Р Е Ш Е Н И Е
… / 6.12.2018 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 - ти състав в открито съдебно заседание, проведено на 6 ноември 2018 година в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11317 по опис на ВРС за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за осъждане на ответниците Й.Х.Д. – П.
с ЕГН ********** и П.М.П. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
семеен хотел „Свети Николай“ да предадат
на ищеца З.В.З. с ЕГН **********, с адрес ***
владението на собствения му
недвижим имот, представляващ
реална част с площ 42 кв.м.
от ПИ № 10135.536.306, целия с площ 1695 кв.м. по к.к на местност
„Горчивата чешма“, Приморски парк, гр.Варна,
при граници на реалната част: ПИ с №№ 10135.536.306, 10135.536.304
и останалата част от имот № 10135.536.306, повдигната в червен цвят на приложената на лист 11 от делото
скица.
Твърденията
от които ищецът черпи права в производството са, че той е собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.306
по к.к. на „Приморски парк“, местност „Горчивата
чешма“. Придобил е същият през 2005 г. по дарение от ЕООД „Емзет
2005“ с едноличен собственик Невенка Янкова Иванова, която е негова майка. Праводателят му е придобил имота чрез договор за продажба
през 2004 г. Преди това и към датата на придобиване на имота от ищеца неговите
граници не са променяни, същият е бил урегулиран по искане на неговата майка
Невенка Иванова със заповед на зам.кмета на Община Варна № Г-153/30.09.2003 г.
За същия е издадена заповед по чл.16 от ЗУТ № 01007/13.02.2004 г. на зам.кмета
на Община Варна, която е влязла в сила. Съгласно същата заповед придобитият от
ищеца имот е с площ 1711.80 кв.м. и той
го владее в определените със заповедта граници непрекъснато и необезпокоявано,
декларирал го е пред съответните органи и заплаща „местен данък“ и такса „смет“
за него.
Ответниците по иска са собственици в режим на СИО на
съседния ПИ с идентификатор 10135.536.304 по к.к. на
„Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“. Същият е урегулиран със заповед на зам.кмета на Община Варна №
Г-155/05.12.2002 г. За същия е издадена заповед по чл.16 от ЗУТ №
0011/04.11.2003 г. на зам.кмета на Община Варна, която е влязла в сила.
Съгласно същата заповед придобитият от ответниците имот е с
площ 660.60 кв.м., като е била намалена неговата първоначална площ от 734 кв.м.
По искане на ищеца е било допуснато изменение на кад.карта
и заснемане на имота му в съответствие с ПРЗ и ЗРП. Ответниците
са поставили в южната част на имота бетонна ограда с ажурна част като са наавлезли с 42 кв.м. в имота на ищеца по цялата му
северната част. Оградата представлява
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. След проведени срещи с ответниците,
те отказали да преместят оградата си. Ищецът е подал жалба до РДНСК и получил
отговор, че спорът следва да се разреши по съдебен ред. На 27.05.2017 г. е
изпратил покана до ответниците да преместят оградата
си и да му предадат владението на завладяната част от ПИ с идентификатор
10135.536.306, но те не са предприели действия.
Ответниците владеят без основание процесната
реална част и отказват да предадат владението на собственика.
Ищецът моли за постановяване на решение с което ответниците
бъдат осъдени да му предадат владението върху същата, както и да му
заплатят разноски за
производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците.
Същите оспорват предявеният иск като
неоснователен и молят да бъде
отхвърлен. Възразяват против иска като твърдят, че претендираната
реална част е част от собствения им имот УПИ II-2064,
който е урегулиран със заповед № 0011/04.11.2003 г. на зам.кмета на Община
Варна. Придобили са правото на собственост чрез договор продажба от 01.08.2002 г. Границата на двата имота на
страните не е променяна от 80 години.
Ищецът не е собственик на процесния имот, такъв
не е бил и праводателят
му „Емзет 2005“ ЕООД.
В евентуалност при уважаване на иска
заявяват, че са собственици на имота по давност след като са осъществявали
необезпокоявано непрекъсната фактическа власт от датата на продажбата
01.08.2002 г., като са присъединил владението на праводателя
си Иван и Лилия Кирови от 30.07.1998 г. до 01.08.2002 г., на Катя Каприелова Димитрова /Гарабедова/
от 17.09.1975 г. до 01.08.2002 г. и на Каприел Гарабедов Герекмезиян от началото
на 30-те години на ХХ век до 17.09.1975 г. Владението е осъществявано на
основание частно правоприемство, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота. За първи път същият е урегулиран със
заповед № 0011/04.11.2003 г. на зам.кмета на Община Варна, а имотът на ищеца е
урегулиран за първи път със заповед № 0007/13.02.2004 г. на зам.кмета на Община
Варна. Тъй като имотът на ищеца не е бил
урегулиран преди издаване на заповедта, то за същия не е била налице забраната
на чл.59, ал.1 от ЗТСУ отм. /чл.200 ЗУТ/
за придобиване по давност.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържат исковата
молба и моли за уважаване на иска. Оспорва твърдението в отговора, че границата между
двата имота е материализирана с ограда още преди 70-80 години от праводателя на ответника.
