МОТИВИ към ПРИСЪДА от 17.03.2021г. на КжРС по НОХД № 181/ 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу Б.С.Ю. по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„а“ и б.“б“ от НК за извършена кражба н неустановена дата в
периода от 25.08.2020г. до 28.08.2020г. в гр.Кърджали.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него
подсъдимият Ю. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
На тази база и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението против
подсъдимия Б.С.Ю.. Моли съда да го признае за виновен в извършване на
престъплението описано в обвинителния акт. Предлага да му се наложи наказание при
превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно „лишаване
от свобода“ към средния размер предвиден за престъплението, което се намали с
1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, при първоначален строг режим на
изтърпяване съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.
Подсъдимият Б.С.Ю. се признава за виновен и в своя защита изразява
съжаление от стореното и обещава повече да не се повтори. При последна си дума отново
заявява съжаление. Служебният му защитник пледира при определяне на наказанието
да се вземе предвид, че деецът е отритнат от семейството си, изоставен е, живее
скитнически и няма постоянно местоживеене. Посещавал е затворите в различни
градове на страната. Предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, който срок да се редуцира с 1/3.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.С.Ю., роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички
факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: На неустановена дата в периода от 25.08.2020г. до
28.08.2020г., подсъдимият Б.Ю. ***, където вечерта в района на гробищата на града
забелязал масивна едноетажна къща стопанисвана от свидетеля А.К.А., която не светела.
Прескочил оградата на къщата и влезнал в двора. Забелязал, че единият от прозорците
на къщата е отворен и през него влезнал в вътре. Светел си с фенерче от запалка
и в коридора на къщата забелязал да виси на закачалка черна чанта. Отворил я и видял,
че в нея има пари- турски лири. Взел ги и установил, че са в размер на 2050 турски
лири. През отворения прозорец, от където влязъл, напуснал къщата и тръгнал по посока
кв.„Възрожденци“. След това продължил към кв.„Прилепци“, където бил задържан от
полицейски служител. Пред него, а именно свидетеля К.Б.М., признал за извършената
кражба от къща находяща се до гробищния парк на гр.Кърджали на парична сума в размер
на 2050 турски лири. Подсъдимият Б.Ю. предал доброволно сумата от 2000 турски лири
на свидетеля А.С.Х.- инспектор при РУ-Момчилград.
Тази фактология се подкрепя от направеното самопризнание на дееца, както и
от всички други събрани на досъдебното производство доказателства- гласни и
писмени. Прочее по делото не е налице нито едно доказателство, което да оборва
установените по делото факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Б.Ю. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. Деянието е осъществено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е
съставомерно по чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. по чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като
деецът е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по- малко от 1 година и изпълнението му
не е било отложено по чл.66 от НК, а именно НОХД № 39/ 2013г. по описа на РС- Стара
Загора. Налице е съставомерност и по
б.“б“ на чл.29 ал.1 от НК, тъй като настоящото престъпление е извършено след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК- по НОХД № 901/ 2017г. по описа на РС- Свиленград и по НОХД №
298/ 2008г. по описа на РС- Кърджали.
ПО НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на
извършване; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
съдействието за разкриване на деянието, съжалението от извършеното, както и сравнително
ниската стойност на отнетите вещи; както и отегчаващи вината обстоятелства-
лоши характеристични данни и предишни осъждания извън квалификацията за
извършеното при условията на опасен рецидив; счете че чрез наказание при превес
на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3
години, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание
съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието,
което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 2 години при
първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: