Решение по дело №3554/2019 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер   1423                      26.07. Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и трети  юли                                     2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3554      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 410054-F262342/20.02.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на МГС-ОЙЛ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 31473.66лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

    

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 410054-F262342/20.02.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на МГС-ОЙЛ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 31473.66лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

   Жалбоподателят МГС-ОЙЛ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адв. Б. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувал годишния финансов отчет на дружеството за 2015г. в търговския регистър до 30 юни на следващата година – до 30.06.2016г. Предприятието е извършвало търговска дейност, видно от ГДД, а отчетът е публикуван на 80.02.2019г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F262342/28.09.2016г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Х.Д.Ц. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че не й е известно дали и по какъв начин е бил връчен АУАН на единия от представляващите дружеството.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на МГС-ОЙЛ ЕООД административно нарушение по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗСч да подаде в срок годишен финансов отчет за 2015г.

    Същевременно съдът намира наведените в жалбата и съдебно заседание възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за основателно. Наистина като в АУАН, така и в атакуваното НП в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, видно от представената заповед е налице материално правна компетентност на административния орган да санкционира нарушения по ЗСч. Не на последно място в настоящия случай безспорно дружеството е имало задължението като юридическо лице да публикува отчета в предвидения срок, а освен това и не се спори, че самото дружество е осъществявало дейност през 2015г. Тоест правилно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за гореописаното нарушение.   

    От друга страна съставът счита, че не са били спазени изискванията на ЗАНН относно сроковете за провеждане на административното производство. Видно от материалите по делото АУАН е съставен на 28.09.2016г., а е връчен срещу подпис на един от представляващите го едва на 13.02.2019г. Същевременно липсват каквито и да било доказателства да е правен опит нарушителят да бъде надлежно уведомен и призован за извършване на подобни действия и то преди съставянето на Акта. Налице са единствено приложени протоколи, удостоверяващи опит да се връчи вече съставения АУАН, но дори самият актосъставител не посочва механизъм, с който да е било известено дружеството-нарушител за предприетите срещу него административни действия. Нещо повече, нарушена е императивната норма на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като атакуваното Постановление е издадено на 20.02.2019г., тоест далеч след изтичане на 6-месечния срок от съставянето на АУАН.

   Всичко това е нарушило правото на жалбоподателя своевременно да научи за какво деяние е ангажирана административната му отговорност.

   Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 410054-F262342/20.02.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на МГС-ОЙЛ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 31473.66лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч., като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде  ОТМЕНЕНО.

    Въпреки това, според съда, липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за подаване на ГФО в значителен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на търговската дейност. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

        Що се отнася до размера на наложените наказания “Имуществена санкция” в размер на 31473.66лв.. то същата е наложена в размер на минимално предвидения размер, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         Същевременно, поради по-горе изложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания индивидуален  административен акт.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.