Твърди, че ограда между двата имота не е имало, като ограда преди
изграждането на съществуващата в момента не е поставяна от праводателя
на ответника, не е установявано владение на имота от праводателя
на ответника, включително имотът е бил отчужден през 1985 год. Счита, че това е станало със заповед № 1928 от 1985
год. по чл.98 от ЗТСУ за обект - тенис база на ПСДП „Черно море“. До
реституцията на имота няма как ответникът или неговите праводатели
да са осъществявали фактическа власт върху имота. В исковата молба е посочено, че е правено двукратно изменение на
кадастралната карта свързано с границата между двата имота, представени са двете заповеди на началника на
СГКК и е посочил, че при първото изменение направено със Заповед № КД
14-03-1299/ 21.05.2013 год. е нанесен нов обект с идентификационен №
10135.536.1040, в който е била включена процесната
реална част на имота. Имотът е държавна собственост, поради което не би могъл
да бъде придобиван в това му качество по давност.
Ответниците чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорват иска като
неоснователен и молят за отхвърлянето му.
Поддържат твърденията си в отговора,
че ограда между двата имота съществува и е поставена преди много
години, не разполагат с
доказателства че имота някога е бил
отчуждаван.
По допустимостта на иска:
От
твърденията в молбата, съдът приема, че предявеният ревандикационен
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът след преценка по реда на
чл. 235 от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
въз основа на закона приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По основателността на иска:
Искът с
правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен
и ищецът носи тежестта на доказване
относно твърдяното от тях право на собственост за процесния
имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия без основание.
Предвид възражението на ответниците ищецът носи тежестта да докаже твърденията си в молбата, че е собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.306 по кадастрална карта на „Приморски парк“,
местност „Горчивата чешма“ на посоченото придобивно
основание, че описаната реална част с площ 42 кв.м. е част
от същия имот, че същата се владее без основание от ответниците като е
включена в техния имот с идентификатор 10135.536.304 по к.к.
на „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“.
По възраженията си срещу иска ответниците следва
да установят че процесната реална част с площ 42 кв.м. е част от имота
им с идентификатор 10135.536.304 по к.к. на
„Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“
и се владее от тях на правно
основание, както и че се е владяла от праводателите им.
Спорния въпрос в производството е принадлежността на
правото на собственост за процесната реална част с площ от 42 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.536.306 при посочените граници. Владението на същата не се оспорва от
страна на ответниците, поради което този факт не подлежи на
доказване. С определение от съдебно заседание са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване твърденията в
молбата, че ищецът е подал две жалби пред Община Варна през 2011 год. и през 2017 год. срещу ответниците
във връзка с искане за предприемане на съответните действия по премахване на
оградата, която е поставена от ответниците между
двата имота, тъй като ищецът е считал, че същата е поставена неправилно в
неговия имот, както и че между страните са провеждани срещи и разговори за
първи път през 2008 год. във връзка с разрешаване на спора за мястото, където
следва да бъде поставена оградата между двата имота.
От представените доказателства за собственост
се установява, че ищецът З.В.З. е придобил с договор за дарение № 72, том VI, дело № 889/2005 г. на нотариус с район на действие района на ВРС от „Емзет 2005“ ЕООД, гр.Варна, чрез управителя Невенка Янкова
Иванова недвижим имот,
представляващ поземлен имот в местност
„Свети Никола“ по документ за собственост, а по кадастрална карта находящ се в „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“,
гр.Варна с площ 1938.75 кв.м. по документ за собственост, а по кад.карта 1772 кв.м., представляващ ПИ № 10135.536.306 по кад.карта
на „Приморски парк“, м-ст „Горчивата чешма“, при
граници: ПИ № 5360301-улица, 5360303, 5360304, 5360305, 5360307. Праводателят му „Емзет
2005“ ЕООД, гр.Варна е
придобил отчуждения недвижим имот с договор за продажба по нот.акт № 23, том III, дело № 308/2005 г. на нотариус при ВРС.
С договор за продажба на недвижим имот № 196, том ХII, дело № 4222/1994
г. на нотариус с район на действие района на ВРС Невенка Янкова Иванова е придобила от Онник Гарабедов Нигохозов недвижим имот,
представляващ дворно място в местност
„Свети Никола“ с площ 1938.75 кв.м.,
представляващ по нот. Акт имот пл.№ 1909 кв.м., а по
протокол за въвод във владение № 13 от 26.11.1992 г.
