Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../12.10.2022г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора
Владислав Т,
като разгледа
докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1841/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***“ № **,
представлявано от Ц. Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К.,
против Решение № 59 от 3.06.2022 г. на РС - Провадия,
постановено по НАХД № 20223130200107/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
НЯСС-303/22.12.2021 г. издадено от
Председателя на ДАМТС гр. София, с което за нарушение на чл.190а, ал.2,
вр.чл.138а, ал.3, т.5, вр.т.4 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на предприятието е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00лв.неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2, вр.
чл. 138а, ал.3, т.5, вр. т.4 от Закона за водите на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ПРС не е обсъдил твърдението в жалбата за
неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като в тази връзка сочи, че
нарушението е извършено и нарушителят е открит на 31.10.2020г., от който момент
е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН –
изтекъл на 31.01.2021г. Навеждат се и доводи за допуснато в
административнонаказателното производство нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
т.к. е налице смесване на процесуални качества по отношение на Я. Д., който
веднъж констатира нарушението при извършване на проверката, а при съставяне на
АУАН е вписан като свидетел. По изложените твърдения сочи, че на основание
чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН наказващият орган е следвало с резолюция да прекрати
административнонаказателното производство. Твърди, че като не е обсъдил така
изложените доводи, ПРС е постановил решение при неправилно тълкуване и
приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответната
страна – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрк.Е. З.,
оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор
вх.№ 3943/2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира
присъждане на разноски. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното
адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна пред ПРС е установено, че на 09.04.2021г. била извършена
проверка на язовир „Белоградец-2“, находящ се в ПИ с идентификатор ***** по
КККР на с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна, който язовир бил публична
държавна собственост съгласно АДС №9903/20.02.2020г. с предоставени права за
стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“. За извършената проверка бил съставен КП № 05-01-27/13.04.2021г.,
връчен на ДПУСЯ на 14.05.2021г. При проверката, след оглед и обход на
язовирната стена и съоръженията към нея, както и след преглед на документацията
от експлоатацията било констатирано, че бързотока на преливника на язовира е
силно обрасъл с храстовидна и дървесна растителност. Било установено, че
собственикът на язовира не е изпълнил задължително предписание по КП №
11/03.06.2020г. на Комисията, извършваща проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед
№ РД- 20-7712-6/21.05.2020г. на областния управител на област Варна, връчен на
ДПУСЯ с вх.№ УСЯ-691/08.09.2020г., а именно - да почисти от растителност бързоток
на преливник, в срок до 30.10.2020г. Прието било, че като не е изпълнило в срок
дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ задължително предписание, ДПУСЯ е
нарушило чл.190а, ал.2, вр.чл.138а, ал.3, т.5, вр.т.4 от ЗВ, за което му бил
съставен АУАН № 05-113/30.06.2021г., а въз основа на него било издадено НП №
НЯСС-303/22.12.2021г., с което на ДПУСЯ била наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
За да
потвърди наказателното постановление ПРС е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на разпоредбите на чл.52, ал.4, чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Прието е, че в АУАН и
НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на
които сочат на съставомерност на деянието. ПРС е направил извод, че е безспорно установено, че към процесната
дата не е изпълнено даденото предписание към собственика да почисти от
растителност бързоток на преливника – в срок до 30.10.2020г., поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
предприятието. Нарушението е
неизпълнение на задължително предписание, изпълнителното деяние на което
се осъществява чрез бездействие. ДПУСЯ е адресат на задължение да изпълнява
дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от с.з., с чието
неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ. ДРС е направил
извод, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно
нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, като нарушението е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие. За правилна е възприета и преценката на АНО, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. се касае за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността
на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я
застрашило. Относно размера на наложената санкция е изведен извод, че същият е
определен при отчитане на критериите по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
съответства на характера на нарушението.
Така
постановеното решение е неправилно, поради допуснато съществено процесуално
нарушение при конституиране на страните в производството.
Съгласно
чл.61, ал.1 от ЗАНН /в сила от
23.12.2021 г./ при разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 (електронeн фиш), както
и допуснатите от съда свидетели.
НАХД
№ 173/2022г. по описа на РС-Провадия е образувано на 17.03.2022г., т.е. след
влизане в сила на измененията в ЗАНН..
В
определението за насрочване на въззивното дело не са конкретизирани страните,
които следва да се призоват в с.з. От приложените по делото призовки и
съобщения е видно, че като ответник е
призована Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, а не наказващият орган – председателя на
Агенцията.
Конституирането
и призоваването на страните в нарушение на императивното изискване на чл.61,
ал.1 от ЗАНН сочи на извод за допуснато от ПРС съществено процесуално нарушение
– провеждане на производство и постановяване на решение при отсъствие на надлежен ответник – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, за което по арг. от чл.218, ал.2 от АПК съдът
следи служебно.
Като
е конституирал учреждението, вместо наказвания орган, ПРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което решението следва да се отмени
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с
указания да се конституира надлежния ответник - председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, съобразно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от ЗАНН.
На
основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Провадия.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд,
трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 59/3.06.2022г. на Районен съд - Провадия
/ПРС/, І-ви състав, постановено по НАХД № 20223130200107/2022г. по описа на
същия съд.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на ПРС, при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: