РЕШЕНИЕ
№ 3784
гр. Варна, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110101858 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Юробанк България“ АД срещу И. Г. Г., с адрес в гр.В.за
приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че ответника дължи сумата от 1461,61 лева ,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта BG EUROLINE от
24.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 11.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
342,54 лева, представляваща договорна лихва за периода 03.08.2015г.-21.08.2020г., сумата от
203,22 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г., сумата
от 605,37 лв., представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода 03.08.2015г.
до 21.08.2020г., Заповед № 261595 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 13.11.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14451/2020 г. по
описа на ВРС.
В условията на евентуалност предявява осъдителени искове за сумите от 1461,61
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта BG EUROLINE от
24.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, сумата от 342,54 лева,
представляваща договорна лихва за периода 03.08.2015г.-21.08.2020г., сумата от 203,22 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г., сумата от 605,37
лв., представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода 03.08.2015г. до
21.08.2020г.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор по подадено заявление за издаване
на кредитна карта по предварително утвърден образец до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД, а преди това „Българска
Пощенска Банка"АД, която е правоприемник на „Бългериън ритейл сървисиз" АД, съобразно
решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.), с
който обективира воля да сключване на договор за издаване на кредитна карта. Изявлението
1
е прието на 24.12.2003г., от която дата възниква договорното отношение между
картоиздателя и картодържателя.
Сочи, че договорът е по общи условия, с които заявителят декларира, че се е запознал
и ги е приел, и което представлява писмено потвърждение по смисъла на чл. 16 от ЗЗД.
Характерно за този вид кредитиране е, че кредиторът осигурява поддържането на определен
кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е кредитираният, който избира кога и как да
ползва заема. В случай, че не заплати изцяло задължението си в рамките на едномесечния
период, то върху ползваната сума започва да се начислява възнаградителна лихва в размер
на 18,5 % на годишна база. Поддържането на картата също е свързано с разнрски, които са за
сметка на картодържателя. След погасяване на част или на цялата главница същата става
достъпна за ново финансиране.
В случая заемополучателят преустановява обслужването на дълга, като броят на
пропуснатите плащания по месечни извлечения, които не са издължени или са частично
погасени преди настъпване на предсрочната изискуемост е 64. Общият размер на
просрочената сума преди настъпване на предсрочната изискуемост е 1804,15 лв.
Горепосочените обстоятелства дават право на доверителя ми да прекрати договора на
основание чл. 15 във вр. чл. 15.1., бук. "а"от ОУ. За настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита до длъжника е изпратено уведомление, което е получено на
21.08.2020г. Целият неизплатен остатък от задължението (главница) в размер -1461,61 лева е
станал предсрочно изискуем в деня на уведомяването — 21.08.2020г. и следва да бъде
заплатен от длъжника, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението до
окончателното плащане. Длъжникът следва да заплати и дължимата договорна лихва за
периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г. в размер на 342,54 лв. Длъжникът следва да заплати и
дължимата мораторна лихва за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г в размер на 203,22 лв.
Длъжникът следва да заплати и дължимите такси за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г в
размер на 605,37 лв. ищецът посочва в уточнителна молба изрично, как са формирани
претендираните суми.
По предявените осъдителни искове ищецът заявява, че с подаване на исковата молба
прави волеизявление от името на кредитора - ищец за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора за кредит.
Счита, че с оглед гореизложеното, ответникът се явява неизправна страна по
договорното правоотношение, тъй като не е погасила в уговорения срок дължимите суми
поради което ищецът предявява претенцията си.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище, като оспорва исковете.
Възразява, че не са посочени конкретни параметри на договор за издаване на
кредитна карта в представеното заявление, нито същите могат да бъдат изведени от Общите
условия.
Счита, че отпусната сума по кредита е съществен елемент за този вид договори, по
отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма.
Липсата на уговорена сума по кредита е порок, рефлектиращ върху фактическия състав за
съответния вид договор, който не може да бъде саниран. Поради това намира, договора за
нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Счита договора, за изцяло нищожен, доколкото противоречи на разпоредбите на ЗЗП
и ЗПК.
Счита, че при сключването на договора кредитополучателя не може да прецени
икономическите последици на същия. Липсата на посочен кредитен лимит, както и размер
на възнаградителна лихва биха рефлектирали върху волята на кредитополучателя за
2
сключването на договора. Поради изложеното, ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на получения кредит, в случай, че ищецът установи, че действително е
предоставил средства на ответника, респективно, че последният е усвоил същите.
Оспорва да са били издавани месечни извлечения, съгласно чл. 9 от ОУ, както и
такива да са достигнали до кредитополучателя, респективно последният да е бил уведомяван
за дължимите от него суми, както и за падежа на всяко плащане.
Оспорва с подаденото от ответника заявление - „договор" да е бил предвиждан
кредитен лимит по кредитна карта, който да е бил надхвърлен, респективно да е било налице
основание за начисляване на такса за надхвърлен лимит или за блокирана карта. Твърди, че
кредитна карта изобщо не е била издадена, респективно не е била получена от клиента,
имащ качеството на потребител по договора.
Счита, че чл. 12.1, чл. 12.2 и чл. 12.3 от ОУ противоречи на разпоредбата на чл. 143,
ал. 2, т. 11 от ЗЗП, като предвижда едностранно изменение на приложимия лихвен процент,
определяне на действащата лихва по усмотрение на „дружеството", както и възможност за
начисляване на такса при неплащане на минимална вноска на падежа.