имот пл.№ 2063 по плана на 21 подрайон на гр.Варна,
при граници на целия имот: път, имот пл.№ 1911, дере, имот пл.№ 1908 и граници
по протокол за въвод във владение: имоти пл.№ 2062,
2064, 2065, дере и път по документ за собственост, а по кад.карта
1772 кв.м., представляващ ПИ №
10135.536.306 по кад.карта на „Приморски парк“, м-ст „Горчивата чешма“, при граници: ПИ № 5360301-улица,
5360303, 5360304, 5360305, 5360307.
Със
заповед № 0007 от 13.02.2004 г. на зам.кмет на Община Варна е допуснато
изменение на регулационния план за ПИ пл.№ 2063, целия с площ 1902 кв.м. по кадастрален
план на м-ст „Горчивата чешма“, Приморски парк“ в УПИ
нов IV- 2063, кв.1 с площ 1711.80 кв.м., при граници: алея, алея,
УПИ I-2062, УПИ II-2064, УПИ III-2528, алея. Собственик на имота е Невенка Янкова Иванова. Заповедта
е влязла в сила на 19.02.2004 г. видно от отбелязване на самата заповед – лист 19
от делото.
В
подкрепа на възраженията си ответниците са
представили доказателства за правото им на собственост за съседния имот пл.№
2064, придобит с договор за продажба по нот.акт № 100, том I, дело № 100/2002
г. на нотариус с район на действие района на ВРС, като имотът е придобит по
време на брака им и е описан като дворно
място с площ от 640 кв.м. по нот.акт, а по скица 720
кв.м., съставляващо УПИ пл.№2064, в кв.53 по плана на „Приморски парк“ в
гр.Варна, ведно с дворни подобрения и трайни насаждения, при граници:
север-булевард, изток-УПИ пл.№ 2065, запад УПИ-пл.№ 2062, юг УПИ-пл.№ 2063.
Със
заповед № 0011 от 04.11.2003 г. на зам.кмет на Община Варна е допуснато
изменение на регулационния план за ПИ пл.№ 2064, целия с площ 734 кв.м. по
кадастрален план на м-ст „Горчивата чешма“, Приморски
парк“ в УПИ нов II-2064, кв.1 с площ 660.60 кв.м., при граници: УПИ III-2538, I-2062, бул.“Княз Борис I“, УПИ IV-2063. Собственик на
имота е Й.Х.Д.-П.. Заповедта е влязла в
сила на 04.11.2003 г. видно от отбелязване на самата заповед – лист 21 от
делото.
Със
заповед № КД-14-03-1299/21.05.2013 г. на Началник СГКК-Варна е допусната промяна
на границите на съществуващ обект и отразяване на ПИ с идентификатор
10135.536.302 в граници на УПИ II-2064, кв.1 по плана на СЗЗ „Горчивата чешма“, гр.Варна;
образува се ПИ с проектен идентификатор 10135.536.1040 с площ 104 кв.м. без да
се вписва собственост в кадастралните регистри за този имот; отразява се сграда
с проектен идентификатор 10135.536.304.1 с площ 173 кв.м. – хотел. В същата
сграда се обособяват 10 броя схеми на самостоятелни обекти с посочени
идентификатори от 1 до 10. ПИ с идентификатор
10135.536.304 преди промяната е с площ 750 кв.м. и след промяната е с
площ 635 кв.м. с данни за площ преди промяната 750 кв.м. Заповедта е издадена
въз основа на документи за собственост
описани по-горе, както и нот. акт № 39/1975 год. на праводателя
на праводателите на ответниците
Каприел Гарабедов Герекмезиян, нот. акт № 72/1998 год. на Иван Славов Киров, предписание № 0028 от 12.02.2002 г. на Община
Варна за изработване на ПУП за ПИ № 2064 по молба на Иван Киров, заповед № 155/ 05.12.2002 год. за одобрение
на ПРЗ – предварителен проект за паркоустройствен и
регулационен план на Приморска зона-Варна за УПИ II-2064, кв.1.
Със
заповед № 18-483/20.01.2015 г. на Началник СГКК-Варна е допусната промяна на
границите на съществуващи обекти в КККР на ПИ с идентификатор
10135.536.306 с площ преди промяната 1653 кв.м., собственост на
З.В.З. и данни след промяната площ 1695 кв.м.; на ПИ с идентификатор 10135.536.1040 с данни
преди промяната 104 кв.м. и данни след промяната 62 кв.м. Отбелязано е, че
заповедта е влязла в сила. Заповедта е
издадена въз основа на документи за собственост, описани по-горе, както и виза
за проектиране по чл.140 от ЗУТ и предписание № 0254 от 24.06.2003 г. на Община Варна за изработване на ПУП за ПИ № 2063 по
молба на Невенка Янкова Иванова.
