Решение по адм. дело №2768/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

“Р. ДЕНТАЛ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.“Б“, ет.5, ап.7, [ЕИК], представлявано от Е. Е. М.-Р. – изпълнителен директор, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0967-000317 от 13.10.2025г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) – Враца, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил “СИТРОЕН НЕМО ФГ 1.4 ХДИ“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност.

Ответникът- С. А. Н.- Началник на група в СПП в ОД на МВР – Враца, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 10.12.2025г. по делото постъпва молба УРИ 967000-15805 от 08.12.2025г. (лист 59) на ответника, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата. Освен това, на 01.12.2025г. по делото постъпва писмо с Вх.№20616 (лист 2) от началник на СПП в ОД на МВР – Враца, в което е формулирана молба да бъде потвърдена оспорената заповед, респективно изразява се становище за неоснователност на жалбата. Заявено е искане, при евентуално уважаване на жалбата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), предвид практиката на Съда на Европейския съд (СЕС), израз на която е Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не дава заключение по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 6, 10) е получен на 10.11.2025г. от В. А. Р.- представител на “Р. ДЕНТАЛ“ АД, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 10а). От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез ОД на МВР – Враца, посредством пощенски оператор SPEEDY (“СПИДИ“ АД), като пратката, съдържаща жалбата, постъпва при оператора на 24.11.2025г., видно от товарителница с №63353758322 (лист 9), или в рамките на законоустановения срок.

Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2025г., около 09:00ч. е извършена проверка от служители в СПП в ОД на МВР – Враца, на място в [населено място], [улица]. В рамките на проверката е прието за установено, че Г. К. Т., [ЕГН], управлява товарен автомобил “СИТРОЕН НЕМО ФГ 1.4 ХДИ“, с Рег.№[рег. номер], собственост на дружеството жалбоподател, съгласно приетите по делото заверени копия на Свидетелство за регистрация, Част I голям талон с №***(лист 8) и нарочна справка (лист 16). Прието е за установено, че на Г. К. Т. е отнето СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) по административен ред на 24.07.2025г. за управление на МПС след употреба на алкохол. Според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 13-15) притежаваното от Г. Т. СУМПС [номер], издадено на 26.05.2021г., е отнето на 24.07.2025г. при съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №3974159 от 24.07.2025г. (лист 40а, 62).

За установеното в рамките на проверката Г. А. Г.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР – Враца съставя АУАН, Серия GА, АКТ №4619116 от 13.10.2025г. (лист 11, 12), с който деянието на Г. К. Т., изразяващи се в управление на МПС, след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Според отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от Г. К. Т. за “нарушител“ без вписано от негова страна възражение.

И пак според процесния АУАН, при съставянето му от Г. К. Т. са иззети два броя табели с Рег.№[рег. номер] и СРМПС *** /вероятно част 2 (малък талон)/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, изречение 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 31а-32, 44-45) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №369з-2384 от 09.09.2025г. (листи 17, 36а-37, 52) на Директор на ОД на МВР – Враца, с която се отменя Заповед №369з-3066 от 01.11.2023г. (неприложена по делото) на директор на ОД на МВР – Враца, и началниците на групи в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.3, т.4, т.4а, т.5, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка 1.3. от заповедта), за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Враца.

Прието е заверено копие на Заповед №8121к-12466 от 03.10.2023г. (листи 35-36, 50-51) на Главен секретар на МВР, с точка 5. от която заповед С. А. Н., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжност НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Враца, считано от датата на встъпване в длъжност.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 34а, 49), според който акт С. А. Н. встъпва в посочената длъжност на 05.10.2023г.

Прието е и нарочно удостоверение с Рег.№369р-22543 от 04.12.2025г. (лист 33, 46), издадено от Началник на Сектор КАПОЧР (координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси) в ОД на МВР – Враца, според което удостоверение с МЗ (министерска заповед) рег.№8121К-4230/20.10.2016г. (лист 34, 48) С. А. Н. е преназначен на длъжност началник на група “Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Враца и към 13.10.2025г. е заемал същата длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателна отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на ЗППАМ №GPAM-1308611 от 24.07.2025г. (лист 41, 63), издадена от П. П. А.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР – Враца, с която заповед на Г. К. Т. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Според нарочно отбелязване върху посочената ЗППАМ, същата е влязла в сила на 08.08.2025г.

Посочената ЗППАМ №GPAM-1308611 от 24.07.2025г. е издадена въз основа на АУАН, Серия GА, АКТ №3974159 от 24.07.2025г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на наказателно постановление (НП) с №25-0967-000913 от 13.08.2025г. (листи 41а-42, 64), издадено от ответника С. А. Н., с което на Г. К. Т., на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, заради извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Посоченото НП е издадено въз основа на АУАН, Серия GА, АКТ №3974159 от 24.07.2025г., и според нарочно отбелязване върху същото постановлението е влязло в сила на 02.09.2025г.

Според разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, Наказанието “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление.

Тъй като притежаваното от Г. К. Т. СУМПС е иззето на 24.07.2025г., то наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за което е издадено НП с №25-0967-000913 от 13.08.2025г., изтича на 24.01.2026г., поради което следва да се приеме за установено, че към 13.10.2025г. Г. К. Т. е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Собственият на жалбоподателя “Р. ДЕНТАЛ“ АД товарен автомобил “СИТРОЕН НЕМО ФГ 1.4 ХДИ“, с Рег.№[рег. номер], се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от водач, лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят “Р. ДЕНТАЛ“ АД, съгласно регистрационните документи на автомобила.

При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на този вид административни актове, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, а именно заповедта да е мотивирана, както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.

Разбира се, в оспорената по делото заповед има граматически неточности, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.

Написа се, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.

От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В случая, оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност, а направеното в жалбата възражение в тази насока е неоснователно.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Р. ДЕНТАЛ“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.“Б“, ет.5, ап.7, [ЕИК], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0967-000317 от 13.10.2025г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Враца, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил “СИТРОЕН НЕМО ФГ 1.4 ХДИ“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.

Решението е окончателно.