Оспорва твърдението на ищеца, че „Бългериън ритейл сървисиз" АД е предоставило
кредит в посочения размер, както и че ответникът е усвоил същия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 14451/2020 г. на ВРС са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК И. Г. Г., с
адрес в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път №260, сумата от 1461,61
лева (хиляда четиристотит шестдесет и един лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта BG EUROLINE от
24.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 11.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
342,54 лева (триста четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки) представляваща
договорна лихва за периода 03.08.2015г.-21.08.2020г., сумата от 203,22 лв. (двеста и три лева
и двадесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 03.08.2015г. до
21.08.2020г., сумата от 605,37 лв. (шестстотин и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода 03.08.2015г. до
21.08.2020г., както и сумата от 52,25 лева (петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки)
заплатена държавна такса и 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Ответникът е подал заявление на 10.12.2003г. за издаване на кредитна карта BG
EUROLINE, като от съдържанието му е видно, че същото е адресирано до Бългериън Ритейл
Сървисиз АД, и че с него ответникът е поискал издаване на кредитна карта. В заявлението е
посочено, че в случай че същото бъде прието, ответникът иска обработка на следната
транзакция: плащане на сумата от 1011,12 лв. на 12 вноски в полза на Бългериън Ритейл
Сървисиз АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
3
изпълнение.
Доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както
и по предявените осъдителни искове е такава, че ищецът следва да докаже, наличието на
валиден договорно правоотношение между него и ответника, изпълнение на задълженията
поети с договора – предоставяне на кредитна карта и отпускане на сумата по кредита в
посочения размер, настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, размер на
задълженията. Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично
плащане, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение на цялата или част
от претендираната сума.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи твърденията си в исковата молба, че между ответника и "Юробанк
България" АД е бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта
"EUROLINE", както и размерите на претендираните суми за главница и за мораторни лихви
съгласно клаузите на същия, както и тяхната изискуемост.
Ищецът не доказа горепосочените факти.
Първо, по делото не е представен сключения между банката и ответника договор за
издаване за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE", от който според
твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу
ответника. Възникването на облигационно правоотношение между тези страни не може да
се извлече от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта EUROLINE,
подадено от И. Г. Гушев до "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД с дата 10.12.2003 г. (л. 12). В
същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на
ответника, а последния е оспорил тези факти, видно от отговора на исковата молба. В
действащите Общи условия (чл. 1. 1) е посочено, че кредитната карта се предава на
картодържателя с препоръчано писмо. Такива доказателства не са представени.
По делото не се доказа възникването на валидно правоотношение, породено от
договор при общи условия за издаване на кредитна карта EUROLINE от 24.12.2003 г.,
сключен между "Юробанк България" АД и ответника по делото, както се твърди в исковата
молба. Представеното заявление, което е с различна дата 10.12.2003 г. и в което фигурират
само данни за заявителя, за датата на подаването му и че ако бъде прието следва да бъде
заверена сметката на "Германос Телеком българия" ООД със сумата от 1011,12 лева, не
доказва сключване на договор между страните с дата 24.12.2003 г., на който се позовава
ищецът. В този смисъл и решение от 12.06.2019 г. по в. т. д. 1144/2019 г. на ОС – Стара
Загора.
За установяване факта на предоставяне на дължимата по договора сума в обема,
съответстващ на претендираната цена по делото, съдът е назначил съдебно счетоводна
експертиза, за изпълнението на която ищецът не е предоставил нужните документи и същата
е заличена. С оглед на което ищецът не доказа претенцията си по основание и размер.
В тежест на ищеца по исковата молба е да докаже вземането си, поради направеното
оспорване на претенцията и с оглед на бездействието му, съдът намира, че при липса на
доказателства в подкрепа на претенцията му, същата следва да бъде оставена без уважение,
като недоказана.
Оттук следва, че предявените в настоящото производство установителни искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По предявените при условията на евентуалност осъдителени искове:
С оглед отхвърляне на предявените установителни искове следва да се разгледа
предявения при условията на евентуалност осъдителни искове.
Съдът намира, предявения при условията на евентуалност осъдителни искове за
неоснователени, по изложените по-горе съображения за неоснователност на предявените
4
установителни искове, а именно: липсата на сключен договор за кредитна карта EUROLINE,
като приетото като доказателство Заувление за издаване на кредитна карта се предвижда
единствено възможност за предоставяне на такава карта, но не се удостоверява нито
предаване на картата, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит, т. е.
ищецът, чиято е доказателствената тежест не успя да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, по което е предоставило на
ответника сумата от 1461,61 лева.
Ето защо и предявеният осъдителен иск се явява неоснователен за главница, така и
предявените към него акцесорни искове и като такъва следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в настоящото производството и това по чл.417 от ГПК разноски.
Доколкото липсват такива разноски, то и не се присъждат.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. Т. И. И., назначена с определение №4234 на ВРС за особен
представител на ответника И. Г. Г. в размер на 561,27 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София срещу И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. искове за приемане на установено в
отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, че ответника дължи сумата от 1461,61 лева, представляваща главница по
Договор за издаване на кредитна карта BG EUROLINE от 24.12.2003 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 11.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 342,54 лева, представляваща договорна
лихва за периода 03.08.2015г.-21.08.2020г., сумата от 203,22 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г., сумата от 605,37 лв., представляваща такса за
обслужване на кредитна карта за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г., за които вземания са
издадени Заповед № 261595 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 13.11.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14451/2020 г. по описа на
ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София срещу И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1461,61 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта BG
EUROLINE от 24.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, сумата от 342,54
лева, представляваща договорна лихва за периода 03.08.2015г.-21.08.2020г., сумата от 203,22
лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.08.2015г. до 21.08.2020г., сумата от
605,37 лв., представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода 03.08.2015г. до
21.08.2020г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Т. И. И. от ВАК, възнаграждение в размер на
561,27 лв. (петстотин шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки) за
5
осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител на
ответника, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6