С
констативен протокол от 23.10.2003 г. Комисия
от Община Варна е удостоверила, че не са постъпили жалби по обявената заповед № Г-153/30.09.2003 г. на кмета на
общината относно преписка ПРЗ за УПИ IV-2063, кв.1, СЗ
„Горчива чешма“, Приморски парк – Варна.
Представена е преписката от Община Варна по заявление на Катя Каприелова Димитрова
до Комисията по реституция за възстановяване на имот пл.№ 2064 с площ
780 кв.м., както и за възстановяване на разликата в площта на имота.
Предложението на комисията е че молбата не следва да се уважава, тъй като не е
осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ, а именно: имотните граници са заличени, но са
възстановими, мястото е изоставено, необработваемо, но не са налице условията
на чл.5, ал.1 он ЗВСОНИ, тъй като собственичката е
обезщетена с жилище, което не желае да върне на държавата. С решение на кмета
на Община Варна № 985 от 14.12.1992 г. е постановен отказ за възстановяване на правото
на собственост на Катя Каприелова Димитрова за имот
пл.№ 2064 в м-ст „Св.Никола“ с площ 640 кв.м., същият
е бил отчужден за „Тенис база на ФСФД „Черно море“ със заповед № 1847/19.06.1985 г. по чл.98 от
ЗТСУ.
Ищецът З.З. е изпратил покана до ответницата Й.Д.-П., собственик на
съседния имот с която я кани в 5-дневен срок да извърши преместване на
съществуващата в имота й ограда, съставена от масивна част от 0.70 м. до 1.65
м. и ажурна част между имот УПИ II-2064 с идентификатор 10135.536.304 в кв.1 по ПРЗ на
Приморска зона и собствения му имот УПИ II-2063 с идентификатор
10135.536.306 в кв.1 по ПРЗ, „тъй
като оградата не се намира на правилното място съгласно регулационната граница,
кадастралната граница и имотната граница на двата имота“. Поканата е получена от адресата на 02.02.2017 г.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства.
От
показанията на свидетеля Иван Славов Киров се установява, че през 2002 год. той е продал имота на ответниците
Петрови. Виждал е бащата на ищеца. Знае
имота на Й. от 1991 год. защото бай Капо
– Каприел, който е баща на Катя работел при него през
1991 год. Лично му е помагал да берат плодове от мястото. През 1991 год. този имот бил прехвърлен на Катя. През 1998 год. свидетелят е закупил 1/2 идеална част от имота на бай Капо с цел съвместен проект с Катя. По-късно заедно решили да го продадат на П. и Й. Петрови. Когато отишъл за първи
път в имота през 1991 год. там е
имало ажурна ограда открай - докрай на
имота, който в момента е на З.. По-късно Петрови правили ограда на същото
място, с надзид,
който бил изграден с блокчета. Другата ограда
си стои така, както е била в началото.
Другата част е продължение на оградата, в
момента оградата е там, където е
била през 1991 год. Когато закупил
имота свидетелят започнал да прави ПУП с цел строителство. Мястото
се работело, в него имало овошки и събирали плодове. Поддържало
се окосено лично от Киров и от
негови служители.
Свидетелят Минко Балчев
е съсед на страните и има дело с ищеца.
Разказва, че имота е от дядо му и е израснал
в него. Първият собственик на
имота на семейство Петрови е бай Каприел, след това Иван,
Катя която е дъщеря на бай Каприел. Иван е купил
имота от Катя. Семейство Петрови купили имота в края на 1990 год. в началото на 2000
год. Между имотите на Балчев, на Петрови и на З. има ограда, която е съществувала винаги.
Между имота на Каприел
и З. оградата е мрежеста и е обрасла с
растителност. Сега една част от оградата
съществува, това е частта, която била към бившите тенис-кортове. П.
изградил нова ограда на мястото на
старата ограда. От цялата северна страна
на мястото на З. има ограда и откогато я помни
тази ограда е съществувала, като част
от старата ограда стои и в момента. След като П. направил ограда, старата ограда продължава
да съществува и в момента. Цялата ограда е в една линия. Св.Балчев
е поставил частта от оградата в неговото
място през 2001 г. - 2002 г., а П. е поставил неговата част. Оградата не е променяна отпреди отчуждаването на имота.
Свидетелят Васко З.И. е баща на ищеца. Разказва, че е закупил имота през
1994 год. от Оник Нигохозов.
