още от неговия праводател. Двете твърдения
на ответника – че с ищцата е сключен писмен договор, както и че същият е бил прекратен от
ответника едностранно, при липса на представен от страна на ответника писмен договор,
водят до приложение на разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, и съдът е длъжен да приеме, че
твърдението на ответника за сключен договор с ищцата е недоказано.
Към момента действа ЗЕ /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г./. Съгласно първоначалната
редакция на чл. 92, т.4 от ЗЕ /действаща до изменение с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ страни по сделките за продажба на електрическа енергия са потребителите -
клиенти на обществения доставчик на електрическа енергия и обществените снабдители на
електрическа енергия. Съгласно т.43, § 1 от ДР на ЗЕ /отм. с ДВ, бр. 54 от 2012г./
"потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за стопански
нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Според чл. 92, т. 4
от ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), страни по сделките с
електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" на § 1 от ДР на същия
закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ. По смисъла на т.
33а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Между страните в производството не е спорно, че праводателят на ответника ". " АД, а
именно „.“ АД, за процесния период има качеството на краен снабдител по смисъла на § 1, т.
28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, тъй като представлява енергийно предприятие, което съгласно
издадена лицензия има правото и задължението да извършва дейност по снабдяване с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в определена в лицензията
територия.
От друга страна, в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ". " АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056/07.11.2007г.,
изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а съгласно ал. 4
от същия член, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински бюджет, което
купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.
От изложеното следва, че след отмяната на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност в сега действащия Закон за енергетиката липсва изискване за форма, при която
трябва да е сключен договора за продажба на електрическа енергия, когато страни по него са
доставчикът и крайният небитов клиент, и когато има за предмет снабдяване с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа. Такова изискване няма и в Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени въз основа на ЗЕ от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно наименование Комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
3
Писмената форма не е предвидена като условие за действителност на договора за продажба
на електрическа енергия нито в чл. 11, т. 4 ПТЕЕ, нито в чл. 15 ПТЕЕ /в сила от 26.07.2013
г./. Ето защо съдът приема, че договорът за продажба на електрическа енергия, който се
сключва между доставчикът и крайните клиенти, е неформален и сключването му може да
бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Като такива от страна на ответника са представени единствено фактури, издадени в
периода 2008г.-2019г., от „.“ АД като доставчик, за извършена услуга по снабдяване с
електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа, като за получател е
посочена Т. М. М.. Тези счетоводни документи не са подписани нито от представител на
съставителя, нито от представител на получателя на услугата. Представените фактури
представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от праводателя на
ответника и съдържащи изгодни за автора им обстоятелства, поради което същите се
ползват с формална доказателствена сила, която се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство, но не и до тяхното съдържание. Документите не
са подписани от ищцата и не съдържат нейно признание за дължимостта на сумите, поради
което не могат да установят реалната доставка на услугата като основание за възникване на
начисленото от ответника вземане, респ. наличието на облигационно правоотношение.
При липса на ангажирани доказателства, че между страните е възникнало неформално
правоотношение по продажба на електрическа енергия след влизане в сила на ЗЕ, то и това
твърдение на ответника е недоказано.
В действителност, единственият писмен документ относно адреса, приложен от
ответника, е Констативен протокол от 2007г. Същият касае подмяна на средство за
търговско измерване на електромер за обект, находящ се в кв. ., ул. ., но следва да се
отбележи, че протоколът не е подписан от потребител и съдът не може да приеме, че
присъединяването на процесния обект към електроснабдителната мрежа е доказано по
делото, нито че ищцата е извършила конклудентни действия, с които да потвърди
встъпването в правоотношение по продажба на ЕЕ.
Съдът не споделя възражението на ответника, че с уточнителна молба от 29.06.2022г.
ищцата признава наличието на облигационно правоотношение. Уточнителната молба е по
повод указания на съда към ищцата да посочи дали предявява иск за установяване липсата
на облигационно правоотношение, като с горепосочената молба ищцата сочи, че не намира
това за необходимо. С исковата молба облигационната връзка между страните е категорично
оспорена от страна на ищцата, предвид което наведеното възражение от страна на ответника
е неоснователно. Отделно от това, в доклада по делото, съдът категорично е отбелязал
облигационното правоотношение като спорно по производството обстоятелство, като е дал
указания на ответника в тази връзка.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на извънсъдебното признание на ищцата, че същата се намира в
облигационно правоотношение с ответното дружество по договор за доставка на ел. енергия,
за който е издаден клиентски № .. Видно от събраните по делото доказателства, от 2012г.,
когато научава за претендирани суми за потребена електрическа енергия, до настоящия
момент, ищцата отрича наличието на договорна обвързаност с дружеството и оспорва
дължимостта на сумите. Този извод на съда не се променя от подаденото от страна на
ищцата заявление към „.“ АД за издаване на справка за дължими суми /л. 43 от делото/.
Видно от събраните по делото доказателства извънсъдебното поведение на ищцата е
насочено към оспорване дължимостта на сумите, изисквайки информация въз основа на
какъв договор са й начислени, както и категорично отказвайки да признае, че дължи
заплащането им, видно от молба от 17.12.2021г. /л. 15 от делото/. Желанието й да се
информира за ценоразпис не следва да се тълкува като признание за наличие на договорни
отношения между страните.
4
На собствено основание, наачислените суми от страна на ответника са с най- късна
фактура от 3.2019г. Към предявяването на иска през 5.2022г., е изтекла 3- годишна
погасителна давност за всички вземания на ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните не се установи наличието на
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, за който е издаден
клиентски № ., предвид което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен в цялост.
По разноските:
Доводите на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото, доколкото
твърдение за изтекла давност не е правено извънсъдебно, са неоснователни. Предявеният
иск е за признаване недължимост на начислени суми, ищецът сочи две основания, на които
счита, че не дължи вземания на ответника – липса на облигационно правоотношение, и
давност. Първото основание е заявявано пред ответника още през 2012г., на което
ответникът е отказал да признае твърдението, и е продължил да претендира извънсъдебно
сумата от ищцата. Ето защо, доколкото не е налице нито признание на иска в отговора, нито
е налице втората предпоставка на чл-78,ал.2 ГПК /ответникът да не е станал повод за
завеждане на делото/, то и искането е неоснователно. При този изход на спора, право на
присъждане на разноски има ищцата, която е направила и доказала такива в размер на
839,30 лв. за държавна такса и 1600 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ответника
е наведено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно
заседание, събрани са малък обем доказателства, не са налице процесуални усложнения. Ето
защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 1160 лв. в съответствие с
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. М. М., ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ . срещу „.“ АД /с предишно наименование „.” АД/, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.” № ., иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
че ищцата не дължи на ответника сумата 10672,23 лева, представляваща главница за
потребена електрическа енергия за период 2001г.-м.4.2022г., както сумата от 10303,13 лева,
представляваща начислена върху главницата лихва начислена от ответното дружество за
имот с адрес село ., улица „.” ., по клиентски номер ., формирани от задължения по фактури,
съгласно справка, издадена от ответното дружество, както следва: сумата 10372,23 лева
начислена по фактури за период от 26.5.2008г. до 8.3.2019г. главница, и сумата от 10303,13
лева лихва за забава до датата 2.8.2022г. .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „.“ АД /с предишно наименование „.” АД/,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.” № . да заплати на Т. М. М., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ ., сумата от 1999,30 лв., представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6