№ 1395
гр. Пазарджик, 17.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100658 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 19047/04.07.2025 г. от юрк. Д. И.,
пълномощник на ищеца, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Подържат ИМ и оспорват ОИМ, като ще се ползват от всички предоставени
по делото документи. Нямат възражение по проекто-доклада. Нямат въпроси
към вещото лице и молят да се приеме ССчЕ. Няма да сочат други
доказателства. Изразяват становище по съществото на спора. Претендират
разноски. Правят възражение за прекомерност. Молят да им се изпрати препис
от протокола на посочения в молбата ел. адрес. Към молбата е приложено
пълномощно и Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Т. Л. И. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е писмено становище с вх. № 16426/10.06.2025 г. от адв. М.
М., пълномощник на ответника, с което моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие. Поддържа изцяло депозирания ОИМ, оспорва ИМ. Изразява
становище по съществото на спора и сторените по делото разноски. Към
становището е приложено пълномощно, Списък на разноските по чл. 80 от
ГПК и Удостоверение за регистрация по ДДС.
Постъпила е молба с вх. № 18947/03.07.2025 г. от адв. М. М.,
1
пълномощник на ответника, с която във връзка на депозираното заключение
моли сумата от 311.38 лева заплатена от доверителя му по процесния договор
за кредит да бъде прихваната към дължимата се главница.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, , в която се твърди, че на 26.9.2023, г. „Т. Б. А.
Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ***** (Приложение №
2) с ответника Т. Л. И., ЕГН: **********. На основание така сключения
Договор „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е предоставил сума в общ размер 3900 (три хиляди
и деветстотин) лева за общо ползване на потребителя.
Твърди се, че при Потребителски кредит за общо ползване средствата по
кредита се предоставят от Кредитора на разположение на Потребителя не по
рано от 11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на
Договора и се усвояват на каса във всеки офис на И. АД. ЕИК ***** срещу
представяне на лична карта на Потребителя и посочване на
индивидуализиращия номер на Договора. Кредитът се счита за усвоен в деня,
в който Потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и
удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна
операция.
Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 60 погасителни
месечни вноски, 59 вноски по 154.11 лева и последна изравнителна вноска в
размер на 155,16 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 15/11/2023, а
последната - на 15/10/2028. Така предоставената сума, кредитополучателят
има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /дра/
компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че договорът не е сключен при Общи условия.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
2
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на
41.15 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради
което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за
изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл.
10 от Договора е 48.06%, а общата дължима сума по Договора е в размер на
9247.65 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на
Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и
допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.
Твърди се, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/
за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на
Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен
срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се
че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо
дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите
разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо
техния първоначален размер.
Сочи, че длъжникът е допуснал просрочие при изплащането на
дължимите вноски с падеж 15.01.2024 г.; 15.02.2024 г.; 15.03.2024 г., поради
което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост, което е
получено лично от длъжника на 08.08.2024 г., считано от която дата е
настъпила изискуемост на всички задължения по договора. Към дата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК (27/09/2024), задължението на ответника към „Т. Б. А. Б.” ЕАД по
Договора е било в размер на: 3858,54 лева главница; 1003,53 договорна лихва;
77,79 лева обезщетение за забава
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че лицето Т. Л. И. ЕГН: **********, в качеството си на Кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № ***** от 26.9.2023 г., дължи изпълнение
на парично задължение към „Т. Б. А. Б." ЕАД, в качеството му на
Кредитодател по същия договор, за следните суми: 3858,54 лева – изискуема
главница; Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от
15.01.2024 г. към 08.08.2024 г. - 1003,53 лева; Обезщетение за забава върху
просрочената главница за период от 15.01.2024 г. до 11.09.2024 г. - 77,79 лева
или общо задължение в размер на 4939.86 лева, ведно със законната лихва
3
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК
(27/09/2024), до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който считат депозираната искова молба за допустима, но изцяло
неоснователна.
Твърди се на първо място, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит от 26.09.2023г. е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9
от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му В случая в
Договор за потребителски кредит от 26.09.2023г. е посочен годишен лихвен
процент 41.15 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането
му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият
срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено
доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на
подзащитната ми и е основание за недействителност на Договор за
потребителски кредит от 26.09.2023г.
В тази насока е й Решение от 23.06.2022 г. по в.гр.д № 9963/2020 г. на
Софийски градски съд III-В състав , Решение № 472/14.04.2022г. по в.гр.д №
127/2022г. на Окръжен съд Пловдив, именно по Договор за кредит, сключени с
ищеца, спрямо което съдът приема, че:
Твърди се, че от съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно, дали
лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В
чл. 9 от договора е възпроизведен текстът на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, а именно:
“Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
4
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. Този
текст не изключва приложението нареферентен лихвен процент. В чл.9.1 от
договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 30,48%, но не
е определен изрично като фиксиран. Това от своя страна, води до нищожност
на Договор за кредит на основание чл.22, вр.с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.
Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в Договор за потребителски кредит от 03.10.2023г. е
посочено, че ГПР от близо 49.78%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение,
какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен
процент от 41.15% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по
отношение на общия ГПР. По този начин ответникът е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора
трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В нашият случаи имаме погасителен план, но той изцяло не
отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната
5
информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит от
26.09.2023г. е предвидена дължимостта на договорна лихва, е следвало да
бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.
Това не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с
посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа
в тази обща сума. Това създава невъзможност за ответника да разбере
заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит. В този смисъл
се сочи съдебна практика.
Твърди се на следващо място, че Договорът за потребителски кредит от
26.09.2023 г. не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
Отделно от това, в договор за потребителски кредит и погасителен план
към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо -
допълнителните разходи.Именно и въз основа на това е налице
недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В тази насока се сочи съдебна
практика.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН е по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК
положителен установителен иск по чл. 9 и сл. ЗПК.
СЪДЪТ УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
6
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки за
допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е проведено
заповедно производство между същите страни, с предмет идентичен с
предявения по исковото производство и подадено в срок от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационни отношения, почиващи на валиден
договор за потребителски кредит Следва да установи, че е изправна страна по
така създадената между него и ответника договорна връзка. В тежест на
ищеца е да установи вземането си по размер и да установи неговата
изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва депозирано допълнително заключение от в.л. Б. Д. с
вх. № 18919/02.07.2025 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА ДОПЪЛНИТЕНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена, висше
образование, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
7
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б. С. Д. допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 450
лв., съгласно предоставената справка-декларация по внесения по делото
депозит.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8