Тези имоти са били отчуждени още през
80-те години във връзка с новостроящите се тенис кортове и наоколо всичко било хавра. Имотът бил обрасъл с трева и храсти, собственика
го оградил с телена мрежа във връзка с продажбата. По-късно свидетелят махнал мрежата за да направи стабилна ограда. Имали намерение
да направят семеен хотел, но това не се
случило. Заявява, че преди не е имало огради на тези места, защото са били отчуждени. От там са минавали камиони и коли, когато са
се строяли тенис-кортовете, за да носят
материали. Когато купили имота през 1994
год. там нямало въобще разграничение на отделни имоти и огради между тях. Съседите
пасяли козите
си там, също косили трева за зайци. Имотът на ответниците
не се поддържал до момента в който го закупили Петрови и построили хотела. Съпругата на свидетеля движела сделките и правила проучване за съседния имот с цел
евентуално закупуване, но се установило,
че той е общински. Затова не бързали
да правят ограда. Монолитната
бетонна ограда е изградена от съседите през 2004 г.-2005 г. Не му е известно, че собственик преди
сем.Петрови е Иван и не познава такъв
човек. След като мястото било прехвърлено на сина му той започнал да се занимава с имота и тогава през 2007 г.-2008 г. станало ясно,
че оградата не е на мястото си. Когато закупили техния имот, имотът на ответниците
бил обрасъл с растителност.
Свидетелят Панайот Панайотов заявява, че е съсед на ищеца по място. Живее в този имот
от месец януари 1970 год. Имотът на З. е
срещу неговия имот. Имотът не бил ограден,
влизал е много пъти през есента и
пролетта да бере гъби. В имота имало кладенец.
Познава бащата на З.. Не е виждал свидетелят
Киров в имота на ответниците,
не познава Петрови. Заявява, че може да
ги е виждал в района, но не ги помни. Знае от бащата на ищеца Васко,
че имота му е от лявата страна до
оградата, други хора в имота на Васко не е
виждал. На това място много хора
си спират колите. По едно време е имало
мрежеста ограда, която след това изчезнала. Дълго време
след това нямало ограда, после Васко направил ограда и място да влиза с колата
в мястото за да не пречи на движението. В момента
оградата е зидана с блокчета, има портичка,
която направил бащата на З.. Не знае кога е направена оградата между имота на ищеца и на ответниците. Между
имота на дядо Минчо и имота на З. има ограда, откакто Минчо построил новата
къща на мястото на старата, това било отдавна, не може да каже кога. Дядо Минчо
когато построил къщата сложил и оградата, не знае нататък дали я е продължил.
От
заключението на СТЕ от 05.04.2018 г., изготвено от вещото лице Вл. А. се установява, че имотът, описан в н.а. №196, т.ХII, дело № 4222/25.03.1994 год. представлява по скица имот планоснимачен номер 1909 с площ 1939 кв.м. а по протокол за въвод във владение №13/26.11.1992 год. - имот планоснимачен
номер 2063 с площ 1939 кв.м. Посоченият нотариалния акт
имот с планоснимачен номер 1909 фигурира в КП на
Крайбрежието от
1956 год., а имот с планоснимачен
номер 2063 е по КП на м.„Св.Никола" от 1977 год. Границите
на имота в тези два плана не са напълно идентични,
тъй като има разлики по северната и
южната граници. КП 1956 год. и от КП от 1977
год. не са изработени в цифров вид във връзка с изготвяне на комбинираната
скица вещото лице е оцифрило
сканираните граници на имотите от тези планове. Имотът по КП 1956 год. е отразен на комбинираната скица с виолетов
цвят, а този по КП
1977 г. - с оранжев цвят. Въводът във владение е по КП 1977 год. Със
Заповед
№ Г-153/30.09.2003 год. на
Зам. Кмета на Община Варна, е одобрен План-извадка-ПРЗ
от Предварителния проект за Паркоустройствен и
регулационен план на Приморска зона за Съставна зона 3-„Горчивата
чешма", гр.Варна приет от ЕСУТ при Община Варна с протокол № 71/19.12.2001 год. За поземлен имот 2063 е отреден урегулиран поземлен имот УПИ IV-2063, кв.1, с граници:
север- УПИ 1-2062, П-2064,
III-2538; запад- улица; юг-канал; изток-дере. Със Заповед № 0007/13.02.2004 год. на Зам. Кмета на Община Варна във връзка с чл.16 от ЗУТ за поземлен имот 2063 целият от 1902 кв.м. по КП на
м."Горчива чешма"-Приморски парк-гр.Варна се определя урегулирането
му в УПИ IV-2063, кв.1 с площ 1711.80 кв.м. На комбинираната
скица УПИ IV -2063, кв. 1 /по Зап. № Г-153/30.09.2003 год. и Зап. № 0007/13.02.2004 год./ е показан със червен и син цвят и
надпис. По действащата в момента кадастрална карта на град Варна ПИ с идентификатор 10135.536.306 е с площ 1695 кв.м.
Със
Заповеди №№ КД-14-03-1463/10.06.2011г. и 18-483/20.01.2015 г. на Началника
на СГКК-Варна е коригирана северната граница с ПИ 10135.536.304 и 10135.536.305 в съответствие с одобрения със заповед №Г-153/30.09.2003 год. ПРЗ. На
комбинираната скица кадастралната карта е показана със черен цвят. Със заповед № Г-155/05.12.2002 г. на
зам.кмета на община Варна се одобрява План-извадка-ПРЗ от Предварителния проект
за Паркоустройствен и регулационен план на Приморска
зона за Съставна зона 3-„Горчивата чешма", гр.Варна ПИ 2064 се урегулира в УПИ П-2064, кв.1. Границите му са от север магистрала-Варна-Златни пясъци; от изток- УПИ III-2538; от юг IV-2063 и от запад I-2062, кв. 1. На комбинираната скица е показан с червен и син
цвят и надпис.
След извършен оглед на място и геодезическо заснемане на съществуващата на място ограда
между ПИ с идентификатори №№ 10135.536.306 и 10135.536.304 вещото лице е установило, че оградата навлиза в УПИ IV-2063 (описан в заповед
№ 0007/13.02.2004г. по чл.16 от ЗУТ) с площ от 42 кв.м. Площта
владееща се от ответната страна се заключава между т. 1, 2, 3, 4 като
навлизането при т.1-4 е 1.85 м., а при т.2-3 е 1.56 м. На комбинираната скица
със зелен цвят е показана съществуващата
на място полумасивна ограда.
ПИ № 2063 и ПИ № 2064 във вида си по КП от 1977 г. и изменени със заповед № Р-454/1995г. се урегулират за първи път
със Заповед
№ Г-153/30.09.2003 год. на
Зам. Кмета на Община Варна с която е одобрен
План-извадка-ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен
и регулационен план на Приморска зона за Съставна зона 3-„Горчивата
чешма", гр.Варна приет от ЕСУТ при Община Варна с протокол № 71/19.12.2001 год. със същата за поземлен имот 2063 е отреден
урегулиран поземлен имот УПИ
IV-2063, кв.1. Със заповед
№Г-155/05.12.2002 г. на зам.кмета на община Варна се одобрява
План-извадка-ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен
и регулационен план на Приморска зона за Съставна зона 3-„Горчивата
чешма", гр.Варна и по този начин ПИ
2064 се урегулира в УПИ II-2064, кв.1.
За имотите на
ищеца и ответника има предходен регулационен план на Курортно предградие
"Лозята", който е одобрен с царски укази № 1681/02.06.1937 г. за
уличната регулация и №
1680/02.06.1937 г. за дворищната регулация. Този регулационен план
е изработен върху кадастрален план от 1936 г.
По кадастралния план от 1936 г. на
ПИ 2064 съответства средната част от ПИ 209, а на ПИ 2063
съответства ПИ 209а. Според вещото
лице имот 209а е образуван допълнително
от 209, тъй като има индекс към основния номер. В разписния лист като
собственик на ПИ 209 е записан Степан Капарян. За двата имота няма
отделно отреждане, а общо в рамките на парцел 1-209, кв. 33 по регулационния план на Курортно предградие „Лозята" от 1937г.
След
съвместяване на КП от 1936 и РП от 1937г. с всички останали след тях и геодезическото заснемане дава заключение, че границите на УПИ 1-209, кв.ЗЗ не
съвпадат с нито един от тях. Единствено границата между имоти 209 и 209а съвпада с границата по геодезическото
заснемане между ищеца и ответника.Тъй като границите на УПИ 1-209, кв.ЗЗ по регулационния план от 1937г. се различават чувствително от границите
по КП от 1936 г., по КП от 1956 г. и по КП от 1977 г., както и вещото лице не
е открило в Община Варна данни за
уреждане на сметки по регулация приема, че
тази регулация не е приложена. На комбинираната скица с жълт цвят са
отразени имоти 209 и 209а по КП от
1936 г., а със светлосин цвят парцел 1-209, кв. 33 по регулационния план от 1937г.
Със заповед № КД 14-03-1299 от 21.05.2013 год. на лист 22 от делото се допуска поправка в КК одобрена със заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. за имота на ответниците и се обособяват два нови имота: 10135.536.304 с площ 635 кв.м. в рамките на УПИ П-2064, кв.1 -собственост на
ответната страна; 10135.536.1040 с площ 104 кв.м - за неидентифициран собственик.
Със заповед № 18-483 от 20.01.2015 год. на лист л.24 от имот 10135.536.1040 обособен с предходната заповед се приобщават 42 кв.м. към ПИ 10135.536.306 (УПИ IV-2063, кв.1) на ищеца,
които според вещото лице съвпадат с процесната реална част.
Ответниците са оспорили заключението по т.1 и т.2 и по тяхно
искане е допусната повторна СТЕ със същата задача.
От
заключението на СТЕ от 31.10.2018 г., изготвено от вещото лице С.К. се
установява, че изградените масивни
огради, служещи за граници между ПИ **** и ПИ **** са на мястото на съществуващи преди построяването им паянтови огради.
Оградата между ПИ 10135.536.306 и ПИ 10135.536.305 е съществуваща стара паянтова преди построяването
на масивните огради. След извършено геодезическо заснемане
на оградите по цялата северна граница на ПИ **** и от получения
комбиниран цифров модел между заснетите огради и северна граница на ПИ **** по предходни кадастрални и регулационни граници /приложения № 7 и №7-1/ се установява следното:
1.
Заснетата ограда съвпада по местоположение с
границата на ПИ
1909 по КП от 1956 г. и със съответната част от
границата преди поправката на границата по КП по 1977 г. със Заповед № 454/16.11.1995г.
2. Заснетата ограда не съвпада с общата регулационна граница на УПИ IV-2063 и УПИ II-2064, кв.1.
3.
Заснетата ограда съвпада с кадастралната граница на
ПИ 10135.536.1040 по КК от 2004 г.
4.
Заснетата ограда навлиза в УПИ IV-2063, кв.1 в западната част с 1.7 м., в източната част навлиза с 1.4 м. с
площ 42 кв.м., определена от точки с номера: 1 и 2 и букви „а" и „б" /приложение №7-1/.
5. Площта от 42кв.м. е реална част от ПИ **** преди изменението
му със Заповед № КД-18-483/20.01.2015 г.
От Община
Варна е постъпила преписката по издаване на заповед № Р-454/16.10.1995 г. на
кмета на Община Варна за непълноти и грешки в КП от 1977 г. по отношение на
имот № 2063 на м-ст „Св.Никола и Акчелар.
С акт от м.10.1995 г. длъжностно лице в
Община Варна в присъствието на заинтересовани страни – собственици на съседни
имоти, по заявление на праводателя на ищеца Невенка
Янкова Иванова е констатирало, че имот 2063 в м-ст
Св.Никола /м-ст Салтанат/ съществува в реални граници
и е ограден с трайна ограда. С решение по протокол № 71 от 19.12.2001 г. на
ЕСУТ при Община Варна, назначен със заповед № 937 от 07.05.2001 г. на Кмета на
Община Варна е приет предварителен проект за „Паркоустройствен
и регулационен план на Приморски парк. Към преписката са приложени
доказателства за уведомяване на заинтересованите лица.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск е обусловена
от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна
легитимиция на страните.
Собствеността на ищеца върху процесния недвижим имот и упражняването на фактическа власт от ответниците върху същия имот без правно основание са обстоятелствата,
които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени
от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищецът заявява правото си на собственост за процесния имот по
силата на безвъзмездна правна сделка с
договор за дарение от 2005 г. и заповед № Г-153/30.09.2003 г. на Кмета на Община
Варна относно преписка ПРЗ за УПИ IV-2063, кв.1, СЗ „Горчива чешма“, Приморски парк – Варна – лист 17 от делото. Същата
е приета с протокол на ЕСУТ № 71 от 19.12.2001 г., назначен със заповед № 937
от 07.05.2001 г. на Кмета на Община Варна. От представеното по делото доказателство,
а именно констативен протокол на Комисия
от Община Варна от 23.10.2003 г. се
установява, че срещу същата заповед не
са постъпили жалби, поради което следва
да се приеме, че заповедта е влязла в
сила.
Съгласно заключението на вещото лице А., което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че със заповед № 18-483 от 20.01.2015 год. от имот ****, който е собственост на ответниците Петрови
се приобщават 42 кв.м. към ПИ **** (УПИ IV-2063, кв.1), който е собственост на
ищеца и тези 42 кв.м. според вещото лице
съвпадат с процесната
реална част. Имот с идентификатор **** е нанесен като нов имот в КККР за първи път със заповед
№ КД-14-03-1299 от 21.05.2013 г. – лист 22 от делото. Същият новообразуван
имот е с площ 104 кв.м. и е отразен в
границите на УПИ II-2064, който е собственост на ответниците Петрови. Горното води до извода, че с
последваща заповед № 18-483 от 20.01.2015 год., приложена на лист 24 от делото от имота на ответниците Петрови с идентификатор 10135.536.1040 се приобщават процесните 42 кв.м. към ПИ 10135.536.306, който е собственост на ищеца З..
Съгласно заключението на вещото лице К., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено се установява, че заснетата на място ограда между съседните имоти на страните съвпада
с кадастралната граница на ПИ **** по КК от 2004 г., същата навлиза в УПИ IV-2063, кв.1 в
западната част с 1.7 м., в източната част навлиза с 1.4 м. с площ 42 кв.м.,
определена от точки с номера: 1 и 2 и букви „а" и „б", като това навлизане е
нанесено на приложение № 7-1 на лист 249 от делото. Съгласно същото
заключение площта от 42 кв.м. представлява
реална част от ПИ **** преди изменение на границите на имота
със Заповед № КД-18-483/20.01.2015 г. Горното води
до извода, че съпрузите Петрови
осъществяват владението на процесната реална
част, която е оградена от поставена ограда между
двата имота.
Оградата съвпада с кадастралната граница на ПИ *** по КК от
2004 г. преди изменението на границите със заповед № 18-483 от 20.01.2015 год. С тази заповед
от имот с идентификатор **** се приобщава процесната реална част с площ 42 кв.м. към
имот **** на ищеца, съответстващ на УПИ IV-2063,
кв.1 с посочени от вещото лице граници на реалната част: в западната част с 1.7 м., в източната част навлиза с 1.4 м., определени от точки с номера: 1 и 2 и букви
„а" и „б" на комбинирана скица - приложение № 7-1. Същите граници, които са посочени от в.л. К. съвпадат с посочените
граници и от в.л. А. на комбинирана скица към заключението от 05.04.2018 г.
Съдът преценява и двете заключения по реда на чл.202 ГПК заедно с другите доказателства по делото и възприема
същите като обосновани с оглед идентичните
крайни изводи на двете вещи лица по отношение на процесния
имот.
Владението не се оспорва от ответниците, но те заявяват, че границите на имота им не са
променяни. Изложените от страните
твърдения във връзка с границата между двата съседни имота и осъществяваното
владение от всяка от страните се подкрепят от събраните в производството писмени
и гласни доказателства.
Преценени в своята съвкупност доказателствата
по делото водят до извод, че ответниците осъществяват
фактическа власт върху процесната реална част
след изменение на КККР на границите на
собствения им ПИ с идентификатор *** по КК от 2004 г., допуснато със заповед
№ 18-483 от 20.01.2015 год., доколкото със същата заповед от
имот с идентификатор **** се приобщава процесната реална част с площ 42 кв.м. при посочени от вещите лица граници към имота на ищеца с идентификатор *****
Заявеното от ответниците в евентуалност придобивно основание за правото им на собственост за процесната реална част, а именно давностно
владение от придобиването на имота с договора за продажба на 01.08.2002 г. и присъединяване владението на
всеки от праводателите им с
начален момент 17.09.1975 г., съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Безспорно е по делото, че имот пл.№ 2064 в м-ст
„Св.Никола“ по нот.акт № 39, том XXIV, дело № 7072/1975 г. е бил отчужден със заповед № 1847/19.06.1985 г. по
чл.98 от ЗТСУ. Заявление за
възстановяването му по реда на чл.5, ал.1 ЗВСНОИ е подадено от собственика на
отчуждения имот Катя Каприелова Димитрова на 24.08.1992 г. С решение на Кмета на Община
Варна № 985/14.12.1992 г., издадено на основание предложение на Комисията по
реституция при Община Варна е отказано възстановяване на същия имот, като по
делото няма данни за влизане в сила на решението. Тези писмени доказателства са
представени от ответниците и оборват изцяло тезата им
за осъществявано непрекъснато владение
на отчуждения имот през всеки от посочените периоди преди възстановяването му
за което също няма данни по делото.
Предвид доказателствената
тежест, която носи в производството с оглед дадените указания по реда на чл.146 ГПК, съдът намира, че ищецът е установил
по пътя на главно и пълно доказване всеки от елементите на фактическия състав
на предявеният ревандикационен иск, поради което
същият е основателен и следва да се уважи.
По
въпроса за разноските:
С
оглед изхода на спора и молба на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответниците следва да му заплатят разноски
за производството в размер на 1637.32 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършено плащане.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Й.Х.Д. – П. с ЕГН ********** и П.М.П.
с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, семеен хотел „Свети Николай“ да предадат на З.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** владението на собствения му недвижим имот, представляващ реална част с площ 42 /четиридесет и два/ кв.м.
от ПИ № ***, целия
с площ 1695 кв.м. по кадастрална карта на местност „Горчивата чешма“, Приморски парк,
гр.Варна, при граници на реалната част: ПИ ****, *** и останалата част от имот № ***, заключена
между точки с номера 1 и 2 и букви „а" и „б" на комбинирана скица - приложение № 7-1 към
заключението на вещото лице инж.С.К. от 25.09.2018 г., което е неразделна част от решението, на осн.чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Й.Х.Д. – П. с ЕГН ********** и П.М.П.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, семеен хотел „Свети Николай“ да заплатят на З.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** разноски за производството
в размер на 1637.32 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: